Така. Най-сетне намерих малко време да пусна лаптопа и да натракам първата част от епичното ни пътешествие до Щутгарт и обратно.

Имахме доброто намерение да тръгнем рано-рано от София, примерно в 6 сутринта вече да сме на път. Естествено, не стана както я мислихме и успяхме да се натъкмим чак към 8 и нещо. Напълнихме багажника, натоварихме се на колата и газ към Калотина.

Пътят към сръбската граница е доста добър и нямаше почти никакво движение по това време. Нямаше и много тирове, освен няколко на входа към границата, които бяха спрели в нашето платно. Подминахме ги и застанахме на пропусквателния пункт. Пред нас имаше само 3-4 коли, така че бързо дойде и нашия ред. От българска страна нямахме никакви проблеми. От сръбска страна също, само дето ни накараха да отворим багажника и питаха дали нямаме нещо контрабандно. Също разбрахме, че ако носим по над 10000 евро на човек, то сме длъжни да ги декларираме. Винетки и какви да е други такси няма.

Точно в 10 часа вече карахме по сръбските пътища, които много напомняха на нашите. Ако не бяха знаците отстрани на пътя, все едно сме си у нас. До Ниш пътят е единичен, а от там до унгарската граница е магистрала, която е разделена на три части.

Първата част е от Ниш до Белград и струва малко над 18 13 евро. Плаща се винаги на излизане от магистралата, а на влизане ти дават входно билетче, което представяш на изхода. Може да се плати и в евро, и в динари, и с кредитна карта (за последното не съм напълно сигурен).

Самата магистрала минава през Белград и там движението беше доста натоварено. Ние минахме през почивен ден, но пак беше фраш от коли и стана задръстване. Като цяло излязохме от града сравнително бързо, но е добре да се има предвид и да се избягват пиковите часове.

Втората част от магистралата се намира веднага след Белград и струва 5 евро или 390 динара (има и двете цени обозначени на табелка). Интересното е, че по-голямата част от магистралата не беше построена още.

Третата част е след Нови Сад и също струва 5 евро (или 390 динара) и съшо беше повече нормален път, отколкото магистрала. Така цялото минаване през Сърбия за Унгария излиза малко под 30 23 евро на кола.

По пътя, малко след Белград, спряхме на една бензиностанция, към която имаше някакво заведение „Olympus Plaza“. Доколкото разбрах е цяла верига и върви в комбинация с бензиностанциите, така че може и да го има на други места. Оттам си купихме страхотни плескавици на добра цена – 5 евро за две големи парчета плюс голяма порция картофки. Много вкусно!

Нямаше проблем да си плащаме с евро на местата на които спряхме по пътя, т.е. таксите за магистралите и бензиностанциите. Курсът евро към динар беше нормален навсякъде.

Ето и малко снимки.

Този надпис се пада отдясно на пътя малко преди да навлезем в Сърбия и гласи: „1885 – 1985 Съединението на България“

Чакаме на опашката за да влезем в Сърбия.

Пътят преди Ниш е доста живописен.

Тук някъде спряхме да се подкрепим.

Навлизаме в Белград.

Безумна сграда в центъра на Белград.

Това е правилното място за хапване на крак. Евтино и вкусно.

Порциите са достатъчно големи за да се нахрани всеки нормален човек. Това на снимката струва 5 евро.

Рядко, но се срещат отбивки на пътя, където можеш да поспреш и да се освежиш.

Малко преди Унгарската граница.

Звярът, на който яздим. Много удобна кола за дълги преходи. Просторна и със страшна возия.

За някои събота е работен ден.

Довиждане, Сърбия. Здравей, Унгария.


Моля използвайте кирилица!