loshia

blogs the world

Първи впечатления от Fallout 3

Късно снощи седнах да пробвам как е новия Fallout 3. Към 4 сутринта едвам се отлепих от екрана. Ама едвам. Може би е малко рано за заключения, но ми се струва, че това ше е от най-добрите игри за тази година.

Какво ме впечатли? Може би това, че вниманието ми беше приковано буквално в първите секунди. Не може да се отрече, че начина по който тръгва играта е страшно добре изпипан. Не е нещо невиждано, Morrowind, например, започва по подобен начин. Тук обаче Excellence of Execution си личи навсякъде и всичко е изпипано до последните детайли.

Та как започва играта - с твоето раждане. Проплакваш, отваряш очи и… виждаш мъж с докторска маска на лицето. Това е баща ти, който те взема на ръце. Той говори радостно колко си здрав и хубав и я да види момче или момиче си и хоп, в този момент играта спира и вади диалог да те пита какво искаш да играеш - мъжки или женски персонаж. Избираш едно от двете и сценката продължава. Бащата и майката си бъбрят и разговора стига до това как ще кръстим бебето. И пак се вади джам, където си пишеш името. През цялото време, да не забравяме, ти си току-що роденото бебе и гледаш сценката от пръв поглед (first person). Fade out.

Fade in. Ти си на една годинка и щъкаш несигурно из стаята. Намираш си детска книжка, която като я отвориш и вътре има описание на главните ти статистики в играта, както и възможност да си ги нагласиш както решиш. После идва татко, който е огрооомен и го гледаш нагоре. Fade out.

Fade in. Вече си на 10 годинки и… айде дотук. Да не развалям нещата, ако някой все пак реши да пробва играта. Предполагам картинката е ясна - всичко е оригинално и максимално добре изпипано, така че да те зариби. Така че да не можеш да оставиш мишката и клавиатурата до ранни зори. И ако няма рима, удари ма.

Всъщност има едно нещо, което не ми хареса - графиката. Прекалено е монотонна и кафява и често трябва да се вгледам внимателно за да различа какво по дяволите всъщност гледам. Нещо като Quake 2 - кафяв терен, на него кафяви сгради и кафяви хора щъкащи около тях. То вярно, че е постапокалиптична обстановка и това е търсен ефект, ама все пак не ми харесва.

Снимката е взета от тук.