loshia

blogs the world

Концерт на Pain Of Salvation

За концерта на Pain Of Salvation тръгнах със смесени чувства. Едно на ръка, че не съм им особен фен, ами и последните им албуми още ги асимилирам. И докато “Road Salt One” успя да ми влезе под кожата, то втората част засега не мога да я разбера съвсем.

Докато се добирах до залата се постарах да изладна в депресивно състояние, което реших, че ще е подходящо за концерта. Времето спомогна за това бидейки тъмно, студено и мокро. Прилично подгизнал и леко закъснял се шмугнах в зала Юбилейна, очаквайки тълпи от хора и липса на кислород (сигурно защото бях там последно за Therion). За мое учудване срещнах рехави редици и има няма 200 човека, които после нараснаха до максимум 300. След средата залата си беше направо празна.

Това по никакъв начин не пречеше на подгряващата група, Von Hertzen Brothers, да се раздават от сцената. Във Wikipedia пише, че основни вдъхновители за бандата били Цепелин, Пърпъл и Флойд, макар аз да не чух нищо подобно. Другаде ги сравняваха с Lake Of Tears, което е по-близо до истината, но не съвсем. В крайна сметка, макар и да се постараха, не успяха да ме грабнат. После разбрах, че финландската посланичка у нас била дошла специално да ги гледа и си тръгнала веднага след тяхното изпълнение.

Без да подозирам какво следва, проверявайки часовника през няколко минути, зачаках Pain Of Salvation да излязат на сцената. Още в началото стана ясно, че здраво са се нахъсали да свирят, а дори и да бяха изненадани от полупразната зала, не го показаха по никакъв начин.

Първата половина от концерта, с малки изключения, беше посветена на Road Salt албумите. Както казах, още им смилам последния албум, така че от една-две песни не бях особено въодушевен, но като цяло публиката позагря и се раздвижи, предвкусвайки какво се задава след малко.

И наистина, Даниел, пременен в бял потник, се впусна назад във времето. Последваха парчета от “Scarsick”, “Be” и “Remedy Lane”, та чак до “People Passing By” от албума “Entropia” ot далечната 1997-а година. Тук вече се почувствах малко по на място, а и май не само аз, защото публиката определено се надъха и пееше и куфееше в такт с групата. А на “Ashes” вече и на мен ми настръхна кожата и закрещах с останалите около мен - “As we walk through the ashes, I whisper your name…”

Говорейки за групата, Daniel, Fredrik, Johan и Leo демонстрираха завидна форма, особено Daniel не се спря и за минутка - ту блъскаше по китарата и крещеше в микрофона, ту с уж привидно спокойствие шепнеше, притворил очи, само за да скокне секунда по-късно.

Няма да изброявам една по една песните и да правя равносметка - това може да се прочете из другите ревюта. По-скоро ми се иска да предам някак чувството, което изпитвах по време на концерта. Знам, че е загубена кауза - хиляда думи не могат да опишат картина, а хиляда картини не могат да пресъздадат какво наистина е било. Или си там, на място, или си изпуснал, и десет DVD-та после не могат да пресъздадат Усещането.

А истината е, че имаше малко значение какво изпълняват Pain Of Salvation. Както когато гледате как свири виртуозен пианист, танцува красива балерина или рисува известен художник, така и тук не бяха важни песните, а начина, по който бяха изсвирени… не, не изсвирени, а по-скоро изживени. Защото Pain Of Salvation живеят с музиката и това се вижда отдалеч, дори от късоглед и не особено голям фен като мен. Защото малко групи свирят пред 300 човека и дават всичко от себе си все едно пред тях има препълнен стадион.

Изпълнението настрана, имаше и нещо друго, което трудно се описва. Нещо, което особено пролича в края на концерта, когато на последната песен Даниел седна на сцената и помоли всички останали в залата да седнат на земята. Pain Of Salvation имат тежки текстове (поне тези, които съм чел), музиката им също е доста мрачна и предразполага към сериозни размисли за тъмната страна на живота. И все пак, тук беше различно, някак се усещаше позитивна енергия. Да, навън може да е тъмно, студено и мокро, но тук сме всички заедно, вярващи или не, фенове или не, самотни или не, седнали на пода, вперили очи в Daniel, и пеем в един глас - “Алилуя…”.

[Клипчета от концерта]