Преди няколко дена имах възможността да си поиграя с Canon EOS 350D. За незапознатите, това е огледално-рефлексен цифров фотоапарат (DSLR), който би трябвало да вади е-ти и снимките. За съжаление го имах на разположение само за един ден. Ето и какво излезе в крайна сметка.

Може би да започна с това, че очаквах повече. След години на четене на ревюта и гледане на снимки, правени с DSLR апарати, като че очаквах чудеса. А всъщност снимките не се получават чак толкова добри. Да, може да се снима на ISO 1600 със сравнително малко шум, има убийствен DOF, особено с 50mm 1.8 prime обектив, има доста по-добър динамичен обхват от обикновените сапунерки… но, има не едно, а няколко “но”.

Kit lens като цяло не стават. За начало нямат рязкост - снимките са прекалено “меки”. Ако се гледат 1:1 на монитора някой даже би си помислил, че не са на фокус. На две стоватови крушки почти не става да се снима без светкавица, освен евентуално на ISO1600, защото обективът е прекалено тъмен 3.5-5.6. Това означава, че е най-добре да се купи само тяло и отделно да се купи обектив, което доста оскъпява нещата.

Пробвах и с 50mm 1.8 prime lens. Понеже са много по-светли (няколко стопа разлика), почти няма проблем да се снима дори и на една крушка и без светкавица. Което си е направо незаменимо, ако искаш да си щракаш вечерта вкъщи. Проблемът с този обектив е обаче DOF. Когато е най-отворен на 1.8 може да се случи при портретна снимка очите да са на фокус, а носът да не е на фокус. И естествено няма zoom.

Шумът при снимане е по-висок, отколкото очаквах. Разбирам някоя сапунерка да шуми на ISO400, но никога не съм го очаквал от DSLR. Като гледате долната снимка на каква чувствителност си мислите, че е снимана? На ISO400! И при това снимката е правена на дневна светлина.

В началото ме притесняваше, че няма да мога да снимам и да нося очила през същото време. Този тип фотоапарати изискват ползване на визьора, при тях екранчето служи само за преглед на снимката след като тя е заснета. Оказа се, че няма никакъв проблем да се снима през визьора с или без очила. Визьорът има и търкалце за нагласяне на диоптрите.

Самият фотоапарат е много бърз. Фокусира като светкавица и при почти всякакви условия. Снимките са добре експонирани и с приятни, наситени цветове. Няколко пъти обаче се получи да не мога да фокусирам при това на дневна светлина и с централен фокус, т.е. да гледа какво има в центъра на кадъра и да фокусира там.

Размерите не са малки, а и като тегло също - тежи над половин килограм. Поставен до него моят Panasonic FZ7 изглежда като джудже. Предимството в този случай е, че на няколко пъти успявам да направя снимка на ¹⁄₈ или дори на ¹⁄₄ секунда скорост на затвора. Предполагам солидното тегло и удобната захватка помагат.

Ако трябва да тегля чертата - не бих си купил 350D. Ще пробвам да докопам отнякъде Nikon D40. Имам чувството, че ще ми хареса повече.

Ето и 2-3 снимки.