Преди седмица с един колега се отбихме във фотото в Sky City да се запознаем с новия Nikon D40. Взехме си наша флаш карта за да може да разгледаме после снимките на спокойствие. За съжаление щракахме само в магазина, но това беше достатъчно за да реша, че този Никон трябва да е мой. Хареса ми абсолютно всичко – от размери и външен вид до начина по който снимаш и снимките, които прави. Много по-приятно за снимане от Canon 350d, за който писах преди време.

Nikon D40 има едно много важно предимство пред повечето други DSLR апарати – автоматично ISO. Това е много важно за мен, защото често не искам да се занимавам с такива подробности като каква да е чувствителността на снимане. Така можеш да зададеш минимална скорост на затвора, примерно под 1/30 да не пада или максимална ISO чувствителност, т.е. да не се качва над ISO 800. Това за мен е решаващо в избора.

Друго което ми хареса е, че самият апарат е много лекичък и сравнително компактен. Е, в джоба на ризата няма да се събере, но и няма да заема много място в чантата и не тежи ужасно, ако се носи на врата. За хващане е удобен, бутоните са разположени на достъпно място. Визьора е голям и светъл. Може да се ползва с очила и има търкалце за нагласяне на диоптъра. Има голям екран за разглеждане на заснетите снимки. Единствено ми липсва Live preview, т.е. да може да се вижда какво се снима на екрана, както е на нормалните цифрови фотоапарати. Предполагам, че с това се свиква.

След като се включи, D40 е готов за снимане практически веднага. Пробвах стрес тест – да включа, да вдигна апарата на нивото на очите колкото мога по-бързо и да снимам. Нямаше никакви проблеми. Фокусирането беше много бързо и точно. Не си спомням да е имало проблеми и нито една от снимките не беше разфокусирана. Естествено, има и ръчен фокус, ако все пак се наложи да се използва.

В началото снимахме със стандартния обектив, който не е нищо особено – 18-55 / 3.5-5.6. Сравнен със стандартния обектив на Canon 350d, този е много по-добре като качество на снимките. Поне на мен ми изглеждаха по-детайлни, на Канона всички седяха някак си леко замазано, уж на фокус, ама не съвсем. След стотина снимки сложихме един 18-200 VR / 3.5-5.6. Този обектив сигурно тежи повече от фотоапарата и в най-зумнато състояние предполагам е към 30-40 сантиметра дълъг. Голямото му предимство, освен че увеличава над 10 пъти е, че има вграден стабилизатор на образа, т.е. ако снимаш от ръка, особени при по-ниска скорост на затвора, помага картината да не е замазана. Добър обектив, ама хич не се виждам да го мъкна с мен. Много тежи пустото нещо, а и струва повече от Никона.

Тествах и колко шумни се получават снимките. D40 поддържа нива на чувствителност от 200 до 3200, което е доста добре, повечето други са до 1600. Много съм доволен как изглеждат снимките до ISO 1600. Ако снимката е разпъната на размера на монитора ми (1280×1024) шум не се забелязва никакъв. Дори и на ISO 1600. Всъщност ако знаеш къде да гледаш, в сенките или по-тъмните места с преливка, може да се види, но в никакъв случай не е нещо сериозно. При гледане на снимката на монитора 1:1, шумът вече е по-сериозен, но доста по-малко отколкото очаквах. На ISO 3200 вече шумът е забележим, но пак не е нещо, което да не може да се оправи с някоя програма за премахване на шум.

Единственият сериозен недостатък на Никон D40 е, че не поддържа всички обективи. Причината е, че няма моторче за фокусиране в тялото. Ако обектива е AF-S или AF-I то проблем няма, но ако не е такъв то той пак може да се сложи, но няма да може да се ползва автоматичния фокус и трябва да се фокусира ръчно. За мен това не е проблем, защото и не смятам да си купувам втори обектив, поне не и на първо време. Стандартния с който идва ще ми свърши работа на първо време, а после ще видим. Предполагам, че и Nikon ще изкарат нови обективи, а има и Sigma на разположение. Гледах един 30/1.4, който ще е страшен сигурно за портрети и не е много скъп.

Ето примерна сценка, снимана на чувствителност от 200 до 3200.

Ето каква е разликата да се снима с обектив, който има оптичен стабилизатор. Несъмнено е от полза, но аз предпочитам фотоапарата да прави добри снимки при висока чувствителност, отколкото да има оптичен стабилизатор. Колкото и да стабилизира, ако отсреща нещо мърда, мазането е гарантирано. Естествено, при обектив с голямо увеличение ползата е несъмнена.

Друго, което не ми направи добро впечатление, е динамичния обхват. Представях си го доста по-голям. На първата снимка синият етикет почти не се вижда, защото е прекалено преекспониран. На втората снимка се вижда перфектно, но пък останалото е голяма тъмница. На третата снимка белите етикети трябва да са оранжеви. Вярно, че имаше там една лампа дето грееше директно в тях, но с просто око всички етикети си бяха оранжеви. А тук силно огрените от тях са станали бели. Не очаквах толкова малък динамичен обхват за един DSLR. А може да е нормално, ама нали съм си нямал вземане даване с такива фотоапарати и няма как да знам. Ще пробвам да сравня с някоя сапунерка да видим.

Ето и още малко снимки. Част от тях са със стандартния обектив, други са с 18-200.


4 kоментара за “Един час с Nikon D40”


  1. nedman каза

    Браво! хареса ми ревюто ти!


  2. Даниел Панев каза

    Абе не знам. Само че за мен си знам, че малкото тегло и размери са минус в един фотоапарат, а не плюс. Хеле пък за dslr.
    Ама разни хора – разни идеали.


  3. Loshia каза

    А защо малкото тегло да е минус? Не е ли по-важно е да е добре балансирана тежестта? А и предполагам на никого не му се мъкнат килограми фототехника по баирите. Ех, ако имаше начин да има фотоапарат с размерите на кутия цигари, който да прави снимки като Nikon D40… Друго си е да носиш DSLR в джобчето на ризата 🙂


  4. шабла каза

    Абе Даниел, я стой да дебнеш някоя птичка или детенце с 5 кила фото да видиш минус ли е да ти е леко фотото

Моля използвайте кирилица!