Онзи ден решихме да отскочим в Гърция за един следобед. Оказа се, че е много лесно, особено с кола, както бяхме ние. На границата нямаше никой, а и цялата процедура беше крайно опростена – минаваш, показваш си личната карта и си готов. Веднага след това обаче се нанизваш на път в ремонт и караш ту в едната лента, ту в другата. И една жигула отпред с благоевградски номер, която да бави движението. Добре че нашата цел беше едно градче на двайсетина километра от границата та стигнахме бързо.

Личното ми впечатление от гърците беше, че са много, много гостоприемни и дружелюбни. То не бяха прегръдки, целувки, пожелания, стискания и „Христос анесте“, което значи „Христос возскресе“ на гръцки. Нали беше Великден. Почерпиха ни с домашен ликьор правен от дренки и с миризма на карамфил. На мен страшно ми хареса. После седнахме на едно заведение с изглед към местния язовир за по кафе. Беше много чисто и поддържано и гледката беше супер.

И настана време за Ядене с главно „Я“. На масата, сложена в двора под огромно дърво с дебела сянка, имаше ядене и пиене в изобилие. Някои от ястията бяха леко странни. Например пържените картофи бяха с лимон и леко възкисели. Дробсърмата също беше жълтеникава и на външен вид приличаше на ориз в китайски ресторант. Имаше и печени парчета свински дроб омотани с черва. Изглеждаха вкусно, но аз не се престраших да ги пробвам. Кюфтетата бяха от телешко мляно месо и като ги докоснеш се разпадаха, а не като нашите с нож да ги режеш. Маслините бяха горчиви, а не както са по магазините у нас. Това било защото са домашни и не са обработвани по специален начин, а само изкиснати с вода и сол. Явно по магазините им махат някак си горчивия вкус, но на мен така май по ми харесаха. Всичко беше много, много, ама много вкусно!

Наистина изкарахме си прекрасно. Ако се отвори възможност, пак отивам 🙂


Моля използвайте кирилица!