От над половин година вече си щракам доволно с Nikon D40. Така се случи, че трябваше да го дам за ремонт, защото отказа да работи светкавицата. Занесох го в магазина, от който го купих. Там ме пренасочиха към Profiled, официалните вносители на Nikon. Занесох им фотоапарата и те го приеха без забележки. И ми го върнаха след почти три (3!) месеца! Ако пак се развали нещо, този път знам какво е по-добре да се направи. Развалената техника се носи в магазина, от който е закупена, а не в сервиза. Продавачът има задължението да приеме стоката и да я ремонтира в едномесечен срок, както и да я замени или да върне парите. Поне така казва Законът за защита на потребителите.

В моят случай не прибегнах до крути мерки, защото ми дадоха да ползвам един оборотен Nikon D50. За трите месеца, през които беше в мен, успях да си съставя обстойно мнение за него, както и за съществените (за мен поне) разлики между D40 и D50.

Ергономика

Каквото и да се говори, размерът има значение. D40 е осезаемо по-лек и по-малък от D50. Последният е по-скоро в един отбор с D80. След като щраках няколко месеца с D50, после D40 ми се стори буквално като детска играчка. Независимо, че е по-малък, D40 лежи в ръката много по-удобно. Не тежи толкова, че да се умориш да го носиш, но и не е чак толкова лек.

Управление

Копчетата за четирите посоки (d-pad) са доста по-големи и удобни при D40. Екранчето е осезаемо по-голямо и, което е по-важно, предава цветовете много по-точно. Също така, при D50 е голяма мъка да се разглеждат снимки, особено когато трябва да се увеличи изображението. Минава през една абсолютно тромава и неинтуитивна процедура, която здраво те изнервя. Останалите копчета са почти същите, само дето са разместени.

Обективи

Ползвах само един обектив, този на D40, но доколкото знам, той е почти същият като този, с който идва D50. Предимството на D50 тук е, че може да работи с повече обективи, отколкото D40, защото има вграден мотор за фокусиране в тялото. Това ще рече, че само по-новите AF-S обективи ще работят с D40 – нещо, което може да е, но може и да не е проблем. На мен лично не ми пука, защото си карам с китовия 18-55/3.5-5.6 обектив + един 55-200/4-5.6 VR, които са повече от достатъчни за моите цели.

Функции

Големият плюс на D40 – има ISO 3200, което е перфектно, когато светлината е недостатъчна и не е желателно да се ползва светкавица. Снимките стават малко шумни (като за DSLR), но добре се чистят с Neat Image.

D50 пък има една функция, която ползвам отвреме-навреме, Exposure Bracketing, и която липсва в D40 по незнайни причини. Тази функция ти позволява да заснемеш една сцена с няколко различни експозиции, което е идеално за HDR снимки. При D40 има как да се направи същото, но процедурата е доста по-тромава – снима се, дава се exposure compensation + или -, пак се снима, и т.н. Останалите функции са горе-долу едни и същи или поне на мен не ми липсва нещо съществено.

Качество на снимките

D40 вади по-пипнати снимки, което са с по-наситени цветове и повечето изглеждат добре както са си и нямат нужда от допълнителна обработка, но не е нещо, което да не може да се постигне и с D50, особено ако снимаш RAW и си поиграеш с Photoshop. Като качество и детайл разлика бих казал че няма.

D40 понякога вади преекспонирани снимки, особено когато обектът, който е на фокус е тъмен. Например ако снимам черно куче на зелена поляна, кучето ще изглежда перфектно, но зеленото на поляната ще е избледняло. Ако кучето е кафяво – всичко е наред. Затова винаги имам едно наум като снимам тъмни субекти (т.е. обекти) и давам отрицателна компенсация на експозицията, защото от преекспониране се губи много повече, отколкото ако снимката е недоекспонирана. D50 в това отнопение се държи много по-добре. Там рядко се получава изгоряло небе, когато снимам някоя сграда откъм засенчената страна. Вярно, снимките стават по-тъмни, но това е лесно поправимо за разлика от обратната ситуация. Всъщност, това е единственото нещо, което не ми харесва в D40 и ми липсва от D50.

Заключение

За обстойно сравнение межди D40 и D50 е по-добре да се прочете някое специализирано ревю. За мен D40 е стъпка напред във всяко отношение спрямо D50 с малки изключения. D40 е осезаемо по-малък и по-лек, има ISO 3200 и снимките, които прави имат по-малка нужда от допълнително редактиране. D50 има exposure bracketing, може да му се слагат всякакви обективи и много по-рядко преекспонира снимките (изгоряло небе, и т.н.).

В крайна сметка, имам чудесни снимки, направени и с D40, и с D50. Който и апарат да вземете – няма да съжалявате.


Моля използвайте кирилица!