По гребена на вълната

Рафтинг означава спускане на няколко човека в надуваема лодка надолу по река. Лодката е сравнително голяма, побира до 8-9 човека. Всички са седнали по бордовете и гребат, а най-отзад е инструктора, който определя посоката и командва гребците. Бих обобщил рафтинга като едно от нещата, които просто трябва да се пробват. С думи и снимки е невъзможно да се опише колко яко е всъщност.

Най-правилното време за рафтинг е пролетта, когато реките са най-пълноводни. В България има две места, където може да се пробва – по Струма или по Арда. Сборен пункт за първото е едно от ханчетата в Кресненското дефиле. Там са няколко фирми, които организират спускане по реката. Ние си имахме предварителна уговорка с Адвенчър Нет. По план график трябваше да сме там към един часа. Аз си правех сметка, как ще се спуснем набързо за час и ще си ходим. Оказа се, че цялата процедура отнема над три часа, че и повече. А и започнахме с известно закъснение, така че в крайна сметка си тръгнахме след шест часа вечерта.

За начало се преобличаш. Дава ти се неопренов костюм, точно като на водолаз, също така каска, гребло и жилетка против потъване. За обуване си носиш маратонки или гуменки или там каквото и да е друго, което става за мокрене и не е джапанки или чехли, че лесно се губят. Каската, греблото и жилетката са задължителни, а костюмът може да се избегне и да се кара по лични къси панталонки и фанелка. Аз го препоръчвам обаче, защото пази топло от водата, ако е студена, държи прохладно, ако напече слънце, а и не се мокриш.

Следва инструктаж около половин час. Там нагледно се обяснява как се седи в лодката, как се гребе, какво се прави, ако лодката се обърне, как се вади приятел от водата или как му се хвърля въже, ако е наблизо. Интересно е, а и наистина съдържа ценни съвети, така че слушайте внимателно. Подписва се и декларация, че ако нещо се случи, сам си си виновен.

Като свърши инструктажа, лодките се натоварват на едно малко бусче, всички се качват в него и се стоварват на 5-6 километра нагоре по реката. Там има малко и спокойно заливче, където лодките се спускат във водата и екипажите загряват и се учат да гребат в синхрон. Още в самото начало съседната лодка, минавайки покрай нас, ни избаня нарочно с греблата и така всички бяхме мокри още преди да сме тръгнали. Естествено, върнахме им го по-късно с лихвите. Погребахме още малко и след няколко пробни кръгчета навлязохме в реката. Много съм доволен от нашия водач в лодката, който ни се падна – Сашо, който освен че майсторски ни насочваше, но и доста ни разшири знанията за реката, като как да познаем, че има скрито течение или подводен камък, както и как най-лесно да се приближим към брега.

В началото е лесно и спокойно. Реката не е много бърза и няма силно течение. Неусетно взимаме първия завой, после втория. Спираме за кратка почивка в едно закътано местенце и пак продължаваме. Реката става по-бърза, а подводните камъни са все повече. Напрягаме сили да се задържим по течението и да избягаме препятствията. Непрекъснато се смеем, викаме, радваме се на заливащите ни вълни, борим се с устрема на реката и се чувстваме живи и изпълнени с енергия.

Някъде по средата спряхме за по-дълга почивка. все пак умората си казва думата. Аз не съм се занимавал с какъвто и да е било спорт през последните няколко години, освен яко гребане на лъжица в паница, но все пак издържах някак си. Наблизо имаше и надвиснала над реката скала, може би към три метра висока, от която можеш да скочиш в реката и да додрапаш обратно към лодката. В началото имах известни съмнения дали да скачам, но след като всички момичета се изредиха, се престраших и аз. И не съжалих – беше страхотно! Малко по-надолу по реката си обърнахме самички лодката. Иначе какъв рафтинг е, ако не си се обърнал?

После се стига до една част, където се излиза от реката, лодките се натоварват на бусовете, а ние вървим пеша около стотина-двеста метра, пропускайки по този начин Казана – особено опасен участък, където доста хора били загинали. Дори и опитните гребци с канута не минавали оттам, защото било въпрос на късмет да оцелееш, колкото и да си добър.

Спуснахме се още надолу по реката и минахме покрай ханчетата, откъдето започна всичко. Там поздравихме хората, гледащи ни с любопитство отгоре, с мощно „Ау! Ау! Ау!“, както повелява традицията. След още километър-два и стигнахме до крайната точка, където се натоварихме на бусчетата и се върнахме обратно. И така свърши всичко.

Има също и фотограф, който после продава компакт диск със снимки за 30 лева. Ние бяхме четирима, така че ни излезе по седем и половина лева на човек. Лесно се урежда някой от компанията да снима, както беше и в нашия случай. Ние се пуснахме само мъжете, а дамите решиха, че не искат да се мокрят и следваха с колата бусовете, които спираха на удобни за снимане места.

Цялото удоволствие ни отне един следобед време и 40 лева на човек. Заслужава си!

Ханчетата в Кресненското дефиле Преобличаме се с неопренови костюми и каски Инструктаж Спускаме лодките във водата Учим се да гребем Рафтинг по реката Рафтинг по реката Рафтинг по реката Рафтинг по реката Излизаме от реката Рафтинг по реката По гребена на вълната

3 kоментара за “Рафтинг по Струма”


  1. Баба Марга каза

    Информативно, забавлявах се.


  2. tedi каза

    супер е


  3. Стоян Ангелов каза

    Помислете и за хилядите риболовци по струма.Как мислите дали е приятно толко хора чакат да се открие сезона,а точно в сащия ден миналата година се провеждаше републиканското

Моля използвайте кирилица!