Watching Spree

Така се случи, че по празниците имах доста свободно време и реших да гледам някой и друг филм в Арената, отдавна не бях ходил натам. Друго си е големият екран.

Beowulf. Не очаквах кой знае какво от филма, затова останах приятно изненадан, че най-сетне има читава версия на легендата за Беоулф. Историята не се придържа стриктно към оригиналната, даже бих казал доста я изкривява и преиначава, но все пак крайният резултат е задоволителен. Другото нещо, заради което си заслужава да се види, е графиката. Целият филм е компютърно анимиран, като главните герои са известни артисти или по-точно техният вируален вариант. Най-запомняща е кака Джоли. Използвани са доста напредничави техники като например motion capture на очите с цел избягване на uncanny valley ефекта (как пък се превежда?). А това хич не звучи лесно.

The Invasion. N-ти поред филм по книгата на Джак Фини – The Body Snatchers. Историята е от типа „Съпругът ми не е моя съпруг“. Плъзва компютърен вирус и всеки заразен, в рамките на една нощ, се превръща в лишен от емоции извънземен отвътре, а на външен вид промяна няма. Като цяло става за убиване на свободното време.

The Condemned. Средна работа филм. Идеята е стандартна – събират десетина от най-коравите типове в затворите по света и ги пускат на един остров да се колят и бесят. Последният оцелял печели кинти и свобода. Историята е яко съшита с бели конци, има камара нелогични действия, а и краят е повече от предсказуем. Може би най-интересното тук е главния герой – не кой да е, а „Ледения“ Стив Остин, който изглежда доста внушително. Абе за свободната петъчна вечер става.

The Golden Compass. Определено детски фентъзи филм. На светлинни години зад Stardust, който беше глътка свеж въздух. Освен това така свършва, че е ясно, че ще има поне още две части. По-добре гледайте Беоулф.


Моля използвайте кирилица!