Архив за October 2006

Случайно попаднах на на тази уеб страница, където има за свободно сваляне въпросната книга в PDF формат. Предназначена е за всички, които искат да си пишат програмки за Nintendo DS. Има и примерен код.

Звучи наистина интересно. Ако ми остане време (ха-ха) смятам да я прочета.

Вместо избори гледахме House of Flying Daggers по телевизията. Отдавна го дебна този филм и реших да не го пропускам. Всички почитатели на епичните китайски филми тип Тигър и Дракон ще го оценят по достойнство.

Историята не е нищо особено, макар да има неочаквани обрати, но пък свършва по очакван за подобни филми начин. За сметка на това бойните сцени са на ниво и с няколко „wow“ възгласа от моя страна. Визията е фантастично красива и цветна и прелива от жизнено лятно зелено, през есенно жълто-червено до смъртно зимно бяло.

Оценка: 7/10. За почитатели на китайските филми.

Днес мръднахме към City Center. Бяхме ходили само веднъж в началото и половината магазини още не бяха открити, а в японския ресторант имаха само суши и нищо друго. Паркингът все още е безплатен. Магазините все така са безумно скъпи (160 лв панталони, anyone?).

Това висящо от тавана недоразумение ни посрещна още на входа. Има нещо зловещо в тях. Уж изглежда весело, ама сигурно разплаква малките деца. После чак се досетих, че това са блондинки и са окачени в чест на Международната Седмица на Блондинките (без майтап!). Имаше и цяла колекция от кукли Барби. Пак в чест на блондинките. Някои модели хващаха окото. Read the rest of this entry »

Днес решихме с Мъника да разгледаме изложбата на United Colors of Benetton в Софийска Градска Художествена Галерия. Цялата изложба всъщност беше в една-единствена зала, виждате я на снимката. По стените бяха окачени огромни снимки, като повечето ми бяха познати. В средата на помещението имаше броеве на списание Colors и още снимки на специални поставки. Хареса ми, следващия път дано да има повече мат’рял.

Свалих да тествам бета версията на Windows Live Writer. За незапознатите това е програма, с помощта на която редактираш блог постовете все едно пишеш на Word. Разликата е, че тази е писана специално за блогване. Интегрира се с всички големи блогове (WordPress, Blogger, и.т.н.). При първото стартиране просто зададох адреса на моя блог (на loshia.net), потребител и парола и само след секунди вече пишех този пост.

Програмка е много добре замислена. Тя сваля шаблона на блога и ти пишеш все едно директно си на сайта. С тази разлика, че тук е много по-лесно да добавяш снимки от комютъра си, например. Самото редактиране е с пъти по-удобно, все пак друго си е да ползваш нормален редатор, вместо някаква уеб страница.

Единствения засега проблем е, че няма лесен начин да добавя тагове към поста. Мога, но трябва да ги пиша ръчно, а не да си ги избирам от списък. Не е голям проблем, но се надявам да го оправят скоро.

Доста по-подробна информация може да се почерпи от тук.

А това е снимка от парка в Сандански. Няма нищо общо с темата на поста, но изглежда добре.

На Google Video са качили разни стари филми за свободно гледане и сваляне. Някои от филмите са отпреди 80-90 години, като например историята за Граф Дракула от 1922-а – Nosferatu (инфо). Има и по-скорошни като Plan 9 From Outer Space (инфо), който е от 1959-а. Или култовия и оригинален Night Of The Living Dead (инфо) от 1968-а. Или може би искате най-сетне да видите прочутия Citizen Kane (инфо), за който толкова сме слушали, но едва ли някой е гледал.

Приятно гледане!

Do The Evolution

Не съм фен на Pearl Jam, но попаднах случайно на един техен клип, който ме хвърли в оркестъра. А и песента не е лоша. Моля, заповядайте:

Седя си на компютъра и хвърлям по едно око на филма, който дават по bTV, Charms for the Easy Life. Разправя се за една лечителка, дъщеря й и внучката й. Отдалеч си личи, че е филм правен от жена и за жени. Пълен е с усмивки, загриженост, любов, клюки, раздели и сдобрявания, билки, танци, сълзи и пак усмивки. Всъщност се улавям, че се заглеждам за по-дълго, значи все пак става за гледане.

Току-що оженихме отново дъщерята и май идва ред на внучката, която си хареса един войник. Хм, току що получи колет от него с разни съкровища вътре. Да, очертава се сълзлив хепиенд!

UPDATE: Все пак не беше хепиенд, което е доста рядко за подобни филми.

Разглеждайки дневната доза WTF, попаднах на следната история – No Need to Change It!. Не знам колко и дали е вярна, но определено е смешна! Кога наистина трябва да поправим стария код, и кога е по-добре да го пренапишем отначало? Прочетете, за да видите как не трябва да се прави!

Днес най-сетне изиграх Mario & Luigi: Partners in Time за Nintendo DS. Подробно описание на играта, както и съвети как да се изиграе най-лесно, може да прочетете на Gamespot или на Wikipedia. Високата оценка, която са дали на Gamespot, е определено заслужена. Колко е зарибяваща играта говори и фактът, че имам над 25 часа игрално време, и още не ми е омръзнала!

За незапознатите – играта е тип RPG с весели графики, смешен диалог и зарибяващ геймплей. Битките с враговете са походови, като на края на всяко ниво има Бос, който се побеждава по специфичен начин. Играта не е много трудна, с изключение на някои Босове. Повечето битки са сравнително кратки, но има тук-таме и по-продължителни, например с последния Бос (Princess Shroob) се сражавах повече от половин час.

За още по-незапознатите – играта е за Nintendo DS (не става за нормален компютър). Това е игрална преносима конзола с размер 13x8x2 см и два екрана (единият е touch screen), т.е. колкто две кутии цигари една до друга, събира се в нормален джоб, което позволява да си играеш когато и където си поискаш. Но за това – в отделен пост.

Сега идва ред на New Super Mario Bros. Там вече съм стигнал и изиграл последния, осми свят, но четвърти и седми още не съм ги минал, те се отключват по специален начин веднъж като минеш играта. Но и за това ще пиша друг път.