Архив за November 2006

Wall of Secrets

Току що гледах Стена от тайни по телевизията. Става за убиване на времето. Разправя се за млада двойка, която се пренася да живее в друг град. Разбираме, че техният апартамент е прокълнат и че предната година там е загинала друга млада двойка. После намират монтирана зад стените подслушвателна апаратура. Намесва се и бащата на младежа, който е бивш полицай и се издирва за убийството на бивш колега. И естествено стандартния холивудски край.

Оценка: 5/10. За убиване на свободното време.

От седмица в цяла София е мъгливо. Сутрин като изляза – мъгла, вечерта като се прибера – мъгла. Сещам се за книгата на Евгени Гуляковски „Сезонът на мъглите“. Страшна книга, препоръчвам я на всички любители на руската фантастика заедно с нейното продължение „Дългият изгрев на Ена“. И двете са част от известната „библиотека Галактика“. Може би има останали бройки на Славейков.

Хм, дали няма да изскочи от мъглата един люс и да ме превърне в синглит? Read the rest of this entry »

Интересно как ли да натисна F1 за да продължа като нямам клавиатура?

Rob Gonsalves

Случайно попаднах на няколко картини на Rob Gonsalves. Много ми харесват. Напомнят ми малко на картните на Морис Ешер, само че цветни. Останалите може да се намерят на тази страница.

Първата коледна украса из улиците на София…

Rear View

1.03. Ура! Предложиха ни огромен договор за построяването на 12 етажен жилищен блок. У всички има бурен ентусиазъм. Изпихме от радост 2 каси бира.

2.03. На възложителя не му се харесва израза, „когато стане, тогава“. Иска да кажем, конкретни срокове. Идиотът нищо не разбира от високи технологии.

3.03. Обсъждахме сроковете. Изпихме 3 каси бира. Петров казва, че ще стане за 4 месеца. Значи за 8 месеца. В договора записахме 12 месеца, но едва ли ще се оправим за по-малко от 16.

6.03. Петров отиде да върне бутилките.

8.03. Празнуваме 8 март. Във фирмата няма жени, така че никой не ни пречи на празника. Read the rest of this entry »

Licence To Kill

Преди малко даваха по bTV поредния филм за Джеймс Бонд – Licence To Kill. Бидейки още под въздействието на Казино Роял мога само да кажа, че филмът ми се видя доста постен, наивен, а на моменти направо скучен. Вярно, че е на повече от 15 години, но все пак… А и Тимъти Далтън ми се стори много неубедителен като Агент 007. Изобщоооо… искам си Бонд 22!

Оценка: 6/10. За ценители на Бонд only.

Love Actually

Вчера за пореден път даваха по телевизията филма Наистина Любов. А аз го гледах за поне трети път. Много, ама много приятно филмче. И не е сладникаво блудкаво, както може би си мислят някои, ако съдят по заглавието.

Оценка: 9/10. Задължително за всички.

Casino Royale

Накратко: Casino Royale е най-добрият филм за Джеймс Бонд, който някога съм гледал. Предварително бях подготвен, че този филм не е като другите Бондовски филми. И вярно не е. Разликите са още в началото. Доколкото си спомням, филмите за Бонд започват с танцуващи силуети на момичета на фона на леко джазирана музика и силуетът на Мистър Бонд крачещ лежерно наляво-надясно. Е, сега един заплашително черен силует на Бонд разбива мутрите на други кърваво червени бандитски силуети на фона на размазващо рок парче. Което доста ми хареса by the way.

Може би трябва да се спомене преди всичко, че компанията, която е снимала всички Бонд филми, е решила да започне начисто. Все едно това е първият филм за Агент 007 излизал някога. Оттук нататък нещата се отдалечават все повече от класическите филми. Няма го финият и изискан джентълмен, който с елегантни движения пребива четирима противника без да му се развали перчема. В този филм Бонд а мръсен, потен, кървящ, отровен, измамен и измъчван (брутално при това). Но също е и безкомпромисен, суров, мускулест, зловещ и нежен. Няма ги невидимите коли, часовниците резачки и други глупави джаджи, които винаги спасяват нашия герой по най-нелеп начин, а и злодеите тук не са глупави и некадърни и сами да се избиват. Това придава нотка на реалност, харесва ми.

Главният актьор е просто великолепен. Като гледах рекламата преди време не го харесах изобщо. Имаше един тарикатски вид, на побойник. Но си промених мнението след като изгледах филма. С нетърпение очаквам да го гледам и в следващия, 22-ри филм за Бонд, който излиза някъде 2008-а.

Визуалните моменти са зашеметяващи. Звукът – плътен и обемен. Саундтракът – размазващ! Смешните реплики – на висота. На места се прави майтап дори със самия Бонд. Например, на въпроса как иска мартинито, разтръскано или разбъркано, Бонд отговаря – Да не мислиш, че ми пука. Този пример е много показателен за това какви (ще) са промените във филмите за Агент 007.

Направи ми впечатление, че всички телефони във филма бяха Sony Ericsson. Бонд ползваше K800, a Веспър – M600. Крайно време беше да покажат нещо друго, освен Нокия. Сега всички ще искат да имат и те K800 предполагам. И ще очакват да има вграден GPS, както се видя за момент в един кадър от филма.

И следва малко критика. Краят беше доста предвидим. Още към средата подозирах какво ще се случи. Независимо от това историята беше добре разказана и с голяма доза съспенс. Имаше и леко мудни моменти на места, но поне бяха малко. Почти съм сигурен, че филмът няма да се хареса на истинските ценители на Агент 007. Може би защото е по-скоро здрав екшън с Бонд елементи, а не обратното. За всички останали – highly recommended.

Оценка: 9/10. За не-маниаци на тема Бонд.