Архив за 2007

Сбогом

***

Сбогом, обич моя!
Някой ден отново ще вървим по пътеките на света заедно… завинаги…
Нали?

***

Много често производителите на USB устройства не указват каква скорост на трансфер се използва. Отива човек да си купи хъб, примерно, и гледа на едната кутия пише Full Speed USB Hub, а на другата – Hi-Speed USB Hub. Едното е 12 Mbit/s, а другото е 480 Mbit/s. Разликата е съществена, но никъде на кутиите не пише кое кое е всъщност? Аз лично винаги ги бъркам.

Защо USB спецификацията е наложила толкова объркващи названия на видовете USB устройства? Можеха да ги кръстят Low Speed и High Speed и готово. Оказва се, че си има причина. Преди десетина години, когато USB 1.1 тепърва навлизаше в компютърния свят, е имало две скорости на трансфер – Low Speed (1.5 Mbit/s) и Full Speed (12 Mbit/s). Няколко години по-късно се пръква USB 2.0 и там вече имаме нова скорост от порядъка на 480 Mbit/s. Аз също, честно казано, не се сещам за удачно име, но пък Hi-Speed и Full Speed са толкова объркващи, че няма накъде повече. Да бяха го кръстили Super Speed щеше да е по-ясно коя скорост е по-по-най.

Та, за референция:

  • Hi-Speed – 480 Mbit/s
  • Full Speed – 12 Mbit/s
  • Low Speed – 1.5 Mbit/s

Интересно ми е следващата година, когато се очаква да се появи USB 3.0, какво ще измислят като име на новата скорост. А тя е сериозна – 4.8 Gbit/s не са за подценяване. Може би Full-Hi-Speed или Ultra Speed.

Restart Now or Restart Later

Ама колко ужасно много мразя горния диалог!

Появява се всеки път, след като се инсталира някоя важна системна кръпка. Ако кажеш „Restart Later“, диалогът се показва отново след точно десет минути. И е най-отгоре над всички прозорци. Четеш документ? Гледаш филм на цял екран? Момент, има по-важни неща от това. Нали трябва да напомним на потребителя да се рестартира, и то да се рестартира СЕГА, защото иначе лошите хакери ще му хакнат машината до минута-две. Не знам кой гений на потребителския интерфейс в Майкрософт е измислил въпросния нагъл диалог, но се надявам отдавна да са го изгонили с ритници. Скъса ми нервите днес!

След кратко търсене намерих следната страничка, където друг страдащ потребител предлага няколко начина да се справим с тази напаст. Ето и най-лесното решение.

Отворете старт менюто и изберете Run. В появилия се диалог напишете следната команда и натиснете Enter.

net stop wuauserv

Може и по този начин, понеже е доста по-лесен за помнене.

net stop "automatic updates"

И това е всичко. Омразният диалог повече няма да се покаже. Поне до рестартирането на компютъра.

Сравнително рядко се случва, но понякога, когато имам половин час свободен, си пускам някой кратък сериал на DS-а. Мистър Бийн е идеален за целта – сериите там са много кратки и напълно достатъчни за малко разпускане на нервите. Или вечер за приспиване.

Ето и кратко ръководство как се гледат филмчета на Nintendo DS. Преди да започнете, имайте предвид, че е необходимо да имате Slot 1 или Slot 2 карта, която да позволява стартирането на homebrew приложения или която има вграден Moonshell.

Първо се инсталират програмите в следния ред:

ffdshow се използва за добавяне на субтитри към филма. Това става напълно автоматично, достатъчно е да има файл със субтритри, който да е наименован като филмчето, което се конвертира. Ако фонтът е прекалено малък или нечетлив, то това може да се промени във видео опциите на ffdshow.

Следващата стъпка е да се конвертира самото филмче. За целта се стартира BatchDPG и му се слагат следните опции.

Ако филмчето е 4:3, т.е. за по-квадратен екран, тогава използвайте следните опции:

FPS: 20
Video bitrate: 386
Max bitrate: 512
Passes: 3
Profile: Ultra
Resizer - Spline16
Width: 256
Height: 192
Audio bitrate: 128
Samplerate: 32768
Mode: Joint Stereo
Normalize: On

Ако филмчето е 16:9, т.е. за широк екран, то използвайте тези опции:

FPS: 22
Video bitrate: 386
Max bitrate: 512
Passes: 3
Profile: Ultra
Resizer - Spline16
Width: 256
Height: 144
Audio bitrate: 128
Samplerate: 32768
Mode: Joint Stereo
Normalize: On

Самото конвертиране е бавно и може да отнеме часове, така че се запасете с търпение. Аз приготвям нещата вечерта, оставям компютърът да смята през нощта и на сутринта всичко е готово.

Крайният резултат е файл с разширение DPG. Това е самото филмче във вид подходящ за гледане на Nintendo DS. Размерът би трябвало да е на около 1/4 от оригиналния. Файлът се копира на Slot 1 или Slot 2 картата и се стартира. Ако картата не поддържа DPG файлове, то тогава си сложете на DS-а Moonshell. Това е специална homebrew програмка, която свири филмчета, mp3-та, става за разглеждане на текстови файлове и картинки.

По-подробно описание може да се намери на тази страница, но е на английски.

А сега отивам да гледам поредния епизод на Mr Bean.

Под това име се проведе концертът в Копенхаген, на който присъствах преди около две седмици. Мястото на събитието беше The Rock, което е нещо като вариант на нашенския Black Box. Първата вечер свириха Mercenary, Threshold, Circus Maximus и Spheric Universe Experience. Втората вечер жици опъваха Andromeda, Machine Man, Darkane, Eldritch, Firewind и Orphaned Land. Начало 18/20 часа, край – към 2 сутринта. Бирата беше нещо от рода на 10 лева за пинт, т.е. малко под половин литър или 40 лева за два литра. Имаше и шотове за 2.50 лева единия. Може би затова нямаше много пияни. На входа, за разлика от всички наши концерти, не те мислят за потенциален терорист и не те претърсват за скрито оръжие. Също така всякаква техника беше разрешена – фотоапарати, камери, без значение професионални или не. Връхните дрехи бяха забранени като за тях имаше гардероб и събираха по левче на дреха. Цената на билетите – 80 лева за двете вечери на човек. Но да преминем към групите.

Spheric Universe Experience

На французите се падна честта да открият феста. В началото гледах най-отзад, а те там повечето бяха мутанти от по два метра и почти нищо не се виждаше. По едно време се изхитрих и се промъкнах най-отпред, където се оказа, че има достатъчно място. Групата, не бях я чувал дотогава, се оказа една от малкото прогресив метъл групи за феста, а музикантите до един бяха доста млади, което не им попречи да демонстрират добра техника и интересни парчета. Като стил ми звучаха на кръстоска между Dream Theater, Fates Warning и първите Pain Of Salvation.

Circus Maximus

Втората група беше норвежка. Веднага ме подразни фрапантното поведение на китариста, който не спря да прави чупки в стил „ах, колко съм велик“ до самия край, а вокалът безуспешно се правеше на Geoff Tate. Стилово много ми приличаха на леко бездарен вариант на Queensryche. Личи ли си, че не ми харесаха?

Threshold

И настъпи интересната за мен част от вечерта, когато на сцената се качиха англичаните Threshold. За съжаление свириха повече непознати за мен песни, което в комбинация с леко омазания звук ми подейства направо приспивно. Публиката обаче ги хареса и масово им се радваше.

Mercenary

Напълно отговорно заявявам, че датчаните Mercenary избиха рибата и изкъртиха мивките. Те бяха една от най-добрите групи на феста. Както бях леко задрямал след Threshold, трябваха ми само десетина секунди и няколко акорда за да скоча на крака. Досега не им бях голям фен, слушал съм само един-два пъти последните им албуми, но след този концерт смятам да им обърна по-голямо внимание. Ако някой хубав ден решат, че вземат и направят концерт у нас – не го изпускайте! На живо музиката им е екпслозивна и увличаща, а в същото време и мелодична. Mercenary са една от малкото групи, които биха се харесали както на по-екстремните метъл фенове, така и на почитателите на по-леките стилове. Публиката също подивя и викаше и скачаше заедно с групата, която май не очакваше чак такава бурна реакция.

И това беше за първата вечер.

Andromeda

Следващата вечер малко закъсняхме. Народът тази вечер беше доста по-малко от предната. Ние хванахме само няколкото последни песни на шведите. Стилово се доближават до Dream Theater. Песните не бяха лоши, но и не ми направиха кой знае какво впечатление.

Machine Men

Не ми харесаха тези финландци и това е. Песните им са някаква скучна интерпретация на тема Iron Maiden, а вокалът нещо се мъчеше да пее, ама не му се удаваше много.

Darkane

Това беше за мен най-скучната група за целия фест. Към края вече бях задрямал прав. Странното е, че публиката ги хареса. На мен ми се сториха като монотонна стена от еднакви китари, еднакви вокали и еднакви барабани. И така към петдесет минути.

Eldritch

Глътка свеж въздух. Според официалния им сайт, групата свири някаква комбинация от Annihilator, Queensryche и Coroner. Не чух много заемки от въпросните групи, но музиката им беше разнообразна и приятна за слушане. Вокалът правеше ужасно смешни стойки и физиономии през цялото време (виж втората снимка) и приличаше повече на някой ядосан гном, отколкото на уважаващ себе си вокал на прогресив група. За разлика от Circus Maximus, които се вземаха ужасно сериозно, тук това не дразнеше. Публиката май не ги хареса много, но аз си ги набелязвам за прослушване.

Firewind

Слушал съм един албум на тази гръцка група и хич не се впечатлих. Стандартен китарно ориентиран хеви метъл. На живо обаче нещата са по-добре, много по-добре. Имат си хората добро сценично поведение и това си е. Може музиката да им е малко стереотипна, но компенсират добре за сметка на това с поведение, техничност и шеги с публиката. Firewind ще подгряват Kamelot на концерта у нас следващата година, не ги изпускайте.

Orphaned Land

Голяма част от народа се разотиде преди на сцената да се качат Orphaned Land от Израел. Не знам дали заради това, но нещо липсваше в представянето на групата. При концерта у нас преди няколко години останах много впечатлен от тях. Тогава ни разбиха с много и разнообразни песни, една девойка пя няколко парчета, а също си спомням, че изпълниха „Излел е Дельо хайдутин“ на чист български език! Беше потресаващ концерт! Сега всичко беше бледа сянка. Orphaned Land свириха без желание, колкото да отбият номера. По едно време се качи едно момиче, цялото във воали и танцува на сцената по време на една от песните. Доколкото успях да разбера изпълниха май и някаква местна песен, но не се чуваше добре, защото почнаха да пускат хора за партито, което е след концерта, и те вдигаха повече шум от самата група. Предполагам, не трябваше да ги пускат последни.

И така се изнизаха две вечери и десет групи. Ето всички снимки от първата вечер и от втората вечер, а ето и официалния сайт, където има подробна информация за групите.

Host Monster

Преди две седмици, когато си търсех нов хост, попаднах на Host Monster и реших да го пробвам. Ето кратки впечатления.

Host Monster предлага много неща, много повече от кой да е български доставчик на почти същата цена. Стандартно са включени SSH, WebDAV, 300GB място, SSL, неограничени add-on домейни, безплатен домейн и още много. Също така предлагат връщане на парите в едномесечен срок, ако нещо решиш да се откажеш. Кога и тук ще започнат да предлагат подобни оферти?

Активирането на услугата става за минути. Дават ти последна версия на cPanel да си цъкаш, както и Fantastico, да си инсталираш с два клика какъвто софтуер ти хареса (това го предлагат и доста наши доставчици).

Аз, естествено, веднага пробвах да подкарам SSH. Оказа се, че за да се активира услугата, трябва да изпратиш снимка на личната си карта. Не знам защо го искат и какво ще им говори една българска лична карта, но факт. Пратих снимката и на следващия ден ми активираха SSH достъп, който е и необходим, ако искаш да ползваш SFTP, нещо, което според мен е много полезно и което никой български доставчик не предлага. Изобщо много доволен останах от съпорта на Хост Монстър – бърз и качествен.

За съжаление реших да се откажа от Host Monster. Причината? Скоростта. Пингът до тях е около 200 милисекунди, което е убийствено бавно, ако решиш да прехвърляш много малки файлове насам/натам. Трансферът на големи файлове също беше бавен. Това по принцип зависи от това какъв интернет доставчик ползваш, но съществена разлика в скоростта от нас и от работата нямаше.

Начинът да си поискаш обратно парите е да им пуснеш писмо. Процедурата отнема повечко време или три дена в моя случай. След това всичко, което си платил, се връща обратно до стотинка. Потребителският профил и регистрираният безплатен домейн се изтриват заедно с всички данни.

Ето така се прави бизнес. Браво на Хост Монстър! Ако някой хубав ден скоростта към щатските сървъри стане по-поносима си прехвърлям там нещата без да се замисля. А дотогава ще ползваме бедните български оферти и ще гледаме завистливо в западна посока.

everything-will-be-ok

Ако някой ми беше казал преди 15 години, че Helloween ще имат четири концерта в България в рамките на три години, доста щях да се учудя. Но факт, преди няколко дена беше четвъртият концерт на тиквите на родна почва (трети в София) и трети концерт за Gamma Ray (първи за София). Уникалното за концерта беше, че двете групи свириха на една сцена. Не съм много запознат с историите на бандите, макар и да съм им фен, но мисля, че откакто Кай Хансен напусна Helloween в края на 80-те и основа Gamma Ray, то двете групи не се разбират много. Но лошо няма, с един удар – два заека.

Като наближихме мястото на концерта – Зимния дворец, отпред вече се беше събрала внушителна тълпа. Пускането беше ужасно бавно – по час на лъжичка. Народът почна да се изнервя, да вика и да свирка. За разлика от друг път, сега това учудващо имаше ефект, защото започнаха да пускат значително по-бързо. В крайна сметка се промъкнахме преди началото, както веднъж ни се случи. Вътре вече беше претъпкано, дори повече отколкото на предния концерт на Helloween.

Gamma Ray вече ги бях гледал в Каварна на първият им концерт у нас. Останах с много добро впечатление тогава. Сега също бяха на ниво. Песните бяха умело подбрани, публиката се кефеше и настроението бавно, но сигурно се покачваше. Звукът беше поносим, но както обикновено, можеше да е много по-добре. Свириха малко над един час като изпълниха и една песен от първия албум на Helloween от – Ride The Sky.

Преди да излязат Helloween имаше около 30-40 минути пауза. До последно сцената стоеше с надписа Gamma Ray и дори се зачудих дали не са го забравили случайно. По едно време осветлението изгасна за кратко, след което се видя, че логото на Gamma Ray всъщност е било завеса, която е скривала сцената за Helloween. Декорите отзад бяха доста впечатляващи.

Helloween се представиха много добре, както и на предния си концерт, на който заснеха няколко от песните за последното си DVD. Преобладаваха хитове от албумите на групата с Анди Дерис, но не бяха подминати и вечните класики като Dr. Stein, Eagle Fly Free или дори A Tale That Wasn’t Right, която досега не бяха свирили на техен концерт у нас доколкото знам. По едно време си направиха шега и започнаха да свирят Smoke On The Water на Пърпъл докато не дойде барабаниста да ги застреля. Към края на представлението имаше два токови удара, които прекъснаха две поредни песни. Това като цяло не се отрази по никакъв начин на концерта, а музикантите реагираха сякаш на всеки техен концерт спира тока.

Имаше два биса, като особено интересен беше вторият. Тогава на сцената излязаха Gamma Ray заедно с Helloween и изпълниха Future World и I Want Out. Вокалите се редуваха между Кай Хансен и Анди Дерис.

По-подробно ревю, както и списък с песните и снимки има тук.

Отивам аз преди малко в близкия сервиз да си сменя летните гуми на колата със зимни. Често си избирам някой денонощен гуми център и отивам към полунощ. Обикновено заварвам персонала заспал или дремещ пред телевизора.

Във въпросния сервиз имаше двама служители. Смениха гумите на колата за сравнително бързо време и дойде момента да се разплащаме.

„Дължите ни 4 * 9 лв за труд + тежести + винкел + чували за гумите. Значи всички 41.90“

Малко множко ми се видя, обикновено плащам около 30. Платих си и си поисках бележка за труда. И се почна едно смятане, чесане мо главата, гледане в ценоразписа. След около 5-6 минути си получих бележката, където сумата вече беше 33.90. Смотолевиха някакво извинение, че нещо се били объркали.

Затова винаги си искайте касовата бележка.

През последните няколко месеца останах доста недоволен от ns1.bg. Често сайта се зареждаше бавно, а FTP връзките се разпадаха непрекъснато, така че тръгнах да си търся ново място. Разгледах разни щатски доставчици, но всичките до един ми бяха бавни. Много, много по-бавни от кой да е български доставчик. Може и от моя интернет провайдър да е, но все пак разликата се усещаше. Което е жалко, защото за не много повече пари там дават 300+ GB място + SSH + какви ли не неограничени неща. Кога ли и тук ще е така… Сега едвам се вместих в средния план на superhosting.bg. Взех си един тестов месец и след това ще видим ще ли остана с тях или ще продължа да търся.