Архив за January 2007

Ето на какво попаднах днес. За начало – кратко и смешно рекламно филмче. После видях какво става, когато си тъп французин и не си си настроил правилно пощенския клиент. И за финал максимално се накефих на новите филмчета от втората част на God Of War, която се очаква да излезе март месец. Особено внимание да се обърне на втория клип. Първата част почти я превъртях, просто ненормална игра, а продължението изглежда дори по-добре като визия и като игра.

Phoenix Wright Най-сетне превъртях „Phoenix Wright“ и „Phoenix Wright: And Justice For All„. Това са съответно първата и втората част на една игра за Nintendo DS. Първата я превъртях още миналата година, но втората част малко ме озори.

Самата игра е куест (adventure game). Главният герой е адвокат, който защитава несправедливо осъдени престъпници. Повечето случаи са безнадеждни, но нашият човек винаги успява да обърне нещата в своя ползва. Двете части на играта са много подобни като структура. Всяка част се състои от отделни случаи, които не са свързани помежду си и всеки случай си има своя си история. Разрешаването на всеки от тях е на няколко етапа, всеки в отделен ден. Първият ден е вид въведение в историята, представя се кой кого и как е убил, или поне кой всички си мислят, че е престъпникът. Следва първоначално разследване, през което се разпитват свидетели и се събират веществени доказателства. На следващият ден действието продължава в съда. Там се разпитват свидетели и основната цел на играчът е да намери пролука в техните показания или да представи улики, които противоречат на думите им. В крайна сметка се стига до истината и истинският убиец бива изобличен. Read the rest of this entry »

Miniworld

Не, тези двамата вляво не са гиганти. Просто сградата е малка. А тук има още десетки снимки от някакво изложение, където има много макети на известни сгради от цял свят. Има го дори и Рилският Манастир! Всички са възпроизведени до най-малкия детайл. Направо не ми се мисли колко труд е хвърлен тук. Интересно, къде ли се намира изложението?

Днес го ударихме на почивка. Станахме чак следобед и гледахме няколко филма. Започнахме с „Firewall„, последният филм с Харисън Форд. Много скучен и разочароващ. Дано се постегне малко за Индиана Джоунс 4. След кратка пауза продължихме с „Click„. Много добро филмче. Уж се води комедия, ама 2/3 от филма си бяха доста сериозни. Във всеки случай – един от сполучливите филми с Адам Сандлър. След него последва „Over The Hedge„, което си е много весело и добре направено анимационно филмче. Слава богу, нямаше сълзливи моменти и високопарни морални и нравстени вероучения, но пък имаше доста сполучливи смешни сценки. Препоръчвам! А за капак изгледахме и два епизода от „Prison Break“. Остават още 16 до края на сезона (първи сезон).

Досега не бях гледал „Списъкът на Шиндлер„. Потресаващ филм!

Нека разгледаме следния хипотетичен пример. bTV пускат в най-гледаното време информация колко хубав блог си имам, а аз, вместо да се радвам каква реклама ми правят, искам да ми платят. Как ви звучи? Е, подобно нещо се случи с Про-РОК – единственото списание за метъл музика в България. Те са публикували интервюта, снимки и информация за различни групи, което си е всъщност вид реклама. Само че сега PR отдела на „Вирджиния Рекордс“/“Анимато Мюзик“ настояват за безплатно рекламно каре в списанието. Ето малък цитат от сайта на Про-РОК.

Става въпрос за плакатите на CRADLE OF FILTH и KILLSWITCH ENGAGE в последния ни, 32-и брой. Оказва се, че за тези снимки ПР-отделът на двете компании изисква да публикуваме безплатно рекламно каре на „Вирджиния“/“Анимато“?!? Сякаш значението на абревиатурата ПР е „провеждаме рекет“, или „пратете ракия“, а не „пъблик рилейшънс“ или „връзки с обществеността“. Сякаш обстоятелството, че отразяваме техни групи – в новините на сайта, в списанието – чрез интервюта, ревюта, материали, плакати и снимки, вкл. на корицата на про-РОК, не е достатъчна реклама, от която би трябвало музикалните компании да са повече от доволни. Не, явно българската действителност е друга – „Пишеш за наша група или публикуваш нейна снимка – ставаш ни длъжник!“.

Повече и по-подробна информация има тук.

Guitar Hero (part 3)

Yessssssss! Днес току-що превъртях първата песен от играта на трудно ниво! Песента е „Shout at the Devil“ на Motley Crue. След няколко опита в practice mode, където напипвах как се свирят по-трудните моменти, най-сетне успях! Пробвах и на експертно ниво да видя как е. Май не е много по-трудно от трудното ниво. Нотите са същите, просто са разместени и има повече ходене по грифа. Ама първо ме чакат 40 песни на трудно ниво. С това темпо има два месеца да ги свиря. А колко по-лесни бяха първите нива…

Guitar Hero (part 2)

Както вече писах, в офиса житкам отвреме-навреме втората част на Guitar Hero. Много е отпускащо след напрегнат момент в работата да опънеш някоя песен. За ден-два превъртях играта на лесно ниво (24 песни) и за още ден два на средно нива (там вече с 40 песни). Имаше някои много яки парчета, например Hangar 18 на Megadeth или заглавната песен от филма Криминале. В цялата игра има 64 песни, 2/3 от тях са лицензирани, останалите са писани от членове на екипа, правил играта. Като цяло всичките са доста зарибяващи. Проблемът е, че ако не си чувал някоя от тях ти е по-трудно да я изсвириш, отколкото тези, които са ти познати и знаеш какво да очакваш.

Към края на песните от средното ниво на трудност почнах да се озорвам, но чат пат успях да ги мина всичките. А днес реших да пробвам и на трудно ниво. Не е истина просто! За час и половина не успях да мина дори една песен! Трудността, сравнена с лесното и средното нива, е просто някъде в облаците. Няма нищо общо. Докато на лесно ниво почти нямаш акорди, т.е. всичко ти е по една нота, и ползваш три различни клавиша, на средното ниво чат пат има акорди с две ноти и ползваш четири клавиша, то на трудно ниво повечето от музиката е с акорди (засега с две ноти, но май ще се появят и с по три) и участват всичките пет клавиша. При предните нива бях свикнал да си позиционирам пръстите на първите четири клавиша и това вършеше работа. Тук трябва да си местия цялата ръка заради петия клавиш и в резултат започнах много да бъркам клавишите. Да не говорим че са се появили едни поредици от ноти, които трябва да се извирят много бързо и никога не успявам. И така досега след час и половина мъчене нямам нито една завършена песен на трудно ниво. А има и експертно ниво, където не ми се мисли просто.

След като се пробвах безуспешно няколко пъти видях че всяка песен може да се пусне в practice mode. Там си избираш коя част от песента ще репетираш (интро, припев, и.т.н) и избираш скорост (нормално, бавно, по-бавно и най-бавно). На най-бавната скорост успях да покрия песента с около 80% изсвирени ноти. Явно трябва да се упражнявам повечко.

Наскоро отрких и един друг хитър трик. Отвреме-навреме има поредица от ноти, които изглеждат като звездички. Ако ги изсвириш всичките и получаваш star power. Като събереш малко от него и си вдигнеш китарата на една страна (както правят някои на сцената) и всяка изсвирена нота почва да ти носи двойно, а публиката пощурява и започва да пляска. Много добре замислено и няколко пъти ме спасява когато аха-аха да се проваля. Има една скала, която колкото повече ноти пропускаш, толкова повече публиката не те харесва и като минеш една определена долна граница и се проваляш и трябва да започнеш отначало.

Има и още. На средно ниво вече и нагоре на всеки няколко песни публиката те вика на бис. Много готино, защото тези песни ги няма в списъка. Един от бисовете беше Sweet Child O’ Mine на Guns ‘n Roses, а друг беше War Pigs на Black Sabbath, изобщо весела работа. Освен това след всяка успешна песен на средно и нагоре ниво ти дават пари. Като натрупаш малко парици и можеш да си купиш китара, да си боядисаш китарата или да си вземеш нови песни, които да свириш. Не всички китари са достъпни обаче. Повечето се дават по заслуги, например ако минеш играта на някое от нивата ти дава да си купиш нова китара. За да имаш най-яката китара трябва да минеш играта на експертно ниво и всяка песен да си я взел с пет звездички. Което вече е работа за извънземни или за someone who has absolutely no life.

Мернах трейлъра на Hostel: Part II. Макар да е само 47 секунди дълъг изглежда, и по-точно звучи обещаващо. Доколкото разбирам кръвожадни германци ще кълцат американци. Гледам че участват българи във филма, значи ще се гледа. Жалко само, че има над половин година до премиерата.

Ето и самият трейлър.

Преди известно време реших да се регистрирам към форумите на Meebo. Както повечето форуми напоследък, там трябва да минеш някаква anti-abuse система, която да предпази от автоматична регистрация за да не могат разни спам ботове да правят поразии. За разлика от скучното въвеждане на трудно четима поредица от числа, тук ме чакаше изненада:

Ето това е къде по-интересно от скучното „Въведете числата от картинката“.