Архив за February 2007

660 – приблизителното число на звяра
DCLXVI – римското число на звяра
666.0000 – числото на Супер Прецизния звяр!
0.666 – числото на Милизвяра
/ 666 – звярът, преведен под общ знаменател
666 ^ (-1) – въображаемото число на звяра
1010011010 – бинарното число на звяра
6, – А! Как беше по-нататък?? (числото на русия звяр!)
1-666 – кодът на страната на звяра
00666 – ЗИП кодът на звяра
1-900-666-0666 – Живи зверове! Бързи договори! Обадете се сега! Само $6.66/мин. За лица над 18г
$665.95 – цената на едро на звяра
$799.14 – цената на звяра с ДДС
$769.95 – цената на звяра с екстри и допълнителна душа
$656.66 – цената на звяра в Уолмарт
$646.66 – цената на звяра през следващата седмица в Уолмарт!
А 666 – бензинът на звяра
Е 666 – магистралата на звяра
666 F – температурата на опичане на звяра
666k – пенсионният план на звяра
666 mg – препоръчителната минимална дневна доза на звяра
6.66 % – 5 годишна лихва в Първа Адска Банка с минимален депозит от $666
Lotus 6-6-6 – сметките на звяра
Word 6.66 – Word Processor-а на звяра
i66686 – CPU-то на звяра
666i – BMW-то на звяра
668 – тъпакът от съседната врата на звяра
667 – още един съсед на звяра, предложен от JoZ, плюс съседа от 665, за статистиката
669 – любимата поза на звяра
999 – номерът на обратния звяр
666.com – домейнът на звяра

Напоследък все по-често се улавям, че като трябва да се регистрирам някъде ползвам една и съща парола. Нещо, което никак не е полезно, защото ако някой случайно ти хване паролата и после тръгне да я пробва по Gmail, Yahoo, eBay, ePay и.т.н. и може да стане проблем. Очевидното решение, а именно за всеки сайт да има отделна парола, която да не е лесна за налучкване, е много трудно за изпълнение, защото човек просто не може да запомни толкова много пароли наведнъж. Не и аз поне.

Тук идва на помощ PwdHash. Идеята е проста, но за сметка на това много добра. Инсталира се плъгин за браузъра (IE 6/7, Firefox, Opera), който променя паролата в зависимост от адреса на текущата страница. Например, искам да се логна да си прочета пощата в Yahoo. Отивам на сайта, пиша си потребителското име и някаква лесна за запомняне парола като 123 и натискам бутона за влизане. Инсталираното плъгинче хваща паролата и я променя като ползва yahoo.com за основа. Резултатът е bYt1VZ. Същата парола, 123, само че при опит да се влезе в Google Mail би дала QrZP36 като резултат. Идеята е, че с лесна за запомняне парола човек може спокойно да се логва на различни сайтове с различно генерирана истинска парола.

Всичко това е прозрачно за потребителя. Той просто въвежда потребител, лесната парола и това е. Останалото се прави от плъгина. Хубавото е, че всичко е реализирано чрез JavaScript и става локално, т.е. не се прави връзка с външен сайт за да се преобразува паролата и тя не се изпраща по мрежата. Всъщност има нещо, което потребителят трябва допълнително да направи – да натисне F2 преди да започне да пише паролата си или да сложи @@ преди нея. Така плъгинът знае дали въпросната парола трябва да се преобразува или не.

Авторите са помислили и за варианта, когато плъгин не може да се инсталира. Например в някое интернет кафе. Тогава процедурата е малко по-сложна. За целта необходимата парола се генерира на PwdHash.com, после потребителят я копира в необходимото поле. Така тя минава през клипборда вместо да бъде написана, което според мен е допълнително предимство. Никога не се знае дали случайно няма инсталиран keylogger на въпросната машина.

Смених си вече повечето важни пароли, сега дори някак някой да хване някоя от тях, страшно няма – нали всичките ми други пароли са различни. Повече информация и по-подробно обяснение има на тази страница.

Сиренце?

Може ли малко сиренце? Puhleeeeeease!

И понеже съм на смешна вълна, ето какво би станало, ако жените контролираха света.

The Illusionist

Един колега от няколко седмици ми разправя колко велик филм е Илюзионистът. След много отлагане най-сетне го гледах и аз. Не останах разочарован, но и не мисля, че е най-добрият филм за последната година. Все пак е много приятно филмче с доста изненадващ край. От този вид финал, заради който после ти се иска да изгледаш филма отново за да го видиш пречупен през призмата на финалните разкрития. Визуално всичко изглежда като снимано със стара лента – пастелни цветове и много контраст. На моменти все едно гледаш рисунка или много стара снимка, ефектът е много пипнат и приятен за окото.

Като се замисля, не мога да се сетя за някой недостатък. Може би историята като цяло е недовършена. Някои въпроси така и остават без отговор. Краят също не ми допадна много, но като цяло филмът си заслужава и го препоръчвам на всеки.

Оценка: 8/10.

Kакъв компютър трябва да има човек за да подкара Windows XP? Винаги съм си мислел, че поне гигахерц процесор и 256 мегабайта RAM. За мое голямо учудване, дръжте се да не паднете, препоръчителните изисквания на Майкрософт са 300 MHz Pentium (233 MHz минимум) и 128 MB памет (64 MB минимум). Представям си как движи Windows на такава машина.

На тази страница група ентусиасти са подкарали Windows XP на 8 MHz Pentium с 20 MB памет. Самата инсталация, освен че е продължила цяла нощ, ами е искала 64 MB, затова те са инсталирали с повечко памет, която после е махната. Стартирането на Windows XP на такава машина отнема около половин час. Или по-точно 13 минути докато се покаже десктопа и още толкова докато можеш да правиш каквото и да било.

А аз си мислех, като си търсех лаптоп втора ръка, че ми трябва поне Pentium на 500 MHz с поне 128 MB памет. Глезотии. Интересно тогава защо същият този Windows се мотка на AMD 4000+ с 2 GB памет? Странно…

Ето какво гледах последните няколко дена, което да ми хареса достатъчно много.

Dragonfly се оказа много приятно филмче. Малко мистика, малко духове, малко тъжна история, но добре поднесена.

The Insider – това вече е сериозен филм. Достатъчно дълъг за да можеш да подремнеш, ако не понасяш сериозни неща. Иначе филмът не е лош, историята, макар и проста, е увлекателно разказана. А и играе Ал Пачино, няма как.

Private Parts е филм за Хауърд Стърн. Кой не е чувал за Хауърд, кой не знае за него. Филмът е доста смешен, ужасно самоироничен и леко нецензурен. След големият успех следва и продължение, което обаче не си заслужава. Виж, оригиналът си е направо класика и е абсолютно задължителен за всеки, който има поне малко чувство за хумор.

Отвреме-навреме ползвам Meebo. Много полезен онлайн комуникатор за ICQ, Google Talk, Yahoo, MSN, AOL и Jabber взети заедно. Не се налага инсталация на софтуер, просто се отива на сайта с кой да е читав браузър и готово. Всичко това добре, но си има своите проблеми. Например няма как да се пращат файлове. Това се преживява. По-големият проблем според мен е, че често съобщенията на кирилица излизат нечитаеми. И това само за ICQ протокола.

Доколкото знам, ICQ протоколът не е Unicode. Явно някъде по веригата някой решава, че пратеният текст не е на кирилица, ами е централно-европейски да кажем и така прави грешно преобразувание. Резултатът е текст на маймуница. След няколко опита спретнах набързо една страничка, където всеки може да си въведе така вече прецакания текст и да си го преведе сам на нормален език. Наистина, алгоритъмът е много простичък и с доста ограничено приложение, но засега върши работа. Ако имате текст, който изглежда така: , значи може да върши работа и за вас.

UPDATE: Случайно попаднах на тази страничка от 2cyr.com, където има много по-мощен конвертор.

Просто не мога да се стърпя и да не отбележа най-новото видео ревю на God Of War II. За тези, които макар и малко обичат да играят, изгледайте го цялото. Никога не съм си представял, че игра за Playstation 2 може да изглежда толкова потресаващо добре!

Изберете Hi-res версията, изглежда пъти по-добре. И ако филмчето започне с реклама – нормално е за IGN.

Преди няколко дена попаднах на тази история от блога на Windows Mobile Team. Много накратко, идеята е че техният екип бил разработил encryption layer, който да позволява данните, записани на картата, да бъдат кодирани без програмите да знаят за това, т.е. те си четат файловете нормално, а операционната система се грижи те да бъдат кодирани/разкодирани в реално време. Една единствена програма, разработена от друг екип, правила проблеми, в смисъл, че работила ужасно бавно. Започнало прехвърляне на топката за това кой е виновен. В крайна сметка причината била, че програмката четяла файловете на порции от по четири байта. За един файл с големина един мегабайт това са над 250000 четения от файл.

Това на което аз се чудя е следното. Как може цял един екип в Майкрософт, който е разработил въпросната програма, която на всичко отгоре била много сериозна и с много клиенти, да допусне такава грешка? Да прочетеш даден файл наведнъж, или поне на сегменти с достатъчно голяма големина, е обикновено с пъти по-бързо от това да го четеш байт по байт. При това с много пъти. И обикновено това се забелязва почти веднага, особено с по-големи файлове.

Може би причината е, че програмата е била писана за Windows Mobile 2003, където файловете всъщност са се държали в системната памет и четенето от файл е било съпоставимо с четене от паметта. Което пак не елиминира overhead-а от всички системни функции, които се викат за всяко едно четене. Може би затова всяка следваща версия на Windows е все по-бавна. Пише се все повече и повече код който да работи някак си. Ми тъй ами! За какво да се оптимизира дадена програма, като просто можем да си купим по-бърз процесор или повече памет?

Преглеждайки какво ново из Slashdot попаднах на тази статия. В нея се разправя, как екип от учени е успял да разработи специална система, която възвръща донякъде зрението на слепи хора. Идеята е, че се ползва камерка, закачена на очила, която предава безжичен сигнал до малко джобно компютърче с размери на мобилен телефон. Там изображението се обработа по специален начин и се предава пак безжично към имплантиран в главата на пациента приемател, който от своя страна преобразува сигнала в електрически импулси, които се подават директно към очния нерв. Всичко това в реално време. Резултатите, поне за момента, били толкова обнадеждаващи, че се очаквало системата да се пусне в продажба до 2009-а година за скромната цена от $30000.

Дотук добре. Сега да си представим какво друго може да се направи с тази система, защото според мен има много хляб в идеята. Например към камерката може да се закачи ултравиолетов филтър, друго си е да гледаш като пчела. Или пък инфрачервен филтър за нощно виждане. Или ултра широки лещи, които да увеличат ъгъла на гледане. А защо не и да се сложи камерка отзад на главата вемсто на очилата отпред? Така ще има пълно покритие на това какво се вижда.

Друг възможен вариант е да се закачи видео плейър към камерката и филмчета директно да се предават към очния нерв. Или пък компютърни игри. Ето това вече е виртуална реалност. След 50 години сигурно всеки ще може да си слага такива джаджи, които да могат да се включват и изключват по желание и няма да има нужда от монитори, ами всичко ще се предава безжично дирекно към мозъка или очите. И чиповете ще се слагат още при раждането. Бррр, това май малко страшно звучи.