Архив за April 2007

Най-сетне съм си у нас с чаша горещо кафе в ръце. Париж е страхотен град. Няколко дена са крайно недостатъчно да се видят дори и най-известните неща. Може би месец ще е достатъчен, но не по-малко. Сигурно съм навървял няколко десетки колометра пеша и поне няколкостотин още с метро. И пак останаха толкова много интересни места непосетени. Следващият път – повече.

arc.jpg

Ето малко интересни места, свързани с фотографията, на които наскоро съм попаднал.

http://www.pixel-peeper.com – огромна колекция от снимки в пълен размер, правени с най-различни фотоапрати и лещи. Може да се търси по модел на фотоапрат (Nikon, Canon) или на лещите (Sigma, Nikkor) или и по двете. Много е удобно, ако например си си харесал някой обектив и искаш да видиш какви снимки стават с него. Има и снимки, правени с нормални непрофесионални фотоапарати.

http://www.photozone.de/8Reviews/index.html – много и най-различни ревюта на обективи. Включени таблици за характеристики, lens distortion, purple fringing, sharpness и vignetting, както и примерни снимки към всеки от разглежданите там обективи. А те не са малко.

http://www.luminous-landscape.com – страшно добър информативен сайт насочен главно към професионалните фотографи. Съдържа много интересни фотографски статии, които са разбираеми дори и за лаици като мен.

http://pixinfo.com/en/articles/ccd-dust-removal – преглед на системите за автоматично премахване на прах, попаднал върху сензора, които са вградени в някои от по-новите DSLR фотоапарати. Изводите са изненадващи или защо това е поредния маркетингов трик.

http://www.chem.helsinki.fi/~toomas/photo/ev.html – полезна страничка, където с две думи е обяснено що е то скорост на затвора (shutter speed), какво значи бленда (lens aperture) и каква е връзката между тях. Има и таблица как се променя блендата за да се получи един стоп разлика в осветеността, например F/1.4, после е F/2, после F/2.8, и т.н.

http://www.16-9.net/lens_tests/k800i/index.html – един шегаджийски (а може би не съвсем) тест, който сравнява камерата на Sony Ericsson K800i с Canon 5D и Canon 350D. Резултатите са леко изненадващи.

http://snipshot.com – сайт, който предлага онлайн редкация на картинки. Качвате снимка, или давате адрес, и можете да й променяте размера, да я кропвате и дори да променяте контраста или наситеността на цветовете. Доста удобно, ако нямате Photoshop под ръка.

Случайно попаднах на тази страничка, където има сравнение между сценки от филма 300 и комикса 300. Винаги съм знаел, че самият филм е базиран на едноименния комикс на Франк Милър. Просто никога не съм предполагал, че толкова много си приличат. И понеже филмът ми хареса страшно много, смятам да издиря да прочета и комикса.

Hotel Dusk: Room 215

Наскоро приключих поредната игра за Nintendo DS, казва се Hotel Dusk: Room 215 (ревю). Това е може би една от най-добрите приключенски игри, които съм играл. Играх я бавно, може би няколко седмици, и с голямо удоволствие. Надявам се скоро да има някакво продължение.

Цялото действието се развива в един хотел в рамките на една нощ в края на 1979. Главният герой е бивш полицай, който търси своя изчезнал преди години партньор. В хотела той се натъква на уж привидно случйно попаднали тук хора, но… нищо не е случайно в тази игра. В началото си мислех, че какво толкова пък има в един хотел? Да, наистина, хотел като хотел, но хората в него – ето те бяха уникални всички до един. Многопластови, това май е точната дума. Всеки убедително представен и нарисуван, всеки с интересна история и поне една тайна зад гърба си, която трябва да се разкрие.

Начинът на игра е леко необичаен. Вместо да се държи хоризонтално, както е нормално, DS-ът се държи като разтворена книга. Ето кратко клипче как се играе, а ето и официалния трейлър на играта.

Оценка: 9/10. Задължителна за всички любители на куестове.

The Wilhelm Scream

Днес даваха по телевизията Dante’s Peak, стори ми се интересен и се зачетох какво пише за него в IMDb. В тривията за филма видях следния странен израз: Wilhelm Scream и понеже съм си любознателен се разтърсих из нета за повечко информация. Оказа се, че в един стар филм преди мнооого години имало сценка с войник ухапан от алигатор, който изпищява. Е, въпросният писък се изполвал многократно оттогава насам в десетки филми, някои от тях доста известни. „Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“, „Син Сити“, „Властелинът на пръстените“, „Глутница кучета“ и още ужасно много други. На тази и на тази страници има още интересна информация, както и кратко клипче с откъси от различни филми, които съдържат сценката, където този писък се чува. Понеже филмчето беше доста голямо и не можеше да се гледа онлайн, аз го качих на Youtube за всички любопитни.

Ходихме миналата събота в музея „Земята и Хората“, където имаше изложба на екзотични животни. Името е малко пресилено, защото изложбата се състоеше от няколко змии, една тарантула, един хамелеон, едни хлебарки и две игуани, т.е. нямаше много за гледане. За сметка на това щракането с фотоапарати беше разрешено и всеки можеше да се снима с едната игуана или с един от питоните. Входната такса също беше символична, така че в крайна сметка бих казал, че изложбата си заслужаваше.

Ето и малко снимки. Read the rest of this entry »

Онзи ден решихме да отскочим в Гърция за един следобед. Оказа се, че е много лесно, особено с кола, както бяхме ние. На границата нямаше никой, а и цялата процедура беше крайно опростена – минаваш, показваш си личната карта и си готов. Веднага след това обаче се нанизваш на път в ремонт и караш ту в едната лента, ту в другата. И една жигула отпред с благоевградски номер, която да бави движението. Добре че нашата цел беше едно градче на двайсетина километра от границата та стигнахме бързо.

Личното ми впечатление от гърците беше, че са много, много гостоприемни и дружелюбни. То не бяха прегръдки, целувки, пожелания, стискания и „Христос анесте“, което значи „Христос возскресе“ на гръцки. Нали беше Великден. Почерпиха ни с домашен ликьор правен от дренки и с миризма на карамфил. На мен страшно ми хареса. После седнахме на едно заведение с изглед към местния язовир за по кафе. Беше много чисто и поддържано и гледката беше супер.

И настана време за Ядене с главно „Я“. На масата, сложена в двора под огромно дърво с дебела сянка, имаше ядене и пиене в изобилие. Някои от ястията бяха леко странни. Например пържените картофи бяха с лимон и леко възкисели. Дробсърмата също беше жълтеникава и на външен вид приличаше на ориз в китайски ресторант. Имаше и печени парчета свински дроб омотани с черва. Изглеждаха вкусно, но аз не се престраших да ги пробвам. Кюфтетата бяха от телешко мляно месо и като ги докоснеш се разпадаха, а не като нашите с нож да ги режеш. Маслините бяха горчиви, а не както са по магазините у нас. Това било защото са домашни и не са обработвани по специален начин, а само изкиснати с вода и сол. Явно по магазините им махат някак си горчивия вкус, но на мен така май по ми харесаха. Всичко беше много, много, ама много вкусно!

Наистина изкарахме си прекрасно. Ако се отвори възможност, пак отивам 🙂
Read the rest of this entry »

Снощи за първи път бях в клуб „3 Уши“. Като идея много напомня на бившия клуб „О!Шипка“, но доста по-просторен. Намира се точно до магазин ОЧЗ зад Съдебната палата.

Концертът беше открит от Burning Hate с доста голямо закъснение от над един час. Приличен дет метъл, хваща ухото. Звукът беше поносим. В смисъл разбираше се какво се свири. Ние бяхме по назад и сцената не се виждаше. Само мяркахме главата на вокала чат-пат.

След няколко песни на сцената се качиха Wartime, които знам от сигурно поне 10 години като група, но нищо тяхно не бях слушал. Което беше голям минус, защото звукът беше толкова ужасен, че нищо не се разбираше. Единствено се оживих на кавъра на Nevermore – Engines Of Hate. Всичко останало се омесваше в неразбираем метален тътен. От това, което дочух обаче, мисля че все пак ще ми харесат, ако ги чуя на студиен запис.

Досега винаги като съм летял за някъде със самолет, някой друг се е грижил за билетите. Скоро обаче ще пътувам за Париж за няколко дена и трябваше да се оправям сам с голямата мистерия наречена „покупка на самолетни билети“. Бидейки в крак с новото време се разтърсих из интернет за да си купя отнякъде онлайн. Първото затруднение беше, че на много места пише цената на билета без летищни такси, които са си сериозна сума. Рекламират примерно двупосочен билет за 250лв, а отдолу си пише такси за поне още толкова. След кратко проучване се спрях на България Ер (Bulgaria Air). Там всички такси са включени в цената и може би единственият недостатък е, че трудно си намираш изгоден полет. Аз понеже имам избор и мога да си тръгна и да се върна когато си поискам и падна голямо кликане. Идеята е, че казваш дата на тръгване и дата на връщане и то ти вади полетите и цените. Самите цени за двупосочен билет икономична класа варираха драстично – от малко под 500лв до над 1000лв в зависимост от датите на тръгване и връщане.

Купуването на билет от сайта на България Ер е много лесно. Изисква се само кредитна карта (Visa, Mastercard или Eurocard) и номер на лична карта. Резервацията се прави веднага, самото плащане е автоматично и до седмица по-късно. Това дава достатъчно време ако се наложи да се откаже или премести полета като това вече става на място в офиса на фирмата. За да се качиш на самолета ти трябва само и единствено лична карта. Никакви билети, които да загубиш някъде. Никакво разкарване до офиси или туристически агенции. Просто си отиваш на сайта, купуваш си билета и летиш с личната си карта. Супер!

Аз понеже всичко това не го знаех и пробвах да звънна на телефона за интернет резервации да разпитам кое и как. Звънях два дена без никой да се обади. Звънях на телефоните на касата, пак никой не вдигна. Днес се вдигнах до офиса им на летището и преди да изляза от колата реших пак да звънна. За моя изненада този път ми отговориха. Може пък да са имали проблем с телефоните.