Архив за May 2007

Айде още един концерт мина и замина. Напоследък не мога се отърва от концерти, не че се оплаквам. Този беше от хубавите, вървеше под наслова Power Of The Power Of The Power Of The Power Of The Great Tour и беше предвождан от самите и единствени true metal gods от Италия – Nanowar. Ние пристигнахме веднага след като бяха свършили четирите подгряващи групи. Видяхме колата, с която групата беше пристигнала – едно малко фиатче. Не знам как се събират там всичките от бандата, а втора кола не видяхме.

След кратко чакане навлязохме в читалището, купих си два диска – на Last Hope последния албум и дебютния диск на Nanowar – Other Bands Play, Nanowar Gay!. Минути по-късно на сцената се появиха и Nanowar облечени в невъобразими дрешки като розови роклички, черни трика, поли на цветенца, перуки и други подобни весели аксесоари. Свириха предимно авторска музика, изпъстрена с пародийни елементи за сметка на разни взимащи се насериозно групи като Manowar или Maiden. Между песните имаше хумористични сценки с лошия дракон, принцесата, мъдреца и.т.н. Самите песни носиха имена като The Only Forest Of The True Metal And Other Heavy Minerals, Our Metal Is So Strong ‘Cos Our Dick Is So Long или Power Of The Power Of The Power (Of The Great Sword). Накрая имаше и няколко кавъра като Number Of The Bitch и Master Of Pizzas. Публиката се кефеше през цялото време и дори викнаха бандата два пъти на бис.

Като цяло останах много доволен от концерта. Единствено звукът можеше да е по-добър, но и така биваше. Да се готвят Iron Maiden след няколко дена.

Ето че и Suicidal Tendencies минаха през нас. Никога не съм им бил кой знае какъв фен, но като бях млад харесвах някои от песните им, затова и реших да ги уважа.

Концертът беше обявен за 20:00, зала Христо Ботев. Ние закъсняхме подобаващо, но пак се оказа, че сме подранили, защото подгряващите излязоха чак към 21:10 – това си е над един час закъснение. Черна точка за организаторите Digibath Enterprises, за които това е първи концерт. Честта да подгреят публиката се падна на Last Hope и те се справиха доста добре. Звукът не беше много хубав, но все пак беше на ниво. За две или три от песните на сцената като втори вокал излезе гост вокал от друга група (не си спомням името) и внесе доза грухтене. Хареса ми.

Най-сетне на сцената излязоха S-T и разтресоха залата. Или по-точно пробваха, но не успяха заради (много меко казано) отвратителния звук. Цялото им представяне беше такава мацаница, че трудно долавях какво се свири в момента. Вокалът напълно липсваше, а когато пробваше да каже нещо между песните, само гъгнеше и абсолютно нищо не се разбираше. В началото си мислех, че е от мястото където се намирам – централно срещу сцената. Върнах се назад пред самия пулт, но без резултат. Минах зад пулта, после пробвах и по седалките. Други хора освен мен също скитаха напред-назад в търсене на подходящо за слушане местенце. Навсякъде се чуваше ужасно лошо, по-зле дори и от концерта на Paradise Lost, който за мен е еталон за лош звук. Втората половина от концерта буквално я проспах, седнал на една седалка, което никога не ми се беше случвало на концерт. Монотонното бучене от колоните действаше толкова приспивно! Не знам на кого е вината, дали на групата или организаторите, но ще разберем следващият път когато Digibath организират концерт.

Иначе самата група се раздаде. Феновете също се радваха и скачаха. Ако не беше ужасният звук можеше да се получи страшен концерт. Ех, няма пълно щастие.

Оползотворихме максимално почивните дни, 24-27 май, като се размотавахме и трите дена из Врачанския балкан. Всеки ден метеоролозите се кълняха, че ще има проливни дъждове с гръмотевици и всеки ден времето беше ясно и слънчево чак до вечерта. Случваше се да има и облаци, но не и дъжд – голям късмет извадихме! Не че не е валяло в областта, просто някак си все ни се разминаваше. Обаче други си го отнесоха – ето, например, горната снимка е от Околчица и се вижда как на някой там долу яко му вали на главата. А при нас, кацнали горе на върха, си беше сухичко.

Just Call Me Error

[източник]

o2-Dictionary

o2-Dictionary

Преди десетина години, когато бях млад и имах свободно време колкото си искам, седнах и си написах речник. Тогава нямаше добри и лесни за използване речници. Всички бяха претрупани, неудобни или работеха само под ДОС. Затова и се появи o2-Dictionary. Неговата цел беше една-единствена – да си го употребявам само аз. С течение на времето започнаха да го ползват колегите, по-късно приятелите, а после и още много непознати хора. Оттогава минаха много години, смених си работата, времето започна да не стига и отдавна не поддържам речника. Но хората не са го забравили и още го използват. Затова, след като години наред o2-Dictionary си нямаше свое място в интернет и се сваляше от всякакви странни места, реших, че е крайно време да му направя официална страничка.

Реших пак да посменя малко външния вид на сайта. Бялото седи твърде официално и скучно, а и ми омръзна вече. Случайно попаднах на sumenep – приятна тема за WordPress. И понеже не отговаряше на високите ми стандарти, а и точно тогава имах малко време за губене, та я преработих леко – махнах повечето картинки, промених заглавката, смених един-два цвята и ето резултата. Предполагам ще поседи месец-два преди да ми омръзне. Ако на някой много му липсва старата тема – да си я избере от списъка вдясно и най-долу.

Това ме попита един човек след като реших да снимам този зазидан прозорец на една стара къща из улиците на Сандански. В началото не го дочух добре – реших, че иска да ме снима на фона на стената. Отказах учтиво и си продължих пътя и чак след няколко метра осъзнах, че въпросът е съвсем друг. Защо ли го снимам това петно на стената, ммм? Тъкмо да се върна и да обясня, когато се усетих, че не знам отговора. Защо, наистина?

Най-сетне доживях да видя Blind Guardian у нас. Техен фен съм от над 15 години и да бъда на техен концерт ми беше една от детските мечти. Иска ми се да кажа, че това е бил най-невероятния концерт в живота ми, но, уви, не стана точно така. Можеше и по-добре. Много по-добре.

За начало изтървахме подгряващата група, Velvet Project, защото охраната пускаше хората много, много бавно. Вече веднъж ни скроиха подобен номер пак в зала Фестивална и е много досадно. Да не говорим, че все пак съм си платил да гледам и въпросните подгряващи. А охраната не проверяваше много старателно, така че не знам защо се моткаха толкова много. След това последва най-дългия половин час докато нагласяха сцената.

Към 21:00 Blind Guardian изгряха и публиката откачи.

В началото звукът беше много зле. Вокалът ту се чуваше, ту не. След няколко песни пооправиха общото звучене, но вокалът продължи да има генерални проблеми. Предполагам, че беше настинал, защото имаше видими затруднения с високите партии. Често пееше с една октава надолу или директно прескачаше по-трудните пасажи. Не очаквах Blind Guardian да са от групите, които не могат да си изпеят песните на живо. Не и след феноменалния концертен албум от 1993-а, който заковава Ханзи като един от най-добрите вокалисти на живо, ever. Дано да е настинка.

Изпълнените песни бяха добре подбрани и покриваха цялото творчество на групата. Имаше много стари, както и чисто нови парчета. Размазах се на повечето, а и публиката посрещаше всяка песен с видим ентусиазъм. Особено The Bard’s Song, където всичките няколко хиляди човека пееха в един глас. За съжаление много класики бяха пропуснати, а и продължителността на концерта беше доста под обявените 140 минути. Можеше да пропуснат над петнадесет минутната And Then There Was Silence и да изсвирят три други за същото време. Нищо, следващият път повече.

Последна критика към организаторите – крайно време е да започнат да забраняват пушенето по концерти. Особено при закрити и недобре проветрявани помещения. Ако им тръснат една солена глоба дали ще се научат?

И в заключение – концертът беше много добър, но можеше и по-добре. Подробно и доста по-позитивно ревю има на сайта на Про-РОК. Горната снимка е взета от Garo’s Metal Newsletter.

Оценка 7.5/10.

Cyrillic Slugs

Ето че и аз седнах и си написах плъгин за WordPress. Винаги съм се дразнел, че когато пиша нов пост със заглавие на кирилица и забравя да попълня ръчно post slug-а (как се превежда това?) и тогава адреса става нещо абсолютно нечетаемо от рода на http://loshia.com/%d0%ba%d0%b8%d0%b9. Затова натраках набързо едно плъгинче, което хваща заглавието на поста и автоматично преобразува всички букви от кирилица на латиница и го записва като адрес на поста. Преобразуването става по време на запис или публикуване, т.е. може да се модифицира, ако нещо не е наред.

Самата конверсия се извършва съгласно новите правила за транслитерация на българските букви с латински. Standard Compliant отвсякъде!

Download (version 1.0)

Инсталацията е пределно лесна. Отворете архива и копирайте файла cyr-slug.php в plugins директорията на WordPress, т.е. wp-content/plugins. След това активирайте Cyrillic Slugs плъгина от администраторския панел и това е всичко.