Архив за June 2007

По гребена на вълната

Рафтинг означава спускане на няколко човека в надуваема лодка надолу по река. Лодката е сравнително голяма, побира до 8-9 човека. Всички са седнали по бордовете и гребат, а най-отзад е инструктора, който определя посоката и командва гребците. Бих обобщил рафтинга като едно от нещата, които просто трябва да се пробват. С думи и снимки е невъзможно да се опише колко яко е всъщност.

Най-правилното време за рафтинг е пролетта, когато реките са най-пълноводни. В България има две места, където може да се пробва – по Струма или по Арда. Сборен пункт за първото е едно от ханчетата в Кресненското дефиле. Там са няколко фирми, които организират спускане по реката. Ние си имахме предварителна уговорка с Адвенчър Нет. По план график трябваше да сме там към един часа. Аз си правех сметка, как ще се спуснем набързо за час и ще си ходим. Оказа се, че цялата процедура отнема над три часа, че и повече. А и започнахме с известно закъснение, така че в крайна сметка си тръгнахме след шест часа вечерта.

За начало се преобличаш. Дава ти се неопренов костюм, точно като на водолаз, също така каска, гребло и жилетка против потъване. За обуване си носиш маратонки или гуменки или там каквото и да е друго, което става за мокрене и не е джапанки или чехли, че лесно се губят. Каската, греблото и жилетката са задължителни, а костюмът може да се избегне и да се кара по лични къси панталонки и фанелка. Аз го препоръчвам обаче, защото пази топло от водата, ако е студена, държи прохладно, ако напече слънце, а и не се мокриш.

Следва инструктаж около половин час. Там нагледно се обяснява как се седи в лодката, как се гребе, какво се прави, ако лодката се обърне, как се вади приятел от водата или как му се хвърля въже, ако е наблизо. Интересно е, а и наистина съдържа ценни съвети, така че слушайте внимателно. Подписва се и декларация, че ако нещо се случи, сам си си виновен.

Като свърши инструктажа, лодките се натоварват на едно малко бусче, всички се качват в него и се стоварват на 5-6 километра нагоре по реката. Там има малко и спокойно заливче, където лодките се спускат във водата и екипажите загряват и се учат да гребат в синхрон. Още в самото начало съседната лодка, минавайки покрай нас, ни избаня нарочно с греблата и така всички бяхме мокри още преди да сме тръгнали. Естествено, върнахме им го по-късно с лихвите. Погребахме още малко и след няколко пробни кръгчета навлязохме в реката. Много съм доволен от нашия водач в лодката, който ни се падна – Сашо, който освен че майсторски ни насочваше, но и доста ни разшири знанията за реката, като как да познаем, че има скрито течение или подводен камък, както и как най-лесно да се приближим към брега.

В началото е лесно и спокойно. Реката не е много бърза и няма силно течение. Неусетно взимаме първия завой, после втория. Спираме за кратка почивка в едно закътано местенце и пак продължаваме. Реката става по-бърза, а подводните камъни са все повече. Напрягаме сили да се задържим по течението и да избягаме препятствията. Непрекъснато се смеем, викаме, радваме се на заливащите ни вълни, борим се с устрема на реката и се чувстваме живи и изпълнени с енергия.

Някъде по средата спряхме за по-дълга почивка. все пак умората си казва думата. Аз не съм се занимавал с какъвто и да е било спорт през последните няколко години, освен яко гребане на лъжица в паница, но все пак издържах някак си. Наблизо имаше и надвиснала над реката скала, може би към три метра висока, от която можеш да скочиш в реката и да додрапаш обратно към лодката. В началото имах известни съмнения дали да скачам, но след като всички момичета се изредиха, се престраших и аз. И не съжалих – беше страхотно! Малко по-надолу по реката си обърнахме самички лодката. Иначе какъв рафтинг е, ако не си се обърнал?

После се стига до една част, където се излиза от реката, лодките се натоварват на бусовете, а ние вървим пеша около стотина-двеста метра, пропускайки по този начин Казана – особено опасен участък, където доста хора били загинали. Дори и опитните гребци с канута не минавали оттам, защото било въпрос на късмет да оцелееш, колкото и да си добър.

Спуснахме се още надолу по реката и минахме покрай ханчетата, откъдето започна всичко. Там поздравихме хората, гледащи ни с любопитство отгоре, с мощно „Ау! Ау! Ау!“, както повелява традицията. След още километър-два и стигнахме до крайната точка, където се натоварихме на бусчетата и се върнахме обратно. И така свърши всичко.

Има също и фотограф, който после продава компакт диск със снимки за 30 лева. Ние бяхме четирима, така че ни излезе по седем и половина лева на човек. Лесно се урежда някой от компанията да снима, както беше и в нашия случай. Ние се пуснахме само мъжете, а дамите решиха, че не искат да се мокрят и следваха с колата бусовете, които спираха на удобни за снимане места.

Цялото удоволствие ни отне един следобед време и 40 лева на човек. Заслужава си!

Ханчетата в Кресненското дефиле Преобличаме се с неопренови костюми и каски Инструктаж Спускаме лодките във водата Учим се да гребем Рафтинг по реката Рафтинг по реката Рафтинг по реката Рафтинг по реката Излизаме от реката Рафтинг по реката По гребена на вълната

Преди няколко дена изникна следния проблем – как да сканирам и изчистя даден компютър от вируси без да ползвам инсталирания на него Windows? Или как да изтрия разни системни файлове и директории? Има няколко решения на тези въпроси. Едното е да се преместят дисковете на друг компютър, където да се извършат необходимите манипулации. Другото е да се стартира някаква операционна система от CD-ROM или от USB flash. Реших, че е крайно време да видя какво представлява вторият вариант.

Свалих си последната версия на Ubuntu, изпекох я на едно CD и стартирах компютъра от нея. Всичко вървеше по план график, докато не открих, че всички NTFS дискове са монтирани в режим само за четене. И няма лесен начин да започна да пиша по тях. Потърсих други варианти, пробвах Damn Small Linux и Puppy Linux. И двете стартират от CD-ROM или USB, но и двете имат проблеми с NTFS дискове.

След известно търсене попаднах на Trinity Rescue Kit. Това е безплатна Linux дистрибуция, която е създадена само и единствено с цел да ти позволи да си оправиш Windows-ката машина, ако нещо се сгъбяса. Вътре са включени четири антивирусни програми, пълна NTFS поддръжка (четене и запис), файлов сървър, SSH сървър, помощни програмки за възстановяване на изтрити файлове или забравени потребителски пароли и много други неща. Всичко е подробно описано на техния сайт.

За десетина минути свалих дитрибуцията (около 100мб), изпекох я на едно CD, стартирах машината от нея, обнових дефинициите на четирите антивирусни програми (през интернет, който автоматично се конфигурира) и направих пълно сканиране на всички дискове за вируси. През това време имах достъп до всички файлове по дисковете от една друга машина в мрежата, защото бях пуснал предварително вградения файлов сървър. Докато вървеше сканирането инсталирах от същата машина и копие на дистрибуцията на USB стикчето, което си нося с мен навсякъде. Има си специална команда за целта (trk2usb), която извършва цялата операция за нула време.

Всичко казано до момента се изпълнява само и единствено в текстов режим. Няма красиви графики, няма джамове, само команден ред. Всичко е направено с цел да заема малко място и да върши работа. Всички полезни команди са описани детайлно в онлайн документацията, така че всеки би могъл да се справи, дори и да си е нямал никаква работа с Linux преди това.

Числото 23

… and be sure your sin will find you out.“ Numbers 32:23.

Отдавна съм фен на Джим Кери. Допадат ми както комедийните, така и сериозните му роли, като напоследък вторите ми харесват все повече и повече. Хареса ми много и как играе в Числото 23 – мрачна и трудна роля, с която се справя блестящо. Самият филм е доста добър, поне първите две-трети от него са много приятни за гледане. Историята се разгръща бавно, напрежението се натрупва постепенно, а краските стават все по-мрачни и зловещи. Образите са запомнящи се и оставят трайно впечатление у зрителя, поне у мен.

Много накратко казано, историята е за мъж на средна възраст, който получава за подарък книга със заглавие Числото 23. Четейки, той започва да открива прилики между историята в книгата и случки от своя живот, сякаш някой е писал книгата специално за него. Събитията в нея стават все по-зловещи и странно обвързани с числото 23. Той започва да го открива навсякъде – адреса, където живее, сборът от буквите в името си, рождения си ден, времето, когато става от сън.

Не ми хареса само последната една-трета от филма и особено развръзката, която беше донякъде изненадваща, но някак си плоска. След цялото покачване на напрежението, заключителните събития не се развиха с гръм и трясък, а тихичко се изнизаха с учтиво довиждане и внимателно затваряне на вратата след себе си. Във всяко друго отношение филмът e много добър и си заслужава гледането.

Оценка: 8/10. За почитатели на числото 23, на Клуб 26 или ако ви харесват сериозните роли на Джим Кери.

Онзи ден беше концертът на Dismember, които са една от много детски банди, които слушах навремето. Детски в смисъл, че свирят дет метъл и че ги слушах основно преди 15-16 години като невръстен тийнейджър. Както обикновено, изпуснахме подгряващите за сметка на 1-2-3 бири в съседното заведение. Всъщност хванахме малко от Past Redemption, които не звучаха толкова зле, което и се очакваше, имайки предвид предните концерти на Obituary и на Anvil, които бяха също в клуб Black Box и където звукът беше повече от приличен. За разлика от преди обаче, този път вътре се дишаше и нямаше припаднали от жегата.

След кратко чакане на сцената се появиха Dismember. Представиха се доста добре, свириха парчета от всички албуми – и стари, и нови. Вокалът не се спря на едно място, независимо от килограмите си, и кръстосваше сцената, викаше към публиката и се здрависваше през пет минути с хората от предните редове. Китаристите на няколко пъти се подреждаха в редичка и се накланяха напред-назад в такт с музиката, точно както колегите им от Judas Priest, примерно, правят на концертите си. Сигурно не беше случайно – единият от китаристите беше с тяхна фланелка. Вокалът също си направи майтап с Iron Maiden, като извика Scream For Me Sofiaaaa по едно време.

Единственото ми оплакване е, както обикновено, озвучаването. Звукът беше адски силен и изкривен. След концерта ушите ми неистово пищяха. На следващия ден – също. От друга страна, това е една добра тренировка за концерта на Manowar следващата седмица в Каварна, който едва ли ще е по-малко шумен.

Оценка: 7/10.

Хайде и аз гледах Карибски Пирати 3. След предната серия, която не ми хареса особено, нямах кой знае какви очаквания. От една страна, третата част е много досадна и мудна. Вместо да е цели три часа, съвсем спокойно можеше да е час и десет минути без да се изпусне нищо съществено от цялата история. От друга страна, визуалните ефекти бяха зашеметяващи, а вниманието към детайла изключително – подобно на филмите на Мел Гибсън, в които е обърнато внимание и най-дребното нещо. А това ужасно много допринася към цялостната атмосфера, а и за визията като цяло. Ами така де, омръзна ми да гледам по разни други филми дрипави пирати, ама пък чисти, или средновековни селяни с перфектни зъби, все едно извадени от реклама на Аквафреш.

Оценка: 8.5/10. За пирати по душа.

Photosynth

Да си представим следната ситуация. Бил съм на екскурзия до Франция и съм се върнал с много снимки. Разглеждам тези на катедралата Нотърдам и някак си нещо липсва. Технически снимките са добри, цветовете са живи, но далеч не е същото като да си там. Причините са много и най-различни, една от тях е, че снимките представят видяното двуизмерно.

Ето защо много се впечатлих, когато видях демонстрацията на Photosynth. Идеята е, че всички снимки се комбинират в една триизмерна композиция, която може да се разглежда под различни ъгли, да се отдалечава и приближава, както и да се гледа от птичи поглед или по сходство. Програмата е достатъчно сложна и успява да напасне снимки, независимо от променливите неща там като хора, птици, осветление, ъгъл на снимане, размер на снимката и т.н. Крайният резултат е впечатляващ, меко казано.

Освен това програмата сама сваля подобни снимки от интернет (например фото сайтове като Flickr) и ги добавя към триизмерната колекция. Поне на теория.

Ето демонстрационната версия, която работи под IE7 или Firefox. Да видим какво ще излезе накрая, но звучи много, много обещаващо. Още повече, че е разработка на Майкрософт.

Доживяхме да видим и Iron Maiden в София! Аз всъщност съм ги гледал вече през 1995-а година, но тогава не се брои, защото бяха без Bruce Dickinson. Не че беше лош концерт, даже много ми хареса, защото беше първият от подобна величина, на който бях ходил дотогава. Билетът струваше цели 900 лева стари пари, което не беше малко за беден студент като мен. Спомням си, че успях някак си се вмъкна без пари и че се изкефих максимално!

Както и преди 12 години, и сега концерта беше открит от Ахат. Сигурно ако след още 10 години Мейдън пак дойдат, ето кой ще ги подгрява. Имаше и втора подгряваща група, водена от щерката на Steve Harris – Lauren Harris. Аз пропуснах и двете групи в името на няколко бири и, съдейки по коментарите после, не съм изпуснал нищо.

Точно в 21:00 на сцената изгряха Мейдън и взривиха публиката. Аз бях отпред и вдясно на пулта и се чуваше доста добре. За съжаление от групата не се виждаше абсолютно нищо, защото сцената беше прекалено, ама прекалено ниска. Добре, че имаше допълнителни екрани, които показваха бандата в едър план.

Мейдън започнаха с три песни от новия албум, който на мен лично ми харесва. Имаше и такива, на които им беше скучно и чакаха нетърпеливо „класиките“. Които и не закъсняха и публиката се оживи значително, а на Fear Of The Dark стадиона направо се взриви. Всички пееха и подскачаха, а Брус не спря да вършее из сцената. По едно време се появи и танк, както и разни бутафорни версии на Еди, които изглеждаха по-скоро смешно, отколкото страшно.

Звукът не беше перфектен, но беше достатъчно добър. Поне там, където бяхме. Единствената ми забележка е, че концертът беше много кратък. Час и половина някъде. То вярно, че са на възраст вече, ама можеха и да изпълнят някоя песен в наша чест. Все пак, един вид, за първи път са ни на гости. Други несъществени оплаквания са, че сцената беше прекалено ниска и че пътят извън стадиона не беше осветен и джапахме през гьолове и се спъвахме в купища бутилки.

Ако трябва да тегля чертата – хареса ми много. Ето и друго ревю със снимки, ето и още едно.

Оценка: 8/10. Задължително за всеки.

Spider-Man 3

От Spider-Man 3 получих точно това, което очаквах – добър екшън и маса специални ефекти. Имаше дори и лек бонус, когато филмът пробва да навлезе по-надълбоко в душевните проблеми на нашия герой, но без, слава-богу, да задълбава излишно много. Имаше няколко стереотипни и сладникави моменти, но като цяло съм доволен. Всеки, харесал предните части от поредицата, би харесал и тази. Особено ако е на голям екран и с добро озвучаване.

Оценка: 8/10. За арахнофили.

Вчера беше най-смешният първи юни, ever. Събрахме се с приятели на биричка в южния парк. Предвидливо се въоръжихме с тези свирки на снимката и сигурно полдудихме всички около нас. Ми така де, какъв детски празник без свирки. Набарах и един балон с хелий и реших нагледно да пробвам ефекта, който се получава като вдишаш хелий. Усещането е много особено, а гласът ти верно става един писклив и смешен. Тактиката е да издишаш всичкия въздух, да вдишаш хелия дълбоко, като стар пушач, и да изчакаш секунда-две. После пробваш да кажеш нещо и всички започват се заливат от смях. Ха наздраве!