Архив за December 2007

Сбогом

***

Сбогом, обич моя!
Някой ден отново ще вървим по пътеките на света заедно… завинаги…
Нали?

***

Много често производителите на USB устройства не указват каква скорост на трансфер се използва. Отива човек да си купи хъб, примерно, и гледа на едната кутия пише Full Speed USB Hub, а на другата – Hi-Speed USB Hub. Едното е 12 Mbit/s, а другото е 480 Mbit/s. Разликата е съществена, но никъде на кутиите не пише кое кое е всъщност? Аз лично винаги ги бъркам.

Защо USB спецификацията е наложила толкова объркващи названия на видовете USB устройства? Можеха да ги кръстят Low Speed и High Speed и готово. Оказва се, че си има причина. Преди десетина години, когато USB 1.1 тепърва навлизаше в компютърния свят, е имало две скорости на трансфер – Low Speed (1.5 Mbit/s) и Full Speed (12 Mbit/s). Няколко години по-късно се пръква USB 2.0 и там вече имаме нова скорост от порядъка на 480 Mbit/s. Аз също, честно казано, не се сещам за удачно име, но пък Hi-Speed и Full Speed са толкова объркващи, че няма накъде повече. Да бяха го кръстили Super Speed щеше да е по-ясно коя скорост е по-по-най.

Та, за референция:

  • Hi-Speed – 480 Mbit/s
  • Full Speed – 12 Mbit/s
  • Low Speed – 1.5 Mbit/s

Интересно ми е следващата година, когато се очаква да се появи USB 3.0, какво ще измислят като име на новата скорост. А тя е сериозна – 4.8 Gbit/s не са за подценяване. Може би Full-Hi-Speed или Ultra Speed.

Restart Now or Restart Later

Ама колко ужасно много мразя горния диалог!

Появява се всеки път, след като се инсталира някоя важна системна кръпка. Ако кажеш „Restart Later“, диалогът се показва отново след точно десет минути. И е най-отгоре над всички прозорци. Четеш документ? Гледаш филм на цял екран? Момент, има по-важни неща от това. Нали трябва да напомним на потребителя да се рестартира, и то да се рестартира СЕГА, защото иначе лошите хакери ще му хакнат машината до минута-две. Не знам кой гений на потребителския интерфейс в Майкрософт е измислил въпросния нагъл диалог, но се надявам отдавна да са го изгонили с ритници. Скъса ми нервите днес!

След кратко търсене намерих следната страничка, където друг страдащ потребител предлага няколко начина да се справим с тази напаст. Ето и най-лесното решение.

Отворете старт менюто и изберете Run. В появилия се диалог напишете следната команда и натиснете Enter.

net stop wuauserv

Може и по този начин, понеже е доста по-лесен за помнене.

net stop "automatic updates"

И това е всичко. Омразният диалог повече няма да се покаже. Поне до рестартирането на компютъра.

Сравнително рядко се случва, но понякога, когато имам половин час свободен, си пускам някой кратък сериал на DS-а. Мистър Бийн е идеален за целта – сериите там са много кратки и напълно достатъчни за малко разпускане на нервите. Или вечер за приспиване.

Ето и кратко ръководство как се гледат филмчета на Nintendo DS. Преди да започнете, имайте предвид, че е необходимо да имате Slot 1 или Slot 2 карта, която да позволява стартирането на homebrew приложения или която има вграден Moonshell.

Първо се инсталират програмите в следния ред:

ffdshow се използва за добавяне на субтитри към филма. Това става напълно автоматично, достатъчно е да има файл със субтритри, който да е наименован като филмчето, което се конвертира. Ако фонтът е прекалено малък или нечетлив, то това може да се промени във видео опциите на ffdshow.

Следващата стъпка е да се конвертира самото филмче. За целта се стартира BatchDPG и му се слагат следните опции.

Ако филмчето е 4:3, т.е. за по-квадратен екран, тогава използвайте следните опции:

FPS: 20
Video bitrate: 386
Max bitrate: 512
Passes: 3
Profile: Ultra
Resizer - Spline16
Width: 256
Height: 192
Audio bitrate: 128
Samplerate: 32768
Mode: Joint Stereo
Normalize: On

Ако филмчето е 16:9, т.е. за широк екран, то използвайте тези опции:

FPS: 22
Video bitrate: 386
Max bitrate: 512
Passes: 3
Profile: Ultra
Resizer - Spline16
Width: 256
Height: 144
Audio bitrate: 128
Samplerate: 32768
Mode: Joint Stereo
Normalize: On

Самото конвертиране е бавно и може да отнеме часове, така че се запасете с търпение. Аз приготвям нещата вечерта, оставям компютърът да смята през нощта и на сутринта всичко е готово.

Крайният резултат е файл с разширение DPG. Това е самото филмче във вид подходящ за гледане на Nintendo DS. Размерът би трябвало да е на около 1/4 от оригиналния. Файлът се копира на Slot 1 или Slot 2 картата и се стартира. Ако картата не поддържа DPG файлове, то тогава си сложете на DS-а Moonshell. Това е специална homebrew програмка, която свири филмчета, mp3-та, става за разглеждане на текстови файлове и картинки.

По-подробно описание може да се намери на тази страница, но е на английски.

А сега отивам да гледам поредния епизод на Mr Bean.