Архив за March 2008

От известно време се подвизавам с една Нокия E51 (страшен телефон). Малко след като го взех, реших да го включа към домашния рутер чрез Wi-Fi. Имаше само един малък проблем – рутерът е конфигуриран да приема само устройства, за които предварително разрешено, т.е. има филтър по MAC адрес. Търся аз из настройките на телефона и никъде не намирам как се взема WLAN MAC адреса. След известно чесане по главата и ровене из интернет намирам следния код: *#62209526#. Това нещо се въвежда в телефона и той изплюва обратно кой му е адреса. Интуитивно, ммм?

Ето тук слагам и останалите кодове, които изрових:

  • *#06# – IMEI (серийния номер).
  • *#0000# – модела на телефона и версията на фърмуера.
  • *#7370# – Възстановява заводските настройки и изтрива всякаква потребителска информация. Код по подразбиране е 12345.
  • *#7780# – Възстановява оригиналните настройки, но запазва част от потребителската информация. Код по подразбиране е 12345.
  • *#92702689# – Lifetime timer.
  • *#2820# – Показва Bluetooth MAC адреса.
  • *#62209526# – Показва WLAN MAC адреса.

Разхождам се аз из SkyCity и зяпам из магазините за мобилни телефони. Наближавам този на 2be. Магазинът е празен, няма клиенти. Една девойка от персонала стои на входа и ме фиксира с поглед. Аз изтръпвам, защото знам какво следва. Влизам примирено в магазина и, естествено, девойката веднага се лепва за мен.

„Подарък ли търсите или нещо за Вас?“ – пита тя.

„Благодаря, само разглеждам“ – мъча се да се измъкна аз.

„Кажете какво търсите. Ако мога да помогна“ – не се отказва момичето.

„Не, благодаря. Няма нужда“ – аз съм непреклонен.

Започнах да разглеждам телефоните вътре. Девойката не помръдна от поста си до мен. Леко пристъпих покрай изложените на стената апарати. Тя отстъпи, колкото да направи малко място и продължи мълчаливо да ме наблюдава. За момент се почувствах като опитно зайче. Колкото и да се мъчех да се концентрирам върху някой интересен модел, нейният поглед пробиваше дупка в гърба ми. Точно след тридесет секунди не издържах и се изнесох с пълна пара от магазина. Девойката застана на вратата в очакване на следващата жертва.

Предполагам, че не влизам достатъчно често в такива магазини, иначе да съм развил тренинг досега. Но все пак – само на мен ли ми действа така прекалената грижа за клиента?

SHIFT

SHIFT е много приятна флаш игричка с интересна концепция. Не е прекалено дълга и перфектно става за убиване на свободното време (ако се намира такова). Не е екшън игра и иска някакво мислене, но идеята зад нея е достатъчно свежа и интересна.

Играта се състои от десетина нива, почти всички се минават за по-малко от минута. На последното ниво дава награда. Аз не успях да я взема, защото точно тогава реших да направя скрийншот и се забавих. А точно там забавянето е фатално 🙂

Ето и адреса на самата игра: http://www.newgrounds.com/portal/view/422855. Просто се клика на „Play This Game“ и готово.

Преди няколко дена (4 Март) имаше концерт на Kayno Yesno Slonce и Smallman в Swinging Hall. Начален час – 21:00. Ние цъфнахме малко по-рано с идеята да пийнем по нещо, а и да си намерим места за сядане. За наша неприятна изненада ни пуснаха чак към десет без нещо. Ами като не съм ходил преди там откъде да знам, че персонала идва на работа след девет.

След дълго чакане ни пуснаха да влизаме. Вход – народен, 6 лв. Успяхме да се доредим до една маса точно пред сцената. Малко след десет вече едва се дишаше и цялото заведение беше претъпкано.

Първи на сцената излязоха Kayno Yesno Slonce. Нищо не бях чувал за тях освен, че единият от музикантите има нещо общо с Исихия, което беше достатъчно да предположа какво ще свирят. На сцената имаше осем или девет човека с разнообразни инструменти, гайда например. Имаше и вокал, който обаче звучеше като нещо средно между орган и бас китара, т.е. не пееше, ами издаваше дълбоки, клокочещи звуци, които по-скоро определяха ритъма, отколкото да имат някаква вокална линия. За съжаление не ми харесаха много в крайна сметка. Музиката, която свирят, е нещо като фолк-амбиънт и става за слушане в къщи пред камината (примерно), но не и когато си седнал в неудобна поза и ти димят в лицето. То и тогава става, но не за повече от половин час. Иначе публиката ги хареса и им се радваше през цялото време (час и малко).

След кратка почивка се появиха и Smallman. По-точно се появи бас китаристът. Останалите, включително и вокала, седяха извън сцената. Което си беше доста странно, защото се чуват вокали и китари, а на празната сцена има само бас китарист и барабанист. Явно нещо са се притеснили, но това не ми попречи да ги харесам. Звукът беше леко приглушен, но като цяло се чуваше добре. На моменти ми приличаха на Tool, после пък на My Dying Bride плюс ненатрапчиви фолк мотиви. Публиката толкова ги хареса, че след като групата изпя всичките осем песни от албума, си поиска бис. Те явно не бяха подготвени за такова развитие на нещата и, с оправданието, че са изсвирили вече всички песни, повториха една за бис.

В Windows 98/98SE няма вграден драйвер за USB mass storage устройства. Това значи, че ако пробвате да ръгнете флашка, външен хард диск или четец за карти в някой свободен USB порт, то Windows няма да разпознае устройството. Повечето устройства си идват с драйвери за Windows 98, но все по-често драйверите липсват. Това е разбираемо, самите Microsoft отдавна не поддържат 95/98/ME, та какво остава за разни китайски производители на флаш памети.

Случи се, че наскоро на един приятел му потрябваха драйвери за Windows 98 за устройство, за което производителят не предлагаше такива. Ето и решението:

http://www.technical-assistance.co.uk/kb/usbmsd98.php

На тази страница има драйвери за Windows 98 и за Windows 98 SE. Вижте с коя версия сте, дръпнете и инсталирайте драйверите и това е.