Архив за April 2008

Kamelot

Онзи ден – 18 Април, се проведе концертът на Камелот. Място – зала Христо Ботев. Което автоматично значи или ужасен звук, или отвратителен звук. Беше всъщност и двете – ужасно отвратително озвучаване. Концертите в тази зала трябва да се забранят със закон. Единствено концертът на Cannibal Corpse беше с много добър звук, също и първият на Soulfly. Всички останали са някъде между средно добре и мега зле.

По стар обичай изпуснахме първата подгряваща група – Forever Slave. Слушал съм няколко техни парчета и исках да ги чуя и на живо как са. По-късно приятели споделиха, че си заслужавало във визуално, но не и в звуково отношение, т.е не сме изтървали много. Вина (в кавички) имаха и организаторите, защото за разлика от друг път, концерта започна точно на минутата. Аз нали съм свикнал да има час-два закъснение…

Втората подгряваща, Firewind, вече ги бях гледал на ProgPower феста в Копенхаген. Тогава ми направиха доста добро впечатление. Сега не толкова, може би заради звука, но ми се стори, че пееха някак насила. А и песните ми звучаха някак лековати, като някоя поп група, решила да пробва що е то метъл.

И настъпи моментът на сцената да излязат Камелот. Публиката ги посрещна много добре. През цялото време се викаше, подскачаше, хората определено се кефеха. Самата група като че ли не очакваше подобна реакция у феновете и със сигурност останаха приятно изненадани. Вокалът звучеше много добре когато не му се губеше гласът между останалите инструменти. Пред сцената звукът беше глух, а назад до пулта беше остър и ехтящ. Нямаше едно място, където да се чува нормално. Половината песни ги разпознах, другата половина – не успях нещо, отдавна не бях ги слушал.

Като цяло – яка група, кофти звук. Поредния прецакан концерт. А можеше да е толкова по-добре.

Ето едно доста по-възторжено ревю и много снимки. А ето и още снимки (оттук са и снимките в началото).

Преди няколко дена съвсем случайно се срещнах с Пейо. От него разбрах, че той организира конкурс за кратък разказ на тема „Оставката на министъра“. Мен хич ме няма в писането, но точно тогава бях гледал Michael Clayton. Самият филм не ме впечатли особено, но се сетих, че монолога в началото е доста подходящ за така зададената тема. Ако не друго, поне дава един доста по-странен поглед към нещата. Нямам никаква представа дали цялото ми начинание влиза в рамките на конкурса, но не това е важното. Важна е идеята 🙂

Сергей. Скъпи Сергей. Разбира се, че си ти. Към кой друг да се обърна? На кой друг бих разчитал? Аз… аз знам, че не е удобен момент, но само искам да ти кажа, че… изчакай, само изчакай и ме изслушай, защото това не е поредната случка или издънка, ами… Моля те, Сергей. Моля те! Повярвай ми, това не е лудост, аз не съм побъркан.

Преди две седмици излизам от сградата на Министерството. Пресичам улицата, отсреща ме чака колата. Имам точно 26 минути да стигна до летището. Говоря нещо на колежката, която подтичва до мен и драска трескаво в тефтера си. Изведнъж тя започва да пищи и аз осъзнавам, че стоя по средата на улицата, светофарът е червен, стена от автомобили се е засилила към мен и аз… аз замръзвам, не мога да се движа. Изпълва ме странното чувство, че целият съм покрит с нещо, с някакъв странен слой. Това нещо е в косата ми, по лицето ми. То е като слуз, като маска, като… и аз си помислих, че, Господи, аз знам какво е това, това е нещо като вътреутробна, ембрионална течност. Обвит съм в плацента, излюпил съм се от пашкула, преродил съм се. Но после чувам този трафик, клаксоните, виковете и си мисля, че не, не, дай отначало, това не е прераждане, това е някаква замаяна илюзия за пречистване, която се случва точно преди да умреш. После осъзнавам, че не, не е това, това е напълно погрешно, защото поглеждам назад към сградата и виждам всичко кристално ясно. Аз, аз… аз осъзнах, Сергей, че не съм излязал от вратите на Министерството, през дверите на една от най-влиятелните институции, ами от задника на един организъм, чиято единствена цел е да изхвърля… отрова, отпадъци, необходими на едни по-големи, по-мощни организми за да разрушават живота, човечността. И че аз съм бил покрит с тази лайняна обвивка през по-голямата част живота си.

И знаеш ли какво направих? Поех дълбоко пречистваща глътка въздух и загърбих това усещане. Сложих го настрана. Казах си, че колкото и да е чисто, колкото и да е силно, колкото и истинско да е, то трябва да почака. Да му дойде времето. И сега, Сергей, времето дойде.

Подавам оставка.

Ами това е. Искам само да добавя, че написаното отгоре е литературна измислица, която по никакъв начин не отразява личното мнение на автора. Героите са измислени и всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна.

Все още ми се налага отвреме-навреме да подкарам някой компютър под DOS. И понеже компютрите вече нямат флопита, вариантите за стартиране са или от CD-то, или от някоя USB флашка. Вторият вариант е несъмнено по-удобен, но не всички компютри, особено по-старите, позволяват стартиране от USB устройство. Дали това е възможно, може да се види в „Boot“ секцията на BIOS-а. Ако има опция за стартиране от USB-Flash, USB-Zip или USB-Floppy, значи не би трябвало да има проблем.

Иначе е много лесно да се направи една флашка bootable под DOS. Цялата операция е в три стъпки.

  • Сваля се и се разархивира този архив.
  • Инсталира се HP USB Disk Storage Format Tool.
  • Програмката се стартира, избира се флашката, FAT като файлова система, избира се „Create a DOS startup disk using system files located at…“ и се задава директорията, където са разархивирани файловете от стъпка едно.

И това е. Само трябва да се има предвид, че някои флашки не поддържат буутване от тях. Както и, естествено, че цялата информация на флашката ще бъде изтрита.

Сега вече може да копирате разни DOS програмки на флашката и да си ги стартирате. Като например Memtest86+, с чиято помощ може да се тества паметта на компютъра.

Допълнителна информация може да се намери на тази страница.