Архив за August 2008

На тази страничка има над двадесет известни (и не толкова известни) пътешествия от миналото. Маршрутът на всяко пътешествие е обозначен на световната карта, а също така са добавени снимки и описание на ключови точки от него. Малко постно като цяло, но става за попълване на общокултурните ми пропуски.

Гарванът

Оnce upon a midnight dreary, while I pondered, weak and weary,
Over many a quaint and curious volume of forgotten lore,
While I nodded, nearly napping, suddenly there came a tapping,
As of some one gently rapping, rapping at my chamber door.
„‘Tis some visitor,“ I muttered, „tapping at my chamber door-
Only this, and nothing more.“

Така започва „Гарванът“ на Едгар Алън По. Аз съм негов почитател от ранна възраст. С трепет четях „Маската на Червената смърт“ или „Черната котка“, което беше първият по-ужасяващ материал, с който се сблъсках като малък. Няколко дена след това сънувах черни котки.

Наскоро реших да проверя как звучи По на английски език. Оказа се, че поне горното стихотворение, е доста трудно за четене в оригинал. Започнах да чета, спрях, почесах се по главата, извадих речник, отбелязах се десетина думи, които не знаех и продължих да чета. Като свърших цялото стихотворение пак се почесах по главата и го прочетох още два пъти докато разбера какво иска да каже автора. И пак не съм сигурен за някои от използваните изрази, честно казано.

Друго ми направи впечатление – как това, което си спомням едно време преведено на български, и оригиналът, доста се различават. Идеята е същата, но изразите, голяма част от нюансите, атмосферата дори, са доста различни.

Ето поемата в оригинал, а ето и преведена на български в няколко варианта. Изводът, както много добре знаем, е да се чете в оригинал. Ако оригиналът е на английски – добре, ама ако е на корейски? Поне за Едгар Алън По може да се пробва. И дано останалите му произведения са по-четливи на английски.

Heavy Rain

Преглеждам си аз днес Gamasutra и попадам на интервю с David Cage, човекът отговорен за Fahrenheit (aka Indigo Prophecy), една от най-добрите игри, които съм играл някога. Една от малкото, където няма разлика между история и геймплей. Историята е начинът, по който играеш, а начинът на игра е част от историята й. На малко други игри съм седял накрая с поглед вперен в монитора, неспособен да мисля за друго освен за преживяното до момента. Защото емоцията в тази игра е основното, тя е базата, на която е положено всичко останало. Тя те грабва от началната сцена и те води до финалната развръзка и не те оставя за миг да си поемеш дъх или да погледнеш отегчено встрани. Защото това не е просто игра, това е изживяване (колкото и клиширано да звучи).

Та, дотук с рекламата. Каква беше радостта ми, когато разбрах, че скоро ще излиза следващата игра – Heavy Rain. Поразтърсих малко информация за нея – не намерих много, освен че ще е на пазара есента и ще е само за Playstation 3. Ако има игра, която да ме накара да си купя PS3, тази ще е. Не очаквам нищо по-малко от шедьовър от авторите на Omikron: The Nomad Soul и Fahrenheit.

Единствената допълнителна информация, която имам, е това tech demo отпреди две години. Надявам се да са оправили lip syncing-а, защото хич не изглежда добре. Останалото обаче… искааам 🙂