Архив за September 2008

Още една емблематична група мина през нас – немските готик-метъли Crematory. Това е една от малкото групи, които слушам от над десет години и които все още ми харесват. Когато чух за концерта се зарадвах, но и леко се притесних, защото беше обявено, че ще се проведе в зала „Христо Ботев“, което автоматично значи ужасен звук.

Както никога досега, пристигнахме навреме за подгряващите групи. Първи бяха The Revenge Project, които избиха рибата. Има нещо от ранните Paradise Lost в тяхната музика заради което съм техен фен. Иначе – страхотен звук, добро присъствие на сцената и запомнящи се песни – какво му трябва още на човек. Свириха към час и здраво надъхаха публиката.

Вторите подгряващи бяха Hyperborea, които свирят приличен oldschool death metal. Като цяло ми се сториха малко по-еднообразни, но въпреки всичко ми харесаха. Стегнат сет, плътен звук и късащи главата дет парчета в малко над половин час. Не знам само доколко са подходящи да откриват за готик (па макар и метъл) група.

Crematory взривиха залата още с преди да се появят на сцената. Всички около мен подскачаха, викаха, пищяха и размахваха ръце във въздуха, изобщо радушно посрещане, което беше напълно заслужено, защото концертът после беше страхотен. Последваха почти два часа хитове от първия до последния албум на групата. Звукът беше почти перфектен, особено в центъра на залата. Встрани, и особено по седалките, беше доста по-зле, но като цяло едно от най-добрите озвучавания в тази зала. Можело, значи, да се изкара хубав звук там!

Аз лично останах очарован от концерта. Все яки песни, като се почне от Tears Of Time, на която публикта буквално полудя, мине се през лекичката готик-рок-ен-рол песничка The Fallen, както и през валяка The Eyes Of Suffering, който звучеше пъти по-тежко от оригинала и се свърши с брилятния кавър на Systers Of Mersy Temple Of Love. Изобщо имаше по малко за всеки фен. Много приятна изненада беше краткия поклон към Slayer и Sepultura с кратък микс от Reigning Blood и Arise. Тук вече всички откачиха, влючително и аз 🙂

Ето още един поглед над нещата, както и много хубави снимки.

Приказката за Червената шапчица или как би звучала тя, ако беше написана не от Братя Грим, ами от…

Едгар Алън По

Край старата, мрачна, обвита в тайнствено-жесток воал гора , над която се носеха тъмни облаци зловонни изпарения и сякаш се чуваше злокобен звън на окови , в мистичен ужас живееше Червената шапчица.

Ърнест Хемингуей

Майката влезе. Тя постави на масата кошница. В кошницата имаше мляко, бял хляб и яйца.

– Eто – каза майката.
– Какво – попита Червената шапчица.
– Ето това – каза майката – ще го занесеш на баба си.
– Добре – каза Червената шапчица.
– И си отваряй очите – каза майката – вълкът…
– Да – каза Червената шапчица.

Mайката гледаше как дъщеря й , която всички наричаха Червената шапчица, защото винаги ходеше с червена шапчица, излиза. И гледайки излизащата си дъщеря, майката помисли, че е много опасно да я изпраща сама в гората, и освен това тя помисли, че вълкът бе започнал отново да се появява насам, и като помисли така, тя усети, че започва да се тревожи.

Ги дьо Мопасан

Вълкът я срешна. Той я изгледа с оня особен поглед, който опитният парижки развратник хвърля на провинциалната кокетка, която все оше се преструва на невинна, ала той вярва на невинността й не повече от самата нея и вече сякаш вижда, как тя се разсъблича, как фустите и една по една падат, и тя остава само по риза, под която се очертават сладостните форми на тялото й.

O’Xенри

Червената шапчица се разтрепери. Тя беше сама. Тя беше сама, като палачинка между звездите, като гладиатор сред фармацевти, като сомнамбул в печка, като бастун в пустиня….
Read the rest of this entry »

Jade Empire

Jade Empire престоя сигурно над година и половина на бюрото ми събирайки прах. Все имаше нещо друго интересно заправене и така и не стигнах до нея. Преди седмица някъде реших поне да я пусна за да я видя става ли за нещо.

Още в началото се натъкнах на проблем – не иска да се инсталира. Поразгледах малко какво има на диска и какво да видя – всички файлове на играта прилежно архивирани в rar-ове. Разархивирах всичко в една директория и я стартирах и о, чудо на чудесата, играта взе, че тръгна.

За всички любители на RPG игри, Jade Empire е задължителна, по моето скромно мнение. А и изобщо за ценителите на качествени игри, защото графиката е много добра, има много филмчета за гледане, историята е страхотна – с няколко възможни развръзки, звукът е превъзходен, изобщо малко негативни неща могат да се кажат.

Нещото, което или много ще ви хареса, или веднага ще ви отблъсне е, че действието се развива в нещо като Китай. Под „нещо като“ имам предвид, че изглежда като Китай, героите са с дръпнати очи, има йероглифи и музиката е китайска, абе все едно наистина си в Китай. Разликата е, че има магии, железни големи, летящи машини във формата на гигантски насекоми, както и разни странни митологични същества като дракони, например. Нещо като светът на Final Fantasy, само че в китайски вариант. Което, между другото, изобщо не е зле. Всичко е добре изпипано и измислено. Все пак BioWare не са случайна фирма.

Другото отличително нещо е бойната система, която всъщност е комбинация от бойна техника (като кунг-фу), оръжие (меч или копие) или магия. Аз повечето време биех лошите в стил Leaping Tiger, правейки се на Брус Ли. Има няколко основни кунг-фу стила, плюс десетина други, които се явяват допълнителни. Например открива се с Paralyzing Hand, което парализира врага за секунда-две, после се превключва на Iron Palm или се довършва с копието, ако са повече противници. Изобщо бойни тактики има много, комбинациите са доста и поле за експериментиране има бол. А най-хубавото е, че всичко това може да се пусна в ниско ниво на трудност (в опциите на играта) и тогава повечето врагове падат след един-два удара. Това е за такива като мен, които предпочитат историята пред тупаниците.

Самата история е превъзходна. Една от най-добрите, на които съм попадал в игра. Действието е динамично, неочаквани обрати има колкото си поискаш. Към края вече нищо не е така, както е изглеждало в началото. А самият край всъщност са три края, кой ще е истинския – зависи от теб.

Ти започваш като ученик в академията на Господаря Ли. Все едно си герой от някой филм на Джеки Чан. С тази разлика, че можеш да започнеш и като жена например. Има общо три жени и трима мъже, които можеш да избереш в началото. Аз реших този път да последвам съвета на един мой приятел и да се пробвам с женски герой. Така и така ще трябва да гледам 20-30 часа нечий задник, по-добре да е женски, както обича той да казва. С напредването на играта се събирате цял отбор юнаци. По всяко време с теб може да е само един, който да помага. Не може да се контролира.

Характерно за част от игрите на BioWare, е че твоят герой може да е добър или зъл и това се определя само и единствено от решенията, които взема по време на игра. Всеки започва като наутрален, нито добър, нито лош. Още в първите минути обаче се стига до ситуация, която може да се реши по два начина. Трябва да намериш лекарство за твой приятел. Тук има няколко варианта – 1) купуваш правилното лекарство за много пари, 2) купуваш някакво друго лекарство, което само временно помага, но струва по-малко или 3) пребиваш търговеца и вземаш лекарството. Ако си избрал 1 или 2 можеш да се пазариш за цената и ако имаш достатъчно точки Charm, можеш да постигнеш добра отстъпка. Но това не е края. Занасяйки лекарството на твоя приятел можеш да му дариш лекарството, но можеш и да си поискаш парите за него, като можеш да поискаш сумата преди или след отстъпката на търговеца. Ако си избрал точка 2 и си взел лошото лекарство, после, като обясняваш защо не е подействало, имаш избор или да си траеш, или да си кажеш, че нарочно си взел кофти лекарство. А ако си взел и парите за него вече си тръгнал по пътя на злите. Цялата игра е пълна с подобни избори и няма правилен или грешен, просто от това зависи какъв ставаш. Ако правиш много подли номера и избиваш невинни ставаш зъл последовател на Closed Fist. Хората се страхуват от теб, странят и лесно биват сплашени. А ако си добричък и само правиш хубави неща, тогава си Open Palm и хората ти се радват и говорят повече с теб. Има смисъл да се изиграе играта два пъти, защото често последствията от решенията са много различни и имат значение за хода на играта. Още повече, че има разни бойни техники и оръжия, които са само за зли или само за добри.

Някъде към средата на играта установих, че има романтична история между главния герой и някой от компанията. Тук играчът има избор и от неговите действия зависи в кого ще се влюби към края. Най-веселото е, че има вариант, при който ако играеш като жена, то можеш си избереш да въртиш любв с един от женските персонажи, което аз, естествено, веднага пробвах. И то взе, че стана! Трикът е да не отговаряш на свалките на един от мъжете (Sky), който си е навил на пръста, че иска да е с теб, а да го игнорираш и да обръщаш повече внимание на жената (Silk Fox). В крайна сметка, ако се внимава, свършвате заедно с нея като двойка. Няма граници за истинската любов 🙂

Интересно следствие е, че твоят компаньон също има добра или зла нагласа. Например, Dawn Star е добричка и ако правиш лоши неща започва да страни от теб. Но пък Silk Fox е неутрална и нейната нагласа може да се манипулира. Ако си много зъл и тя става такава, започва да пуска злобни коментари и да дава лоши съвети. Ако си добричък и тя става добра и състадателна и коментира как трябва да помогнем на този или онзи.

Както вече споменах, има ужасно много филмчета, които се показват често-често. Проблемът е, че Jade Empire е сигурно първата игра, където филмчетата изглеждат определно по-зле от самата игра. Размити и пикселизирани, ръбести персонажи. Играта изглежда в пъти по-добре от филмчетата. А беше обратното едно време.

Говорейки за графиката мога само да сипя хвалби. Не е нещо невиждано, технологично не е кой знае какво, но всичко е добре изпипано и радва окото. Често спирах да играя и седях загледан в пейзажа, в дърветата и тревите, в падащите листа или залеза на слънцето. Много, много приятна игра, чисто визуално.

Откъм звуци също не мога да се оплача. Музиката е лека и ненатрапчива и не ми омръзна до края. Говорът е много добър. Част от героите в играта не говорят на английски, а на нещо неразбираемо, което в началото взех за китайски. После обаче забелязах една реплика, която беше различна, но персонажът я произнесе по абсолютно един и същ начин и тогава разбрах, че това е всъщност са измислени фрази, които само звучат като китайски. Но все пак това не дразни, добре се вписва в атмосферата, а и си има логично обяснение в играта.

С две думи – намерете играта и я изиграйте. Задължително! Помощни материал има на Game FAQs, както и един друг game guide, а и да не забравяме превъзходния guide на GameSpot.

Ето и малко картинки.

Оценка: 9/10. За любителите на смислени игри.