Архив за October 2008

Halloween

dsc_8259

Съвсем случайно разбрах, че вече е възможно да си вземе човек пакет данни от Мтел без да си взема втора СИМ карта. По рано тази година питах и ме отрязаха. Имало легален проблем и нямало как.

Сега вече може, като цените са както следва: 512 MB за 20 лева, 3072 MB за 40 лева, 5120 MB за 50 лева и 10 240 MB за 60 лева на месец. Като цяло – добри цени.

Договорът е за една година, като през това време може да се променя пакета, но само нагоре, т.е. ако съм на 5120 MB мога да мина на 10 240 MB, но не и на 512 MB.

Таксуването е на 1 KB.

При изчерпване на лимита 1 MB се таксува 25 стотинки при пакета от 512 MB и 10 стотинки при останалите пакети.

Май истинският мобилен интернет започва да идва и към нас. Крайно време беше!

#

Тези дни ми идват малко нагоре. Снощи се прибрахме след 4 сутринта от Германия, а утре в 5 сутринта летя обратно за няколко дена до Франкфурт. Дали да не си взема отпуска да си почина от отпуската?

Така. Най-сетне намерих малко време да пусна лаптопа и да натракам първата част от епичното ни пътешествие до Щутгарт и обратно.

Имахме доброто намерение да тръгнем рано-рано от София, примерно в 6 сутринта вече да сме на път. Естествено, не стана както я мислихме и успяхме да се натъкмим чак към 8 и нещо. Напълнихме багажника, натоварихме се на колата и газ към Калотина.
Read the rest of this entry »

След няколко часа отпрашваме с колата до Германия и се връщаме обратно след десетина дена. Ще спрем за две нощувки във Виена (ох, шницели, ех, Сахер!), после заминаваме за Щутгарт, там обикаляме Шварцвалд и района, после малко швейцарско и после наобратно с преспиване нейде в Австро-Унгария. Както се вижда, планът тепърва ще се доуточнява, да живее импровизацията.

Сега си пожелавам попътен вятър и отивам да спя.

Току що се връщам от концерта на Benediction и Holy Moses с подгряваща група Nominon. Както никога досега бяхме там навреме, само че, оказа се, напразно. Нещо имало проблеми с буса и бандите още не бяха дошли. Отвисяхме си час и нещо преди да се появят. Събраните фенове бурно аплодираха буса на музикантите и ги посрещнаха като истински звезди.

Концертът започна с почти два часа закъснение. Сигурно затова подгряващите Nominon свириха под половин час. И може би за добре беше, защото не ми харесха много. Стандартен дет метъл и нищо интересно.

Holy Moses, начело с госпожа Sabina Klassen, се представиха блестящо. Сабина извади такова гърлище, че макар и да не успее да засрами Макс Кавалера, то поне може да го накара леко да завиди. Групата окуражаваше феновете да се качват на сцената и да скачат (stage diving), някои от тях прегръщаха русата траш метъл дива, други й пригласяха преди да се гмурнат в поредното пого пред сцената. Не съм голям фен на Holy Moses, но като цяло – много добре.

След кратка пауза на сцената изгряха Benediction. Публиката само това и чакаше. То не бяха викове, писъци, ревове, ръце във въздуха и какви ли не признаци на масова истерия. Групата видимо се кефеше и говореше как в Англия никой не вярвал, че имали такива върли фенове тук и показа последния си албум, където задната част е снимка от предния им концерт тук. За около час и половина музикантите ни прекараха презцялото си творчество и изсвириха най-големите си класики за огромно мое удоволствие. Припомних си младите години с парчета като The Grand Leveler, Vision In The Shroud, Dark Is The Season и много други. В началото охраната не пускаше хора на сцената, но по едно време вокалът се намеси и покани феновете. Единственото условие беше да внимават да не строшат нещо, че нямали кинти за нови инструменти. Така си е, няма богат дет метъл музикант май.

Звукът беше отличен през цялото време. Поне в околностите на пулта, където бях аз. В крайна сметка, ако тегля чертата, крайният резултат се оказа много над очакванията ми. Страшен концерт!

#

„If you make a general statement, a programmer says, ‘Yes, but…’ while a designer says, ‘Yes, and…’ „ –Andre Bensoussan

Нов офис

Днес цял ден се пренасяхме в чисто новичък офис в Бизнес парка. Добре, че наехме фирма за мебелите и компютрите, но пак имаше много неща за вършене, така че след малко се строполявам и заспивам.

Първите впечатления от Бизнес парка са основно положителни. Изглежда страхотно отвътре, има най-различни магазини и заведения за хранене, има си езерце и място да пиеш по бира. За съжаление има и прекалено много коли и няма къде да се паркира лесно.

Поне офисът е на цял етаж и е доста просторен и има достатъчно място да се гоним вътре.

Eagle Eye

Отидох да гледам Eagle Eye доста надъхан от отзивите на колегите и от трейлъра на самия филм. Може би затова останх леко разочарован в крайна сметка. Филмът не е лош като цяло и става за гледане. Историята е леко плоска и отдалеч се вижда как ще се развие, краят е типично холивудски, а всички екшън сцени, ама всички до една, са толкова замазани, че абсолютно нищичко не се разбира. Първата половина е определено по-интересна, защото си нямаш грам идея какво, аджеба, става изобщо и следиш перипетиите на героите с интерес. Към средата на филма историята става ясна и оттам нататък е просто стандартен средностатистически екшън.

Оценка: 6/10. И то защото споменават Rock Band накрая.

#

Диалог между продавачка с тюркоазено-блестящи лакирани нокти и възрастна жена в магазин на Германос.

– Имаме промоция, която е валидна при удължаване на срока на абонаментния план и според която можете да получите нов джиесем с отстъпка. – заявява продавачката

– (няколко секунди мълчание) Извинете, но нищо не разбрах от това, което казахте. – отговаря притеснено жената

Дали след 50 години и аз така ще мигам на парцали в кварталния магазин за импланти?