Loshia

Концерт на Камелот

Loshia — Tue, 22 Apr 2008 17:55:28 +0000

Онзи ден—18 Април, се проведе концертът на Камелот. Място—зала Христо Ботев. Което автоматично значи или ужасен звук, или отвратителен звук. Беше всъщност и двете—ужасно отвратително озвучаване. Концертите в тази зала трябва да се забранят със закон. Единствено концертът на Cannibal Corpse беше с много добър звук, също и първият на Soulfly. Всички останали са някъде между средно добре и мега зле.

По стар обичай изпуснахме първата подгряваща група—Forever Slave. Слушал съм няколко техни парчета и исках да ги чуя и на живо как са. По-късно приятели споделиха, че си заслужавало във визуално, но не и в звуково отношение, т.е не сме изтървали много. Вина (в кавички) имаха и организаторите, защото за разлика от друг път, концерта започна точно на минутата. Аз нали съм свикнал да има час-два закъснение…

Втората подгряваща, Firewind, вече ги бях гледал на ProgPower феста в Копенхаген. Тогава ми направиха доста добро впечатление. Сега не толкова, може би заради звука, но ми се стори, че пееха някак насила. А и песните ми звучаха някак лековати, като някоя поп група, решила да пробва що е то метъл.

И настъпи моментът на сцената да излязат Камелот. Публиката ги посрещна много добре. През цялото време се викаше, подскачаше, хората определено се кефеха. Самата група като че ли не очакваше подобна реакция у феновете и със сигурност останаха приятно изненадани. Вокалът звучеше много добре когато не му се губеше гласът между останалите инструменти. Пред сцената звукът беше глух, а назад до пулта беше остър и ехтящ. Нямаше едно място, където да се чува нормално. Половината песни ги разпознах, другата половина—не успях нещо, отдавна не бях ги слушал.

Като цяло—яка група, кофти звук. Поредния прецакан концерт. А можеше да е толкова по-добре.

Ето едно доста по-възторжено ревю и много снимки. А ето и още снимки (оттук са и снимките в началото).

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Оставката на министъра

Loshia — Mon, 07 Apr 2008 16:39:19 +0000

Преди няколко дена съвсем случайно се срещнах с Пейо. От него разбрах, че той организира конкурс за кратък разказ на тема „Оставката на министъра“. Мен хич ме няма в писането, но точно тогава бях гледал Michael Clayton. Самият филм не ме впечатли особено, но се сетих, че монолога в началото е доста подходящ за така зададената тема. Ако не друго, поне дава един доста по-странен поглед към нещата. Нямам никаква представа дали цялото ми начинание влиза в рамките на конкурса, но не това е важното. Важна е идеята

Сергей. Скъпи Сергей. Разбира се, че си ти. Към кой друг да се обърна? На кой друг бих разчитал? Аз… аз знам, че не е удобен момент, но само искам да ти кажа, че… изчакай, само изчакай и ме изслушай, защото това не е поредната случка или издънка, ами… Моля те, Сергей. Моля те! Повярвай ми, това не е лудост, аз не съм побъркан.

Преди две седмици излизам от сградата на Министерството. Пресичам улицата, отсреща ме чака колата. Имам точно 26 минути да стигна до летището. Говоря нещо на колежката, която подтичва до мен и драска трескаво в тефтера си. Изведнъж тя започва да пищи и аз осъзнавам, че стоя по средата на улицата, светофарът е червен, стена от автомобили се е засилила към мен и аз… аз замръзвам, не мога да се движа. Изпълва ме странното чувство, че целият съм покрит с нещо, с някакъв странен слой. Това нещо е в косата ми, по лицето ми. То е като слуз, като маска, като… и аз си помислих, че, Господи, аз знам какво е това, това е нещо като вътреутробна, ембрионална течност. Обвит съм в плацента, излюпил съм се от пашкула, преродил съм се. Но после чувам този трафик, клаксоните, виковете и си мисля, че не, не, дай отначало, това не е прераждане, това е някаква замаяна илюзия за пречистване, която се случва точно преди да умреш. После осъзнавам, че не, не е това, това е напълно погрешно, защото поглеждам назад към сградата и виждам всичко кристално ясно. Аз, аз… аз осъзнах, Сергей, че не съм излязал от вратите на Министерството, през дверите на една от най-влиятелните институции, ами от задника на един организъм, чиято единствена цел е да изхвърля… отрова, отпадъци, необходими на едни по-големи, по-мощни организми за да разрушават живота, човечността. И че аз съм бил покрит с тази лайняна обвивка през по-голямата част живота си.

И знаеш ли какво направих? Поех дълбоко пречистваща глътка въздух и загърбих това усещане. Сложих го настрана. Казах си, че колкото и да е чисто, колкото и да е силно, колкото и истинско да е, то трябва да почака. Да му дойде времето. И сега, Сергей, времето дойде.

Подавам оставка.

Ами това е. Искам само да добавя, че написаното отгоре е литературна измислица, която по никакъв начин не отразява личното мнение на автора. Героите са измислени и всякаква прилика с действителни лица и събития е случайна.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Как да boot-нем в DOS от USB flash drive

Loshia — Sat, 05 Apr 2008 16:54:37 +0000

Все още ми се налага отвреме-навреме да подкарам някой компютър под DOS. И понеже компютрите вече нямат флопита, вариантите за стартиране са или от CD-то, или от някоя USB флашка. Вторият вариант е несъмнено по-удобен, но не всички компютри, особено по-старите, позволяват стартиране от USB устройство. Дали това е възможно, може да се види в „Boot“ секцията на BIOS-а. Ако има опция за стартиране от USB-Flash, USB-Zip или USB-Floppy, значи не би трябвало да има проблем.

Иначе е много лесно да се направи една флашка bootable под DOS. Цялата операция е в три стъпки.

Сваля се и се разархивира този архив.
Инсталира се HP USB Disk Storage Format Tool.
Програмката се стартира, избира се флашката, FAT като файлова система, избира се „Create a DOS startup disk using system files located at…“ и се задава директорията, където са разархивирани файловете от стъпка едно.

И това е. Само трябва да се има предвид, че някои флашки не поддържат буутване от тях. Както и, естествено, че цялата информация на флашката ще бъде изтрита.

Сега вече може да копирате разни DOS програмки на флашката и да си ги стартирате. Като например Memtest86+, с чиято помощ може да се тества паметта на компютъра.

Допълнителна информация може да се намери на тази страница.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Системни кодове за Nokia S60 устройства

Loshia — Sat, 29 Mar 2008 15:19:00 +0000

От известно време се подвизавам с една Нокия E51 (страшен телефон). Малко след като го взех, реших да го включа към домашния рутер чрез Wi-Fi. Имаше само един малък проблем—рутерът е конфигуриран да приема само устройства, за които предварително разрешено, т.е. има филтър по MAC адрес. Търся аз из настройките на телефона и никъде не намирам как се взема WLAN MAC адреса. След известно чесане по главата и ровене из интернет намирам следния код: *#62209526#. Това нещо се въвежда в телефона и той изплюва обратно кой му е адреса. Интуитивно, ммм?

Ето тук слагам и останалите кодове, които изрових:

*#06#—IMEI (серийния номер).
*#0000#—модела на телефона и версията на фърмуера.
*#7370#—Възстановява заводските настройки и изтрива всякаква потребителска информация. Код по подразбиране е 12345.
*#7780#—Възстановява оригиналните настройки, но запазва част от потребителската информация. Код по подразбиране е 12345.
*#92702689#—Lifetime timer.
*#2820#—Показва Bluetooth MAC адреса.
*#62209526#—Показва WLAN MAC адреса.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Любезен персонал

Loshia — Sat, 22 Mar 2008 18:45:37 +0000

Разхождам се аз из SkyCity и зяпам из магазините за мобилни телефони. Наближавам този на 2be. Магазинът е празен, няма клиенти. Една девойка от персонала стои на входа и ме фиксира с поглед. Аз изтръпвам, защото знам какво следва. Влизам примирено в магазина и, естествено, девойката веднага се лепва за мен.

„Подарък ли търсите или нещо за Вас?“—пита тя.

„Благодаря, само разглеждам“—мъча се да се измъкна аз.

„Кажете какво търсите. Ако мога да помогна“—не се отказва момичето.

„Не, благодаря. Няма нужда“—аз съм непреклонен.

Започнах да разглеждам телефоните вътре. Девойката не помръдна от поста си до мен. Леко пристъпих покрай изложените на стената апарати. Тя отстъпи, колкото да направи малко място и продължи мълчаливо да ме наблюдава. За момент се почувствах като опитно зайче. Колкото и да се мъчех да се концентрирам върху някой интересен модел, нейният поглед пробиваше дупка в гърба ми. Точно след тридесет секунди не издържах и се изнесох с пълна пара от магазина. Девойката застана на вратата в очакване на следващата жертва.

Предполагам, че не влизам достатъчно често в такива магазини, иначе да съм развил тренинг досега. Но все пак—само на мен ли ми действа така прекалената грижа за клиента?

Написано от Loshia. Някои права запазени.

SHIFT

Loshia — Fri, 21 Mar 2008 13:51:38 +0000

SHIFT е много приятна флаш игричка с интересна концепция. Не е прекалено дълга и перфектно става за убиване на свободното време (ако се намира такова). Не е екшън игра и иска някакво мислене, но идеята зад нея е достатъчно свежа и интересна.

Играта се състои от десетина нива, почти всички се минават за по-малко от минута. На последното ниво дава награда. Аз не успях да я взема, защото точно тогава реших да направя скрийншот и се забавих. А точно там забавянето е фатално

Ето и адреса на самата игра: http://www.newgrounds.com/portal/view/422855. Просто се клика на „Play This Game“ и готово.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Концерт на Kayno Yesno Slonce и Smallman

Loshia — Sun, 09 Mar 2008 22:13:48 +0000

Преди няколко дена (4 Март) имаше концерт на Kayno Yesno Slonce и Smallman в Swinging Hall. Начален час—21:00. Ние цъфнахме малко по-рано с идеята да пийнем по нещо, а и да си намерим места за сядане. За наша неприятна изненада ни пуснаха чак към десет без нещо. Ами като не съм ходил преди там откъде да знам, че персонала идва на работа след девет.

След дълго чакане ни пуснаха да влизаме. Вход—народен, 6 лв. Успяхме да се доредим до една маса точно пред сцената. Малко след десет вече едва се дишаше и цялото заведение беше претъпкано.

Първи на сцената излязоха Kayno Yesno Slonce. Нищо не бях чувал за тях освен, че единият от музикантите има нещо общо с Исихия, което беше достатъчно да предположа какво ще свирят. На сцената имаше осем или девет човека с разнообразни инструменти, гайда например. Имаше и вокал, който обаче звучеше като нещо средно между орган и бас китара, т.е. не пееше, ами издаваше дълбоки, клокочещи звуци, които по-скоро определяха ритъма, отколкото да имат някаква вокална линия. За съжаление не ми харесаха много в крайна сметка. Музиката, която свирят, е нещо като фолк-амбиънт и става за слушане в къщи пред камината (примерно), но не и когато си седнал в неудобна поза и ти димят в лицето. То и тогава става, но не за повече от половин час. Иначе публиката ги хареса и им се радваше през цялото време (час и малко).

След кратка почивка се появиха и Smallman. По-точно се появи бас китаристът. Останалите, включително и вокала, седяха извън сцената. Което си беше доста странно, защото се чуват вокали и китари, а на празната сцена има само бас китарист и барабанист. Явно нещо са се притеснили, но това не ми попречи да ги харесам. Звукът беше леко приглушен, но като цяло се чуваше добре. На моменти ми приличаха на Tool, после пък на My Dying Bride плюс ненатрапчиви фолк мотиви. Публиката толкова ги хареса, че след като групата изпя всичките осем песни от албума, си поиска бис. Те явно не бяха подготвени за такова развитие на нещата и, с оправданието, че са изсвирили вече всички песни, повториха една за бис.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

USB Mass Storage драйвери за Windows 98

Loshia — Sat, 08 Mar 2008 09:45:49 +0000

В Windows 98/98SE няма вграден драйвер за USB mass storage устройства. Това значи, че ако пробвате да ръгнете флашка, външен хард диск или четец за карти в някой свободен USB порт, то Windows няма да разпознае устройството. Повечето устройства си идват с драйвери за Windows 98, но все по-често драйверите липсват. Това е разбираемо, самите Microsoft отдавна не поддържат 95/98/ME, та какво остава за разни китайски производители на флаш памети.

Случи се, че наскоро на един приятел му потрябваха драйвери за Windows 98 за устройство, за което производителят не предлагаше такива. Ето и решението:

http://www.technical-assistance.co.uk/kb/usbmsd98.php

На тази страница има драйвери за Windows 98 и за Windows 98 SE. Вижте с коя версия сте, дръпнете и инсталирайте драйверите и това е.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Мобилни с E51

Loshia — Mon, 04 Feb 2008 07:22:42 +0000

Nokia E51 пере, бръсне и подстригва! В момента чакам на Орлов мост и, докато чакам, пиша този пост от телефона. Какви са изводите?
1. Да живеят свободните wi.fi hotspots!
2. T9 на кирилица просто управлява!
3. Браузърът на E51 е най-добрият, който съм ползвал някога. Мисля, че е базиран на същия код, като този на iPhone.

Написано от Loshia. Някои права запазени.

Защитени директории и Wordpress

Loshia — Sun, 27 Jan 2008 10:18:54 +0000

Наложи ми се преди време да добавя защитена директория на сървъра, който хоства този сайт. Това се прави през контрол панела, който от своя страна създава .htaccess файл за съответната директория, където се описва кои потребители имат право да я разглеждат.

Проблемът е, че когато някой пробва да разгледа въпросната директория, не се показва диалога, който пита за потребителско име и парола, ами се връща директно страницата с грешка номер 404. Причината е, че Wordpress по някакъв начин прехваща всички грешки, а процесът на идентификация всъщност използва точно грешки 401 и 403.

Нещата се оправят като се добавят най-отгоре в основния .htaccess файл (който е в public_html директорията) следните два реда:
ErrorDocument 401 /wp-content/onerror.html ErrorDocument 403 /wp-content/onerror.html

След това се създава празен файл onerror.html, който се поставя в wp-content директорията и всичко би трябвало да работи както трябва.

източник

Написано от Loshia. Някои права запазени.