Под това име се проведе концертът в Копенхаген, на който присъствах преди около две седмици. Мястото на събитието беше The Rock, което е нещо като вариант на нашенския Black Box. Първата вечер свириха Mercenary, Threshold, Circus Maximus и Spheric Universe Experience. Втората вечер жици опъваха Andromeda, Machine Man, Darkane, Eldritch, Firewind и Orphaned Land. Начало 18/20 часа, край—към 2 сутринта. Бирата беше нещо от рода на 10 лева за пинт, т.е. малко под половин литър или 40 лева за два литра. Имаше и шотове за 2.50 лева единия. Може би затова нямаше много пияни. На входа, за разлика от всички наши концерти, не те мислят за потенциален терорист и не те претърсват за скрито оръжие. Също така всякаква техника беше разрешена—фотоапарати, камери, без значение професионални или не. Връхните дрехи бяха забранени като за тях имаше гардероб и събираха по левче на дреха. Цената на билетите—80 лева за двете вечери на човек. Но да преминем към групите.
На французите се падна честта да открият феста. В началото гледах най-отзад, а те там повечето бяха мутанти от по два метра и почти нищо не се виждаше. По едно време се изхитрих и се промъкнах най-отпред, където се оказа, че има достатъчно място. Групата, не бях я чувал дотогава, се оказа една от малкото прогресив метъл групи за феста, а музикантите до един бяха доста млади, което не им попречи да демонстрират добра техника и интересни парчета. Като стил ми звучаха на кръстоска между Dream Theater, Fates Warning и първите Pain Of Salvation.
Втората група беше норвежка. Веднага ме подразни фрапантното поведение на китариста, който не спря да прави чупки в стил „ах, колко съм велик“ до самия край, а вокалът безуспешно се правеше на Geoff Tate. Стилово много ми приличаха на леко бездарен вариант на Queensryche. Личи ли си, че не ми харесаха?
И настъпи интересната за мен част от вечерта, когато на сцената се качиха англичаните Threshold. За съжаление свириха повече непознати за мен песни, което в комбинация с леко омазания звук ми подейства направо приспивно. Публиката обаче ги хареса и масово им се радваше.
Напълно отговорно заявявам, че датчаните Mercenary избиха рибата и изкъртиха мивките. Те бяха една от най-добрите групи на феста. Както бях леко задрямал след Threshold, трябваха ми само десетина секунди и няколко акорда за да скоча на крака. Досега не им бях голям фен, слушал съм само един-два пъти последните им албуми, но след този концерт смятам да им обърна по-голямо внимание. Ако някой хубав ден решат, че вземат и направят концерт у нас—не го изпускайте! На живо музиката им е екпслозивна и увличаща, а в същото време и мелодична. Mercenary са една от малкото групи, които биха се харесали както на по-екстремните метъл фенове, така и на почитателите на по-леките стилове. Публиката също подивя и викаше и скачаше заедно с групата, която май не очакваше чак такава бурна реакция.
И това беше за първата вечер.
Следващата вечер малко закъсняхме. Народът тази вечер беше доста по-малко от предната. Ние хванахме само няколкото последни песни на шведите. Стилово се доближават до Dream Theater. Песните не бяха лоши, но и не ми направиха кой знае какво впечатление.
Не ми харесаха тези финландци и това е. Песните им са някаква скучна интерпретация на тема Iron Maiden, а вокалът нещо се мъчеше да пее, ама не му се удаваше много.
Това беше за мен най-скучната група за целия фест. Към края вече бях задрямал прав. Странното е, че публиката ги хареса. На мен ми се сториха като монотонна стена от еднакви китари, еднакви вокали и еднакви барабани. И така към петдесет минути.
Глътка свеж въздух. Според официалния им сайт, групата свири някаква комбинация от Annihilator, Queensryche и Coroner. Не чух много заемки от въпросните групи, но музиката им беше разнообразна и приятна за слушане. Вокалът правеше ужасно смешни стойки и физиономии през цялото време (виж втората снимка) и приличаше повече на някой ядосан гном, отколкото на уважаващ себе си вокал на прогресив група. За разлика от Circus Maximus, които се вземаха ужасно сериозно, тук това не дразнеше. Публиката май не ги хареса много, но аз си ги набелязвам за прослушване.
Слушал съм един албум на тази гръцка група и хич не се впечатлих. Стандартен китарно ориентиран хеви метъл. На живо обаче нещата са по-добре, много по-добре. Имат си хората добро сценично поведение и това си е. Може музиката да им е малко стереотипна, но компенсират добре за сметка на това с поведение, техничност и шеги с публиката. Firewind ще подгряват Kamelot на концерта у нас следващата година, не ги изпускайте.
Голяма част от народа се разотиде преди на сцената да се качат Orphaned Land от Израел. Не знам дали заради това, но нещо липсваше в представянето на групата. При концерта у нас преди няколко години останах много впечатлен от тях. Тогава ни разбиха с много и разнообразни песни, една девойка пя няколко парчета, а също си спомням, че изпълниха „Излел е Дельо хайдутин“ на чист български език! Беше потресаващ концерт! Сега всичко беше бледа сянка. Orphaned Land свириха без желание, колкото да отбият номера. По едно време се качи едно момиче, цялото във воали и танцува на сцената по време на една от песните. Доколкото успях да разбера изпълниха май и някаква местна песен, но не се чуваше добре, защото почнаха да пускат хора за партито, което е след концерта, и те вдигаха повече шум от самата група. Предполагам, не трябваше да ги пускат последни.
И така се изнизаха две вечери и десет групи. Ето всички снимки от първата вечер и от втората вечер, а ето и официалния сайт, където има подробна информация за групите.
