Това е психологически тест, история на едно момиче.
По време на погребението на майка си, момичето видяло мъж, когото не познавало. Мъжът й се харесал много, тъй като напълно отговарял на представите и за идеалния мъж… Тя се влюбила в него от пръв поглед.
След няколко дни момичето убило сестра си.
ВЪПРОС: Какви са мотивите на момичето?
Точно гледах The Black Dahlia в арената. Бях се настроил за Snakes in the Plane или The Sentinel, но уви тях не ги даваха по това време. Бях чел разни не много добри отзиви за филма, затова бях малко предубеден в началото.
Филмът започва някак на шега, като че е екшън филм с двама печени полицаи, които повалят по трима лоши с един удар. Съвсем скоро обаче тоналността се сменя и нещата придобиват доста черни окраски. Визията е страхотна! Целият филм е сякаш сниман със стара лента и има мек пастелен оттенък (тип сепия). Като камера и режисура всичко е майсторски поднесено.
Към актьорите нямам много забележки. Може би образът на Бланчард (Аарон Екхарт) е малко плосък и няма развитие, както и Маделин (Хилъри Суонк) нещо не ми хареса. За сметка на това Джош Хартнет игра страхотно, нищо че не съм му фен още от Пърл Харбър. В този обаче, както и в предния, който гледах с него (Lucky Number Slevin), наистина ми хареса как играе и се държи.
Историята е малко разтеглена и на моменти дори объркваща и ако не внимаваш може да изпуснеш нишката и после до края (а и след това) само ще се чешеш умно по главата. Има два или три момента във филма, които те карат да подскочиш (нокаута в началото с избитите зъби или пък падането с главата надолу върху фонтана), но като цяло това не е екшън филм, не е и драма, не е и криминален. Има по малко от всичко.
Точно зад нас бяха седнали типичните средностатистически дай-ми-да-гледам-тъп-екшън зрители, които през цялото време се чудеха какво правят там и как може да има толкова тъпи филми. Подобни коментари съм чувал и когато гледах Memento, например. Или Sin City. Тръгнаха си без да разберат какво са гледали току-що.
Оценка: 7/10. За ценители на noir филми.
Поредният филм за Джеймс Бонд. Този път с Роджър Мур в главната роля. Това е първият филм за Бонд без Шон Конъри в ролята на Агент 007. Явно му е омръзнало, защото отклонил космически хонорар и решил да не участва.
Филмът в никакъв случай не е лош, но от гледна точка на съвременните екшъни е доста наивен. Някой започва да избива агенти и пращат Бонд да провери. Злодеят се оказва наркотрафикант, който на един остров отглежда наркотици и си има истинска гадателка, която гледа на карти и му помага. Естествено, Бонд я завлича да работи за него и заедно успяват да победят лошия.
Има някои интересни моменти във филма, например гонитбата с лодки, както и бягството на Бонд от крокодилската ферма. Или преследването с автобуса и ниския мост. Или как Бонд лети на делтапланер и пуши пура, сякаш се разхожда в зимната си градина, а не посред нощ високо над морето. Имаше и дразнещи моменти като Шериф Пепър, който ми беше много антипатичен. Или как Бонд победи злия накрая, пъхайки му заряд със сгъстен въздух и той се наду като балон.
В ролята на гадателката, Солитер, впоследствие видях, че играе не друга, ами Доктор Куин Лечителката. Не можах да я позная, толкова младичка изглеждаше във филма. А Роджър Мур се представя доста добре в ролята на Агент 007 като излъчва през цялото време ледено спокойствие, английски маниери и свеж хумор.
Не мога да не отбележа и заглавната песен от филма, а именно едноименната песен на Пол Маккартни, която ми е от любимите и която не знам дали е писана специално за филма, но определено върви с него. Спомням си, че навремето всеки път като я слушах, инструментала след припева ми се струваше някак не на място. Е, сега гледайки филма и слушайки песента, всичко се връзва!
Оценка: 6/10. За Бонд почитатели.
Прекарахме си доста добре в Сандански. Дори успях да си почина и подготвя за тежката работна седмица. Тръгнахме за София рано днес, малко след 8, с идеята към 11 да съм на работа. Да, ама не! За два часа стигнахме София. И още час и половина пътувахме от Княжево до Дружба! ЧАС И ПОЛОВИНА! Не знам кой малоумник беше затворил половината от бул. Цар Борис, но всички влизащи откъм Перник се редяха на километрична опашка започваща от входа на София, та чак до околовръстното. Излишно е да казвам, че зловещо закъснях за работа и страшно се изнервих.
Не знам колко ще продължи ремонта, но следващия път като влизам в София откъм Благоевград ще мина през Панчарево. Само не знам от Перник, които пътуват, откъде ще минат.
Днес гледах „Човекът без лице“ с Мел Гибсън като актьор и режисьор. После прочетох, че никой не искал да приеме ролята, затова той сам я играе. Филмът се води драма и се разправя се за бивш учител, който катастрофирал возейки свой ученик преди години. Ученикът е починал, а учителят е останал с обезобразено лице и се е преместил да живее усамотено в малко селце. Хората не го харесват, но не го закачат. Сега, години по-късно, едно момче се сприятелява с него и става негов ученик, а по късно и приятел. Жителите на селцето, в което живеят, не приемат тяхната връзка.
През целия филм момчето ми изглеждаше много познато. Чак накрая се сетих, че е актьорът, който играе главната роля в Терминатор 3 (не, не говоря за Арнолд) на млади години.
Оценка: 7/10
А сега ще ме извините, но трябва да сложа точка. Утре ме чака пътуване до Сандански и (ужас) може би ще бера грозде. Брррррр.
Току що гледах по Канал 1 един стар филм с Робърт Де Ниро – „Кралят на комедията„. Не се е променил много за 23 години, освен че играе във филма с тарикатски мустак. Самият филм не е много лесен за гледане и макар да има смешни моменти, по-скоро те кара да се замислиш, отколкото да се смееш. Определено няма да допадне на почитателите на Анализирай това. Режисьор на филма е Мартин Скорсезе.
Филмът е за самоук комедиен актьор (Рупърт Пъпкин), който желае да пробие в шоубизнеса. Макар никога да не е изнасял представление пред публика, той е сигурен, че ще има грандиозен успех. Единствено му трябва да го излъчат по телевизията, което както се сещате, няма как да стане.
Нашият човек не се отчайва и решава да отвлече главния актьор на шоуто и да го държи заложник, докато излъчат негово представление на живо по телевизията. Звучи малко познато, но всъщност филма няма нищо общо с никой друг филм, който съм гледал. Малко филми са смешни и тъжни и неловки едновременно.
Оценка: 7/10. Само за ценители!
Малко преди това гледах втората серия от третия сезон на Изгубени и нещата не станаха по-ясни спрямо първата серия. Така и не разбрах, например, защо накараха Клер да се размотава с тази рокличка? Както и защо изобщо ги държат в плен и каква им е целта на тези други? И за какво толкова им трябва лодката? И като пуснаха на Джак онзи мач, дали пък просто не са го уловили по сателитната чиния? Гледам излязъл е трети епизод, може пък и да се поизяснят нещата. Поживьом, увидем.
Най-сетне се реших на смелата постъпка да си взема собвстен домейн – loshia.net. Още преди месеци се чудех за loshia.com, ама някой го взе докато се наканя. Използвах услугите на cbox.biz, излезе ми малко под 50лв хостинг за 1 година + домейна. Засега съм доволен от услугата, особено като се има предвид, че в хостинг пакета влизат доста неща, които ги няма на други места (unlimited traffic anyone?).
Първото нещо беше да си сложа версия на WordPress. Всичко тръгна идеално, поне докато не пробвах да си прехвърля постовете от стария блог на новия и не опрях в едно ембеднато видео от youtube.com. На стария блог само пишеш адреса на видеото и то се показва. Тук обаче не ще. Разгледах сайта на WordPress и по-точно страницата им за plugins и попаднах на следния plugin: WP-video. Инсталира се и се ползва ужасно лесно. Единствения недостатък – ако видеото се центрира в редактора и престава да се вижда! Прегледах кода набързо и май автора търси в текста на поста [p], което в случая с центриран текст [p align="center"] ([] да се замени с <>). Като ми остане време ще го оправя и ще го постна тук за всички да го ползват.
Утре в свободното време (което все ужасно не достига), може да потърся някоя и друга тема за блога. Макар че класик темата с пипнат основния фонт да е Verdana изглежда прилично засега.
За вечеря Мъника приготви страшни хлебчета! За начало се меси тесто с малко мед, кастват му се разни магии за втасване и се пече. Ключовият момент е, че докато още са горещи, трябва да се намажат с ароматно олио (с чесън и чубрица вътре). Стават хрупкави и божествено вкусни. Особено вървят със сиренце.
Днес ми е изключително мързелив ден. Не е за учудване, като се има предвид, че пратихме снощи (към 5 сутринта) поредния milestone. Днес станах чак към обяд, сигурно щях и още да спя, но ме събуди съседа, който точно днес реши да си тества новата бормашина. Довлякох се до работата и първото нещо беше, естествено, да посетя стола. Имаше чудесна пилешка супичка. Малко трудно влязох в крачка след това, но накрая се принудих да подхвана някои дълго отлагани организационни проблеми. Например да си добавим вътрешно за фирмата Wiki, Блог, Task/Bug система, Форум и какво ли още не. Какво ще остане да се ползва в крайна сметка – ще видим. За блог избрах WordPress, като че ли най ще ни върши работа. За таск система ще тестваме Streber (да, и аз я чух днес за първи път). Ще докладвам после впечатления.
И за финал, че малко бързам, ето едно филмче за всички фенове на Sepultura. Ако не слушате екстремен метъл – не гледайте, може би няма да разберете идеята. Всички останали сигурно ще се съгласят с мен, че това може би е бъдещият Макс Кавалера (не знам защо, ама сякаш виждам Том Арая на младини).
Днес на работата се наложи да инсталирам тестов компютър, на който да профайлваме играта. Това е единствения Pentium в офиса, а vTune естествено върви само на Intel процесори. Няма как, запретнах ръкави и закачих един старичък диск, на който да инсталирам Уиндоус и започнах. Инсталацията мина гладко и тъкмо се поздравявах колко лесно ще стане, когато видях, че нямам драйвери за мрежовата карта, която е вградена в дъното. Ами сега? Без мрежа съм за никъде! Сядам на моя си компютър и отивам на сайта на Интел да си сваля драйвери. Ако си мислите, че да свалите какво да е от сайта на Интел е лесна работа, много се лъжете. Вместо да извадят един общ драйвер модел като nVidia, на страницата за сваляне трябва да си избереш модела на дъното и за всеки модел си има драйвер. Проблемът е, че освен че чипсета е 945, друго не знаех, а там имаше точно 13 разновидности на 945 модела. Свалих специална програмка, която като се пусне на компютъра и ти казва какъв точно чипсет е инсталиран. Добре де, а как да прехвърля програмката, като нямам мрежа? Да пека CD за 50кб просто не си заслужава. Затова чрез bluetooth прехвърлих програмката на телефона си, после преместих bluetooth usb устройството на другия компютър и от телефона го прехвърлих на него. Да живеят технологиите! Пуснах програмката и тя ми каза, че имам 945 чипсет. Това си го знаех и преди! И сега кой от всичките 13 вида драйвери да си сложа?
По спомени заложих на 945PLNM и свалих драйвера за мрежовата карта, който беше умопомрачителните 36.3Мб. Какво толкова има вътре не знам, ама щом вече един прост мрежови драйвер е 36 мегабайта, преставям си някой нормален продукт от Intel колко е голям. Толкова голям файл няма как да ми се събере на телефона затова жертвах едно CD и го прехвърлих на другия компютър. Тръгвам да инсталирам – забиваме. Ама много странно забиваме, все едно не може да чете от диска. Знаех си аз, че не трябва да ползвам стари дискове, които са били заделени настрана по някаква причина, която вече съм забравил. Сложих нов диск и започнах да инсталирам за втори път. Скоро инсталацията трябва да свърши, но този път вече съм готов с всички възможни драйвери, включително и за звука. После само трябва да инсталирам vTune и най-накрая може и да направя профайл на играта, ако не съм заспал пред монитора.