В Windows 98/98SE няма вграден драйвер за USB mass storage устройства. Това значи, че ако пробвате да ръгнете флашка, външен хард диск или четец за карти в някой свободен USB порт, то Windows няма да разпознае устройството. Повечето устройства си идват с драйвери за Windows 98, но все по-често драйверите липсват. Това е разбираемо, самите Microsoft отдавна не поддържат 95/98/ME, та какво остава за разни китайски производители на флаш памети.
Случи се, че наскоро на един приятел му потрябваха драйвери за Windows 98 за устройство, за което производителят не предлагаше такива. Ето и решението:
http://www.technical-assistance.co.uk/kb/usbmsd98.php
На тази страница има драйвери за Windows 98 и за Windows 98 SE. Вижте с коя версия сте, дръпнете и инсталирайте драйверите и това е.
Наложи ми се преди време да добавя защитена директория на сървъра, който хоства този сайт. Това се прави през контрол панела, който от своя страна създава .htaccess файл за съответната директория, където се описва кои потребители имат право да я разглеждат.
Проблемът е, че когато някой пробва да разгледа въпросната директория, не се показва диалога, който пита за потребителско име и парола, ами се връща директно страницата с грешка номер 404. Причината е, че WordPress по някакъв начин прехваща всички грешки, а процесът на идентификация всъщност използва точно грешки 401 и 403.
Нещата се оправят като се добавят най-отгоре в основния .htaccess файл (който е в public_html директорията) следните два реда:
ErrorDocument 401 /wp-content/onerror.html
ErrorDocument 403 /wp-content/onerror.html
След това се създава празен файл onerror.html, който се поставя в wp-content директорията и всичко би трябвало да работи както трябва.
Ползвам втората бета версия на Firefox 3 и засега съм доста доволен. Много стабилна, по-бърза от Firefox 2 и заема по-малко памет. Но! Винаги има едно но. Почти всички разширения (add-on) не работят, защото са предназначени за Firefox 2. Има ги в списъка, но са изключени. Ако пробвам да инсталирам друго разширение, получавам грешка, че не е за тази версия на Firefox.
Съвсем случайно попаднах на следния трик, който позволява ползването на всякакви разширения, независимо от версията на Firefox за която са предназначени.
Отваряме Firefox и написваме в полето за адрес следното: about:config и натискаме Enter. Показва се страница, която предупреждава, че ако не внимаваме може да си навлечем всички библейски беди на главата. Потвърждаваме смело и продължаваме нататък.
Това, което виждаме след това, са всички вътрешни параметри на програмата. Кликаме с десния бутон къде да е на страницата и избираме от контекстното меню New и после Boolean. В диалога, който се показва, въвеждаме extensions.checkCompatibility и потвърждаваме. След това избираме False от следващия диалог.
Рестартираме Firefox и това е всичко. Всички разширения са вече включени и няма проверка при инсталиране на нови такива. Не забелязах да има някакви проблеми и всичко си работи много добре при мен. Все пак трябва да се внимава, защото някои разширения, особено такива, които се занимават с bookmarks, най-вероятно няма да работят коректно.
Много често производителите на USB устройства не указват каква скорост на трансфер се използва. Отива човек да си купи хъб, примерно, и гледа на едната кутия пише Full Speed USB Hub, а на другата – Hi-Speed USB Hub. Едното е 12 Mbit/s, а другото е 480 Mbit/s. Разликата е съществена, но никъде на кутиите не пише кое кое е всъщност? Аз лично винаги ги бъркам.
Защо USB спецификацията е наложила толкова объркващи названия на видовете USB устройства? Можеха да ги кръстят Low Speed и High Speed и готово. Оказва се, че си има причина. Преди десетина години, когато USB 1.1 тепърва навлизаше в компютърния свят, е имало две скорости на трансфер – Low Speed (1.5 Mbit/s) и Full Speed (12 Mbit/s). Няколко години по-късно се пръква USB 2.0 и там вече имаме нова скорост от порядъка на 480 Mbit/s. Аз също, честно казано, не се сещам за удачно име, но пък Hi-Speed и Full Speed са толкова объркващи, че няма накъде повече. Да бяха го кръстили Super Speed щеше да е по-ясно коя скорост е по-по-най.
Та, за референция:
- Hi-Speed – 480 Mbit/s
- Full Speed – 12 Mbit/s
- Low Speed – 1.5 Mbit/s
Интересно ми е следващата година, когато се очаква да се появи USB 3.0, какво ще измислят като име на новата скорост. А тя е сериозна – 4.8 Gbit/s не са за подценяване. Може би Full-Hi-Speed или Ultra Speed.
Ама колко ужасно много мразя горния диалог!
Появява се всеки път, след като се инсталира някоя важна системна кръпка. Ако кажеш „Restart Later“, диалогът се показва отново след точно десет минути. И е най-отгоре над всички прозорци. Четеш документ? Гледаш филм на цял екран? Момент, има по-важни неща от това. Нали трябва да напомним на потребителя да се рестартира, и то да се рестартира СЕГА, защото иначе лошите хакери ще му хакнат машината до минута-две. Не знам кой гений на потребителския интерфейс в Майкрософт е измислил въпросния нагъл диалог, но се надявам отдавна да са го изгонили с ритници. Скъса ми нервите днес!
След кратко търсене намерих следната страничка, където друг страдащ потребител предлага няколко начина да се справим с тази напаст. Ето и най-лесното решение.
Отворете старт менюто и изберете Run. В появилия се диалог напишете следната команда и натиснете Enter.
net stop wuauserv
Може и по този начин, понеже е доста по-лесен за помнене.
net stop "automatic updates"
И това е всичко. Омразният диалог повече няма да се покаже. Поне до рестартирането на компютъра.
Преди две седмици, когато си търсех нов хост, попаднах на Host Monster и реших да го пробвам. Ето кратки впечатления.
Host Monster предлага много неща, много повече от кой да е български доставчик на почти същата цена. Стандартно са включени SSH, WebDAV, 300GB място, SSL, неограничени add-on домейни, безплатен домейн и още много. Също така предлагат връщане на парите в едномесечен срок, ако нещо решиш да се откажеш. Кога и тук ще започнат да предлагат подобни оферти?
Активирането на услугата става за минути. Дават ти последна версия на cPanel да си цъкаш, както и Fantastico, да си инсталираш с два клика какъвто софтуер ти хареса (това го предлагат и доста наши доставчици).
Аз, естествено, веднага пробвах да подкарам SSH. Оказа се, че за да се активира услугата, трябва да изпратиш снимка на личната си карта. Не знам защо го искат и какво ще им говори една българска лична карта, но факт. Пратих снимката и на следващия ден ми активираха SSH достъп, който е и необходим, ако искаш да ползваш SFTP, нещо, което според мен е много полезно и което никой български доставчик не предлага. Изобщо много доволен останах от съпорта на Хост Монстър – бърз и качествен.
За съжаление реших да се откажа от Host Monster. Причината? Скоростта. Пингът до тях е около 200 милисекунди, което е убийствено бавно, ако решиш да прехвърляш много малки файлове насам/натам. Трансферът на големи файлове също беше бавен. Това по принцип зависи от това какъв интернет доставчик ползваш, но съществена разлика в скоростта от нас и от работата нямаше.
Начинът да си поискаш обратно парите е да им пуснеш писмо. Процедурата отнема повечко време или три дена в моя случай. След това всичко, което си платил, се връща обратно до стотинка. Потребителският профил и регистрираният безплатен домейн се изтриват заедно с всички данни.
Ето така се прави бизнес. Браво на Хост Монстър! Ако някой хубав ден скоростта към щатските сървъри стане по-поносима си прехвърлям там нещата без да се замисля. А дотогава ще ползваме бедните български оферти и ще гледаме завистливо в западна посока.
През последните няколко месеца останах доста недоволен от ns1.bg. Често сайта се зареждаше бавно, а FTP връзките се разпадаха непрекъснато, така че тръгнах да си търся ново място. Разгледах разни щатски доставчици, но всичките до един ми бяха бавни. Много, много по-бавни от кой да е български доставчик. Може и от моя интернет провайдър да е, но все пак разликата се усещаше. Което е жалко, защото за не много повече пари там дават 300+ GB място + SSH + какви ли не неограничени неща. Кога ли и тук ще е така… Сега едвам се вместих в средния план на superhosting.bg. Взех си един тестов месец и след това ще видим ще ли остана с тях или ще продължа да търся.
Имам един старичък, но компактен и сравнително добър лаптоп Dell Latitude C400, който е без CD, без флопи и без възможност за boot-ване от USB. Задачата е да се инсталира Ubuntu.
За целта е необходим втори компютър, който да работи под Windows и да е вързан в обща локална мрежа с лаптопа. Необходимо, но не задължително условие е, лаптопът да има вече инсталирана някаква операционна система (Windows или Linux). Процедурата е тествана с инсталиран вече Windows XP на NTFS дял, а версията на Ubuntu, която ще пробваме да инсталираме, е 7.04 (Feisty Fawn). Предполагам, че ще се получи и с някоя по-нова версия.
Първоначална конфигурация на лаптопа
Лаптопът се стартира нормално. Сваля се алтернативната версия на инсталационното CD на Ubuntu, а не стандартната. ISO файлът се копира някъде на диска, например в c:\install. Премахват се всички други Ubuntu ISO инсталационни файлове от лаптопа, ако има такива. Трябва да остане само и единствено алтернативния инсталационен ISO файл за Ubuntu 7.04.
Използва се Partition Magic или друга подобна програма и се намалява размера на първия дял на диска така, че да останат поне 3-4 гигабайта свободни за други дялове.
Прави се нов дял с големина 10 мегабайта в ext2 формат. Там, в директория boot, се копират файловете vmlinuz и initrd.gz. Ако се слага по-нова версия на Ubuntu, тогава се вземат съответните файлове от тук.
За да копираме файловете се използва вградения File Browser на Partition Magic или някоя друга програма за достъп до ext2 дялове от Windows като Ext2 IFS.
Много е важно новосъздадения дял да е втори подред! Ако е необходимо, другите дялове на диска се пренареждат.
Конфигурация на втория компютър
На втория компютър се слага TFTP сървър, както съм описал тук. Преди да се стартира обаче, в директорията на сървъра се добавя файла grub.imz и се променя последния ред на pxelinux.cfg/default конфигурационния файл да бъде append initrd=grub.imz.
TFTP сървъра се стартира.
Инсталация на лаптопа
Лаптопът се стартира, натиска се F12 за да се покаже boot менюто и се избира Onboard NIC. Ако всичко е правилно конфигурирано, трябва да се зареди GRUB имиджа от втория компютър чрез TFTP сървъра, който от своя страна да зареди инсталационната програма на Ubuntu от /boot директорията на втория дял на диска.
Веднъж стартирана, инсталацията на Ubuntu сама ще си намери ISO файла, дори и да се намира на NTFS или FAT32 диск. Оттам нататък – следвайте инструкциите и честито на печелившите.
Информация как се инсталира по-стара версия на Ubuntu има тук.
Онзи ден си имах вземане даване с .BAT файлове. По-точно, трябваше да напиша скрипт, който да архивира разни файлове, като приема паролата за архива от потребителя. Оказа се, че в стандартния DOS (разбирай 6.22 и преди) просто няма команда за user input. Това може да се заобиколи като се използва командата LABEL (която наистина сменя LABEL-а на хард диска с това, което е въвел потребителя, и после го връща обратно) или с некоректна FORMAT команда. Слава богу, ако скрипта ще търкаля под командния интерпретатор на Windows 2k/XP/Vista, то има много по-лесен начин да се приеме вход от потребителя със следната команда:
SET /P MYVAR=Enter your name:
Потребителят ще види „Enter your name: “ и мигащ курсор, който го подканя да напише името си. Резултатът се присвоява на променливата MYVAR.
В крайна сметка се оказа, че целият скрипт не ми е необходим, но поне научих нещо ново. Както и намерих страшен сайт за всякакви хитринки на тема BAT файлове.
Преди няколко дена изникна следния проблем – как да сканирам и изчистя даден компютър от вируси без да ползвам инсталирания на него Windows? Или как да изтрия разни системни файлове и директории? Има няколко решения на тези въпроси. Едното е да се преместят дисковете на друг компютър, където да се извършат необходимите манипулации. Другото е да се стартира някаква операционна система от CD-ROM или от USB flash. Реших, че е крайно време да видя какво представлява вторият вариант.
Свалих си последната версия на Ubuntu, изпекох я на едно CD и стартирах компютъра от нея. Всичко вървеше по план график, докато не открих, че всички NTFS дискове са монтирани в режим само за четене. И няма лесен начин да започна да пиша по тях. Потърсих други варианти, пробвах Damn Small Linux и Puppy Linux. И двете стартират от CD-ROM или USB, но и двете имат проблеми с NTFS дискове.
След известно търсене попаднах на Trinity Rescue Kit. Това е безплатна Linux дистрибуция, която е създадена само и единствено с цел да ти позволи да си оправиш Windows-ката машина, ако нещо се сгъбяса. Вътре са включени четири антивирусни програми, пълна NTFS поддръжка (четене и запис), файлов сървър, SSH сървър, помощни програмки за възстановяване на изтрити файлове или забравени потребителски пароли и много други неща. Всичко е подробно описано на техния сайт.
За десетина минути свалих дитрибуцията (около 100мб), изпекох я на едно CD, стартирах машината от нея, обнових дефинициите на четирите антивирусни програми (през интернет, който автоматично се конфигурира) и направих пълно сканиране на всички дискове за вируси. През това време имах достъп до всички файлове по дисковете от една друга машина в мрежата, защото бях пуснал предварително вградения файлов сървър. Докато вървеше сканирането инсталирах от същата машина и копие на дистрибуцията на USB стикчето, което си нося с мен навсякъде. Има си специална команда за целта (trk2usb), която извършва цялата операция за нула време.
Всичко казано до момента се изпълнява само и единствено в текстов режим. Няма красиви графики, няма джамове, само команден ред. Всичко е направено с цел да заема малко място и да върши работа. Всички полезни команди са описани детайлно в онлайн документацията, така че всеки би могъл да се справи, дори и да си е нямал никаква работа с Linux преди това.