Всъщност концертът беше на Haggard и Exciter с подгряващи групи Remember Twilight и Balkanji. Аз отидох най-вече заради Haggard и Балканджи, но се оказа, че и другите групи добре се представиха.
Начален час – 18:00. Убийствено рано! Успях да се добера до Blue Box някъде след 19:30. За щастие, или за нещастие на чакащите там, концертът още не беше започнал. Поседяхме още малко и скоро започнаха да пускат. Някъде към 20:00 вече бяхме вътре и чакахме да започне шоуто.
Read the rest of this entry »
Току що се връщам от концерта на Benediction и Holy Moses с подгряваща група Nominon. Както никога досега бяхме там навреме, само че, оказа се, напразно. Нещо имало проблеми с буса и бандите още не бяха дошли. Отвисяхме си час и нещо преди да се появят. Събраните фенове бурно аплодираха буса на музикантите и ги посрещнаха като истински звезди.
Концертът започна с почти два часа закъснение. Сигурно затова подгряващите Nominon свириха под половин час. И може би за добре беше, защото не ми харесха много. Стандартен дет метъл и нищо интересно.
Holy Moses, начело с госпожа Sabina Klassen, се представиха блестящо. Сабина извади такова гърлище, че макар и да не успее да засрами Макс Кавалера, то поне може да го накара леко да завиди. Групата окуражаваше феновете да се качват на сцената и да скачат (stage diving), някои от тях прегръщаха русата траш метъл дива, други й пригласяха преди да се гмурнат в поредното пого пред сцената. Не съм голям фен на Holy Moses, но като цяло – много добре.
След кратка пауза на сцената изгряха Benediction. Публиката само това и чакаше. То не бяха викове, писъци, ревове, ръце във въздуха и какви ли не признаци на масова истерия. Групата видимо се кефеше и говореше как в Англия никой не вярвал, че имали такива върли фенове тук и показа последния си албум, където задната част е снимка от предния им концерт тук. За около час и половина музикантите ни прекараха презцялото си творчество и изсвириха най-големите си класики за огромно мое удоволствие. Припомних си младите години с парчета като The Grand Leveler, Vision In The Shroud, Dark Is The Season и много други. В началото охраната не пускаше хора на сцената, но по едно време вокалът се намеси и покани феновете. Единственото условие беше да внимават да не строшат нещо, че нямали кинти за нови инструменти. Така си е, няма богат дет метъл музикант май.
Звукът беше отличен през цялото време. Поне в околностите на пулта, където бях аз. В крайна сметка, ако тегля чертата, крайният резултат се оказа много над очакванията ми. Страшен концерт!
Още една емблематична група мина през нас – немските готик-метъли Crematory. Това е една от малкото групи, които слушам от над десет години и които все още ми харесват. Когато чух за концерта се зарадвах, но и леко се притесних, защото беше обявено, че ще се проведе в зала „Христо Ботев“, което автоматично значи ужасен звук.
Както никога досега, пристигнахме навреме за подгряващите групи. Първи бяха The Revenge Project, които избиха рибата. Има нещо от ранните Paradise Lost в тяхната музика заради което съм техен фен. Иначе – страхотен звук, добро присъствие на сцената и запомнящи се песни – какво му трябва още на човек. Свириха към час и здраво надъхаха публиката.
Вторите подгряващи бяха Hyperborea, които свирят приличен oldschool death metal. Като цяло ми се сториха малко по-еднообразни, но въпреки всичко ми харесаха. Стегнат сет, плътен звук и късащи главата дет парчета в малко над половин час. Не знам само доколко са подходящи да откриват за готик (па макар и метъл) група.
Crematory взривиха залата още с преди да се появят на сцената. Всички около мен подскачаха, викаха, пищяха и размахваха ръце във въздуха, изобщо радушно посрещане, което беше напълно заслужено, защото концертът после беше страхотен. Последваха почти два часа хитове от първия до последния албум на групата. Звукът беше почти перфектен, особено в центъра на залата. Встрани, и особено по седалките, беше доста по-зле, но като цяло едно от най-добрите озвучавания в тази зала. Можело, значи, да се изкара хубав звук там!
Аз лично останах очарован от концерта. Все яки песни, като се почне от Tears Of Time, на която публикта буквално полудя, мине се през лекичката готик-рок-ен-рол песничка The Fallen, както и през валяка The Eyes Of Suffering, който звучеше пъти по-тежко от оригинала и се свърши с брилятния кавър на Systers Of Mersy Temple Of Love. Изобщо имаше по малко за всеки фен. Много приятна изненада беше краткия поклон към Slayer и Sepultura с кратък микс от Reigning Blood и Arise. Тук вече всички откачиха, влючително и аз 
Ето още един поглед над нещата, както и много хубави снимки.
По-добре късно, отколкото по-късно. Или я да взема да взема да драсна два реда за няколко концерта от последните два-три месеца. Вместо три отделни публикации, ги събирам в една – 3 в 1, един вид. И така, в разбъркан ред, по два-три реда за Kiss, Twisted Sister, WASP и Kultur Shock…
Twisted Sister и W.A.S.P.
Концертите на Twisted Sister на 10 Май и на WASP на 11 Май бяха по повод празника на Ловеч. Оформя се една доста приятна традиция да се канят рок групи по този повод. Миналата година бяха Europe. Да видим следващата каква ще е изненадата.
И двата дена имаше много народ и централният площад беше претъпкан. Озвучаването беше много добро, като единствената ми забележка е за разположението на сцената – както беше сложена, в дъното на площада, се получава да е прекалено ниска. Имам чувството, че този край на площада е по-ниско разположен от горния край. Почти през цялото време нищо не се виждаше и добре, че имаше екрани. Следващата година ще е добре или сцената да е по-висока, или да е разположена някъде другаде.
Самите групи се представиха блестящо, но WASP ми харесаха повече. За разлика от предният им концерт в София, където звукът беше под всякаква критика, тук се насладих на всички известни техни хитове. А те не пестяха и стовариха отгоре ни поне половината Crimson Idol. Twisted не останаха по-назад и не ни пощадиха с няколко вечни техни класики, на които куфееха и млади, и стари посетители на концерта.
След последния концерт имаше традиционна заря, която този път ми се стори доста по-рехава. Предната година беше поне три пъти по-пищна и продължителна.
На връщане към София, някъде след полунощ, се оформи опашка от коли от поне няколко километра. Приятно впечатление ми направи, че хората караха спокойно и почти нямаше състезатели-самоубийци.
Горните две снимки са взети от тук. Още снимки от двата концерта има тук (за Twisted) и тук (за WASP).
Kultur Shock
Концертът на Kultur Shock на 6 Март беше истинска лудница. Клубът Black Box беше претъпкан от фенове и едва се дишаше. Честта да открият мерприятието се падна на Балканджи, които се справиха блестящо. Свириха няколко от известните си песни и отстъпиха място на Черно Фередже, които допълнително нажежиха обстановката с нецензурни пиянски песнички, запазена за тях марка.
Малко след това на сцената се качиха и Kultur Shock. В залата вече въздух нямаше, няма да се учудя, ако е имало и припаднали. Кога ли ще пуснат нормална вентилация в този клуб? Дотогава не бях слушал Kultur Shock, но имах идея какво ни очаква. Песните им са абсолютна мешавица от всякакви странни стилове и на мен повечето парчета ми харесаха. Особено една ориенталски звучаща песен, дето вокала я изпя с бял чаршаф на главата.
Kiss
И нека да завършим с концерта на Kiss на стадион Академик на 16 Май.
Ние успяхме да се промъкнем десетина минути преди Kiss да излязат на сцената. Когато започнаха да свирят, още беше светло. Не знам дали заради това, но началото ми се стори много неубедително. Все едно поредната група е започнала да свири на някой бирфест. Звукът беше слаб, първите песни ми бяха абсолютно непознати.
С напредването на нощта нещата си дойдоха на мястото. Започнаха да се редуват хит след хит. Пироефектите станаха наистина впечатляващи. То не беше дим, не бяха фойерверки. А по едно време издухаха към нас голямо количество малки бели хартийки, които заваляха над публиката досущ като огромни снежни парцали.
Звукът беше чист, но сравнително слаб. Можеше да го усилят малко. А на излизане ни пускаха през две малки вратички. Добре, че нямаше голямо блъскане, че като нищо щеше да има премазани. Това са ми единствените негативни забележки за концерта. Отидох без кой знае какви очаквания, тръгнах си доволен.
Който не е бил на горните концерти – изпуснал е.
Онзи ден – 18 Април, се проведе концертът на Камелот. Място – зала Христо Ботев. Което автоматично значи или ужасен звук, или отвратителен звук. Беше всъщност и двете – ужасно отвратително озвучаване. Концертите в тази зала трябва да се забранят със закон. Единствено концертът на Cannibal Corpse беше с много добър звук, също и първият на Soulfly. Всички останали са някъде между средно добре и мега зле.
По стар обичай изпуснахме първата подгряваща група – Forever Slave. Слушал съм няколко техни парчета и исках да ги чуя и на живо как са. По-късно приятели споделиха, че си заслужавало във визуално, но не и в звуково отношение, т.е не сме изтървали много. Вина (в кавички) имаха и организаторите, защото за разлика от друг път, концерта започна точно на минутата. Аз нали съм свикнал да има час-два закъснение…
Втората подгряваща, Firewind, вече ги бях гледал на ProgPower феста в Копенхаген. Тогава ми направиха доста добро впечатление. Сега не толкова, може би заради звука, но ми се стори, че пееха някак насила. А и песните ми звучаха някак лековати, като някоя поп група, решила да пробва що е то метъл.
И настъпи моментът на сцената да излязат Камелот. Публиката ги посрещна много добре. През цялото време се викаше, подскачаше, хората определено се кефеха. Самата група като че ли не очакваше подобна реакция у феновете и със сигурност останаха приятно изненадани. Вокалът звучеше много добре когато не му се губеше гласът между останалите инструменти. Пред сцената звукът беше глух, а назад до пулта беше остър и ехтящ. Нямаше едно място, където да се чува нормално. Половината песни ги разпознах, другата половина – не успях нещо, отдавна не бях ги слушал.
Като цяло – яка група, кофти звук. Поредния прецакан концерт. А можеше да е толкова по-добре.
Ето едно доста по-възторжено ревю и много снимки. А ето и още снимки (оттук са и снимките в началото).
Преди няколко дена (4 Март) имаше концерт на Kayno Yesno Slonce и Smallman в Swinging Hall. Начален час – 21:00. Ние цъфнахме малко по-рано с идеята да пийнем по нещо, а и да си намерим места за сядане. За наша неприятна изненада ни пуснаха чак към десет без нещо. Ами като не съм ходил преди там откъде да знам, че персонала идва на работа след девет.
След дълго чакане ни пуснаха да влизаме. Вход – народен, 6 лв. Успяхме да се доредим до една маса точно пред сцената. Малко след десет вече едва се дишаше и цялото заведение беше претъпкано.
Първи на сцената излязоха Kayno Yesno Slonce. Нищо не бях чувал за тях освен, че единият от музикантите има нещо общо с Исихия, което беше достатъчно да предположа какво ще свирят. На сцената имаше осем или девет човека с разнообразни инструменти, гайда например. Имаше и вокал, който обаче звучеше като нещо средно между орган и бас китара, т.е. не пееше, ами издаваше дълбоки, клокочещи звуци, които по-скоро определяха ритъма, отколкото да имат някаква вокална линия. За съжаление не ми харесаха много в крайна сметка. Музиката, която свирят, е нещо като фолк-амбиънт и става за слушане в къщи пред камината (примерно), но не и когато си седнал в неудобна поза и ти димят в лицето. То и тогава става, но не за повече от половин час. Иначе публиката ги хареса и им се радваше през цялото време (час и малко).
След кратка почивка се появиха и Smallman. По-точно се появи бас китаристът. Останалите, включително и вокала, седяха извън сцената. Което си беше доста странно, защото се чуват вокали и китари, а на празната сцена има само бас китарист и барабанист. Явно нещо са се притеснили, но това не ми попречи да ги харесам. Звукът беше леко приглушен, но като цяло се чуваше добре. На моменти ми приличаха на Tool, после пък на My Dying Bride плюс ненатрапчиви фолк мотиви. Публиката толкова ги хареса, че след като групата изпя всичките осем песни от албума, си поиска бис. Те явно не бяха подготвени за такова развитие на нещата и, с оправданието, че са изсвирили вече всички песни, повториха една за бис.
Под това име се проведе концертът в Копенхаген, на който присъствах преди около две седмици. Мястото на събитието беше The Rock, което е нещо като вариант на нашенския Black Box. Първата вечер свириха Mercenary, Threshold, Circus Maximus и Spheric Universe Experience. Втората вечер жици опъваха Andromeda, Machine Man, Darkane, Eldritch, Firewind и Orphaned Land. Начало 18/20 часа, край – към 2 сутринта. Бирата беше нещо от рода на 10 лева за пинт, т.е. малко под половин литър или 40 лева за два литра. Имаше и шотове за 2.50 лева единия. Може би затова нямаше много пияни. На входа, за разлика от всички наши концерти, не те мислят за потенциален терорист и не те претърсват за скрито оръжие. Също така всякаква техника беше разрешена – фотоапарати, камери, без значение професионални или не. Връхните дрехи бяха забранени като за тях имаше гардероб и събираха по левче на дреха. Цената на билетите – 80 лева за двете вечери на човек. Но да преминем към групите.
Spheric Universe Experience
На французите се падна честта да открият феста. В началото гледах най-отзад, а те там повечето бяха мутанти от по два метра и почти нищо не се виждаше. По едно време се изхитрих и се промъкнах най-отпред, където се оказа, че има достатъчно място. Групата, не бях я чувал дотогава, се оказа една от малкото прогресив метъл групи за феста, а музикантите до един бяха доста млади, което не им попречи да демонстрират добра техника и интересни парчета. Като стил ми звучаха на кръстоска между Dream Theater, Fates Warning и първите Pain Of Salvation.
Circus Maximus
Втората група беше норвежка. Веднага ме подразни фрапантното поведение на китариста, който не спря да прави чупки в стил „ах, колко съм велик“ до самия край, а вокалът безуспешно се правеше на Geoff Tate. Стилово много ми приличаха на леко бездарен вариант на Queensryche. Личи ли си, че не ми харесаха?
Threshold
И настъпи интересната за мен част от вечерта, когато на сцената се качиха англичаните Threshold. За съжаление свириха повече непознати за мен песни, което в комбинация с леко омазания звук ми подейства направо приспивно. Публиката обаче ги хареса и масово им се радваше.
Mercenary
Напълно отговорно заявявам, че датчаните Mercenary избиха рибата и изкъртиха мивките. Те бяха една от най-добрите групи на феста. Както бях леко задрямал след Threshold, трябваха ми само десетина секунди и няколко акорда за да скоча на крака. Досега не им бях голям фен, слушал съм само един-два пъти последните им албуми, но след този концерт смятам да им обърна по-голямо внимание. Ако някой хубав ден решат, че вземат и направят концерт у нас – не го изпускайте! На живо музиката им е екпслозивна и увличаща, а в същото време и мелодична. Mercenary са една от малкото групи, които биха се харесали както на по-екстремните метъл фенове, така и на почитателите на по-леките стилове. Публиката също подивя и викаше и скачаше заедно с групата, която май не очакваше чак такава бурна реакция.
И това беше за първата вечер.
Andromeda
Следващата вечер малко закъсняхме. Народът тази вечер беше доста по-малко от предната. Ние хванахме само няколкото последни песни на шведите. Стилово се доближават до Dream Theater. Песните не бяха лоши, но и не ми направиха кой знае какво впечатление.
Machine Men
Не ми харесаха тези финландци и това е. Песните им са някаква скучна интерпретация на тема Iron Maiden, а вокалът нещо се мъчеше да пее, ама не му се удаваше много.
Darkane
Това беше за мен най-скучната група за целия фест. Към края вече бях задрямал прав. Странното е, че публиката ги хареса. На мен ми се сториха като монотонна стена от еднакви китари, еднакви вокали и еднакви барабани. И така към петдесет минути.
Eldritch
Глътка свеж въздух. Според официалния им сайт, групата свири някаква комбинация от Annihilator, Queensryche и Coroner. Не чух много заемки от въпросните групи, но музиката им беше разнообразна и приятна за слушане. Вокалът правеше ужасно смешни стойки и физиономии през цялото време (виж втората снимка) и приличаше повече на някой ядосан гном, отколкото на уважаващ себе си вокал на прогресив група. За разлика от Circus Maximus, които се вземаха ужасно сериозно, тук това не дразнеше. Публиката май не ги хареса много, но аз си ги набелязвам за прослушване.
Firewind
Слушал съм един албум на тази гръцка група и хич не се впечатлих. Стандартен китарно ориентиран хеви метъл. На живо обаче нещата са по-добре, много по-добре. Имат си хората добро сценично поведение и това си е. Може музиката да им е малко стереотипна, но компенсират добре за сметка на това с поведение, техничност и шеги с публиката. Firewind ще подгряват Kamelot на концерта у нас следващата година, не ги изпускайте.
Orphaned Land
Голяма част от народа се разотиде преди на сцената да се качат Orphaned Land от Израел. Не знам дали заради това, но нещо липсваше в представянето на групата. При концерта у нас преди няколко години останах много впечатлен от тях. Тогава ни разбиха с много и разнообразни песни, една девойка пя няколко парчета, а също си спомням, че изпълниха „Излел е Дельо хайдутин“ на чист български език! Беше потресаващ концерт! Сега всичко беше бледа сянка. Orphaned Land свириха без желание, колкото да отбият номера. По едно време се качи едно момиче, цялото във воали и танцува на сцената по време на една от песните. Доколкото успях да разбера изпълниха май и някаква местна песен, но не се чуваше добре, защото почнаха да пускат хора за партито, което е след концерта, и те вдигаха повече шум от самата група. Предполагам, не трябваше да ги пускат последни.
И така се изнизаха две вечери и десет групи. Ето всички снимки от първата вечер и от втората вечер, а ето и официалния сайт, където има подробна информация за групите.
Ако някой ми беше казал преди 15 години, че Helloween ще имат четири концерта в България в рамките на три години, доста щях да се учудя. Но факт, преди няколко дена беше четвъртият концерт на тиквите на родна почва (трети в София) и трети концерт за Gamma Ray (първи за София). Уникалното за концерта беше, че двете групи свириха на една сцена. Не съм много запознат с историите на бандите, макар и да съм им фен, но мисля, че откакто Кай Хансен напусна Helloween в края на 80-те и основа Gamma Ray, то двете групи не се разбират много. Но лошо няма, с един удар – два заека.
Като наближихме мястото на концерта – Зимния дворец, отпред вече се беше събрала внушителна тълпа. Пускането беше ужасно бавно – по час на лъжичка. Народът почна да се изнервя, да вика и да свирка. За разлика от друг път, сега това учудващо имаше ефект, защото започнаха да пускат значително по-бързо. В крайна сметка се промъкнахме преди началото, както веднъж ни се случи. Вътре вече беше претъпкано, дори повече отколкото на предния концерт на Helloween.
Gamma Ray вече ги бях гледал в Каварна на първият им концерт у нас. Останах с много добро впечатление тогава. Сега също бяха на ниво. Песните бяха умело подбрани, публиката се кефеше и настроението бавно, но сигурно се покачваше. Звукът беше поносим, но както обикновено, можеше да е много по-добре. Свириха малко над един час като изпълниха и една песен от първия албум на Helloween от – Ride The Sky.
Преди да излязат Helloween имаше около 30-40 минути пауза. До последно сцената стоеше с надписа Gamma Ray и дори се зачудих дали не са го забравили случайно. По едно време осветлението изгасна за кратко, след което се видя, че логото на Gamma Ray всъщност е било завеса, която е скривала сцената за Helloween. Декорите отзад бяха доста впечатляващи.
Helloween се представиха много добре, както и на предния си концерт, на който заснеха няколко от песните за последното си DVD. Преобладаваха хитове от албумите на групата с Анди Дерис, но не бяха подминати и вечните класики като Dr. Stein, Eagle Fly Free или дори A Tale That Wasn’t Right, която досега не бяха свирили на техен концерт у нас доколкото знам. По едно време си направиха шега и започнаха да свирят Smoke On The Water на Пърпъл докато не дойде барабаниста да ги застреля. Към края на представлението имаше два токови удара, които прекъснаха две поредни песни. Това като цяло не се отрази по никакъв начин на концерта, а музикантите реагираха сякаш на всеки техен концерт спира тока.
Имаше два биса, като особено интересен беше вторият. Тогава на сцената излязаха Gamma Ray заедно с Helloween и изпълниха Future World и I Want Out. Вокалите се редуваха между Кай Хансен и Анди Дерис.
По-подробно ревю, както и списък с песните и снимки има тук.
Под това мото мина концертът на групите Amorphis, Edguy, Benediction, Agathodaimon, The Revenge Project и Overdown в Зимния дворец преди няколко дена. Като изключим отвратителния звук през по-голямата част от времето, организацията беше на ниво, а и бандите се представиха от добре до отлично. Народ нямаше много, 3000-3500 човека максимум, което за зала като Зимния дворец е малко – имаше място за още толкова хора.
По стара традиция изпуснах двете български подгряващи групи – The Revenge Project и Overdown. Първите съм ги гледал вече и имам добри спомени. Вторите ми казаха, че са се представили много добре, та ме е малко яд, че ги изпуснах. Надявам се да ги засека на някой друг концерт скоро (Kreator, Cadaveria).
Влязох в залата някъде по средата на Agathodaimon. Приятен блек метъл, немски. Звукът беше мега зле. Вторият вокалист не се чуваше, а всички китари бяха замазани и се чуваше само високочестотен шум. Слушал съм им последния албум и доста ми хареса. Жалко, че почти нищо не се разбираше от песните, които изсвириха, но ми се стори, че щяха да ми харесат и те, ако можеше да се чуе нещо.
В паузата пред тоалетните се беше събрала километрична опашка и изпуснахме началото на Benediction. Май няма човек, който да не ги хареса тези британци. Поне всеки, който каза после нещо за концерта, ги спомена с добра дума. А те не е като да са мелодични и подходящи за масовия вкус. Свирят old school death metal, което ще рече – яка резачка на китарите и грухтящ вокал. Звукът беше доста по-добре от предната група и дори се разбираше коя песен е в момента. Не знам дали защото дет метъла е модерен сега или просто музиката беше енергична, но пред сцената се струпа много народ. Според мен повече, отколкото на главните групи на концерта по-късно. Самите Benediction останаха изненадани от топлото посрещане на публиката и си личеше, че свирят с удоволствие и хъс. Като се замисля, от старите и по-известни дет метъл банди, всички минаха през България. Гледахме Obituary, Dismember, Napalm Death, Cannibal Corpse, Incantation и много други. Сега май само Bolt Thrower трябва да решат да наминат. И останаха само Death, които обаче, уви, никога няма да видим.
Следващата група беше в рязък контраст с всички останали групи – Edguy. Свирят немски хепи метъл, пардон, хеви метъл. Вокалът, Тоби, приличаше на русо момченце и преливаше от добро настроение. Имаше розова кърпа и големи цветни звезди, зашити на панталоните. И не спря да говори. В паузите между песните се шегуваше с какво и кого ли не. Аз малко се бях унесъл, защото ми идват малко приспивни, когато вокалът обяви, че ще изпълнят кавър на една млада банда, която обаче имала голям потенциал. Едва ли сме я чували, но все пак… И забиха The Trooper на Iron Maiden. Само началото, но това беше достатъчно публиката да живне. После Тоби изкоментира нещо от рода на това, че Maiden може да са по-известни, ама Edguy са по-красиви. Без барабаниста, който бил много грозен. После спомена, че разпяването с публиката било много скучно нещо и само солото на барабани било още по-скучно. Аз се зарадвах, понеже много мразя игри с публиката и барабанни сола, защото са пълна загуба на време. Напразно съм се радвал, защото последва именно разпяване с публиката и, малко по-късно, скучно соло на барабани. Поне солото ползваше за фон Имперския Марш от Междузвездни Войни. Като цяло – весела група.
Следващата група, Amorphis, беше пълен контраст като сценично поведение. Вокалът само гледаше лошо и едвам помръдваше, колкото да не заспи. Другите от групата също не бяха много оживени. Липсата на движение обаче бе компенсирана от майсторско изпълнение на много известни техни песни. Имаше представени всички албуми без най-първия, който малко хора в залата биха понесли. Още с откриващата песен беше ясно, че Amorphis смятат да заложат на по-твърдите си песни. Вокалът беше просто перфектен, когато трябваше да грухти и звучеше все едно като на студиен запис. Чистите му вокали обаче бяха леко несигурни и често не се чуваха и заглъхваха сред инструментите. Публиката като че ли не беше толкова многобройна, нито толкова активна, колкото на предните две групи. Предполагам умората си каза думата. Като цяло се представиха добре, жалко само за озвучаването.
Събирането на толкова разнородни групи на едно място е интересна идея. Така хората научават за групи, които иначе никога не биха слушали. Организацията беше на ниво, групите бяха добре подбрани. Само звукът беше отвратителен през повечето време. Май като се замисля досега не съм присъствал на добре озвучаван концерт в тази зала. Да видим следващият път, дано да е по-добре.
Ревю, списък с песните и много снимки има на тази страница.
Онзи ден бях на underground концерт на Krisiun, Incantation, Estuary и Inactive Messiah в читалище „Светлина“. Често правят такива концерти из разни читалища. Предполагам, защото излиза по-евтино, а и идват малко хора и мястото достатъчно. Този път имаше дори по-малко народ от обикновено, което не попречи групите да свирят като за последно.
Аз по традиция изтървах първата група, Estuary, за което леко съжалявам, защото чух, че вокалът бил всъщност вокалка – руса индианка с коса до коленете. Е, само това си е заслужавало присъствието.
Втората група, Inactive Messiah, хванах само последните две песни. Звучаха доста прилично и много мелодично на фона на следващите две групи.
На сцената, след отегчително интро, се възнесоха Incantation, гости от Щатите. Тях ги знам от повече от десет години. Едно време им слушах първите албуми, но никога не съм им бил голям фен. Свирят думаджийски грайнд/дет метал. Като цяло добре се представиха и народът видимо се кефеше. Ама толкова се радваха, че през целия час, докато траеше тяхното представяне вървеше грандиозно пого пред сцената. Такова блъскане не съм виждал на никой друг концерт преди това. Навсякъде летяха ръце и крака, непрекъснато се въргаляха хора по земята, въртяха се в кръг и се блъскаха здраво един в друг. Цяла мистерия е за мен как после няма припаднали, извадени очи или счупени крайници. Още повече, че в мелето участваха и клечки, и яки мъжаги, които не спряха да се блъскат един-друг и вършееха в такт с музиката.
Krisiun, които са бразилци, закриха достойно вечерта с умопомрачително бърз дет метъл. Барабинстът им беше просто като шевна машина, а вокалът малко приличаше на нарко трафикант. Като гост свири в една от песните и един от китаристите на Cannibal Corpse, които изнесоха потресаващ концерт по рано тази година. Публиката пак издивя и се вихри пред сцената чак до края на концерта.
После два дена ми пищяха ушите.
Снимки от концерта има тук.