Как Нокия си тества телефоните при изпускане, намокряне, изкривяване и други интересни начини да разрушиш телефон. Ето на такова място бих работил.
От известно време насам всички смартфони на Нокия идват с някои досадни ограничения. Като това да не ти дават да си инсталираш неподписани приложения. В резултат на това слагането на една обикновена програмка си е досадна процедура, включваща подписване на програмата с твой личен сертификат, който преди това трябва да си направиш на сайта на Нокия и който важи само за твоя телефон. Другото ограничение е, че някои папки са защитени и не могат да се разглеждат и променят. Сякаш това не е моя си телефон. И като такъв ще го правя каквото си искам. Досадна работа, ей!
Накратко, ето една процедура, след която ще можем да си инсталираме каквото си поискаме и да бърникаме из файловата система където и е кеф. Важи само за 9.2 и 9.3 устройства като E51, N95, N82, и т.н.
1. Tools -> Settings -> Applications -> App. manager. Променяме Software installation от Signed only на All.
2. Инсталираме X-plore и го пускаме. От опциите (Menu -> Tools -> Configuration) маркираме Show Hidden Files и Show System files/folders и натискаме Back. Не затваряме приложението, а го оставяме да работи.
3. Копираме някъде на картата памет installserver.exe от този архив.
4. Копираме на картата памет, инсталираме и стартираме HelloCarbide. От опциите избираме Menu1 и после Yes.
5. Връщаме се на X-plore и с негова помощ копираме installserver.exe в c:\sys\bin.
6. Рестартираме телефона и се насладаваме на живота.
Оттук нататък можем да инсталираме каквото и когато си поискаме. Допълнителна информация и разискване на горния метод има на тази страница.
Яко! Довечера ще пробвам да си заредя така GSM-a 
Съвсем случайно разбрах, че вече е възможно да си вземе човек пакет данни от Мтел без да си взема втора СИМ карта. По рано тази година питах и ме отрязаха. Имало легален проблем и нямало как.
Сега вече може, като цените са както следва: 512 MB за 20 лева, 3072 MB за 40 лева, 5120 MB за 50 лева и 10 240 MB за 60 лева на месец. Като цяло – добри цени.
Договорът е за една година, като през това време може да се променя пакета, но само нагоре, т.е. ако съм на 5120 MB мога да мина на 10 240 MB, но не и на 512 MB.
Таксуването е на 1 KB.
При изчерпване на лимита 1 MB се таксува 25 стотинки при пакета от 512 MB и 10 стотинки при останалите пакети.
Май истинският мобилен интернет започва да идва и към нас. Крайно време беше!
Ситуацията е следната. Имам някаква Java игричка или програмка за телефона, която върви чудесно, но с един малък недостатък. Моят екран е 240×320, а тя е правена за екран с резолюция 176×220, примерно. Оказа се, че има решение за проблема.
Игричката/програмката се състои от два файла с едно име, но различно разширение, например game.jar и game.jad, като често вторият не е необходим и липсва. Копираме първия файл, този с разширение .jar, на компютъра и го отваряме с 7-Zip, WinRar или някоя друга подобна програмка за работа с архиви, защото .jar файловете са си zip-ове отвсякъде.
Вътре в архива трябва да има директория META-INF, а в нея файл MANIFEST.MF. Точно този файл го отваряме за редактиране и добавяме отдолу следните два реда:
Nokia-MIDlet-Original-Display-Size: 176,220
Nokia-MIDlet-Target-Display-Size: 240,320
Първият ред указва за екран с какъв размер е правена играта, а вторият – колко е реалният размер на екрана на телефона. Записваме промените и копираме променения файл обратно в архива. След това инсталираме играта на телефона и тя вече автоматично се уголемява така, че да заеме целия екран.
Това е тествано и работи на Нокия телефон. Дали ще стане и за други марки – нямам идея. Но който е фен, може да пробва и да каже.
От известно време се подвизавам с една Нокия E51 (страшен телефон). Малко след като го взех, реших да го включа към домашния рутер чрез Wi-Fi. Имаше само един малък проблем – рутерът е конфигуриран да приема само устройства, за които предварително разрешено, т.е. има филтър по MAC адрес. Търся аз из настройките на телефона и никъде не намирам как се взема WLAN MAC адреса. След известно чесане по главата и ровене из интернет намирам следния код: *#62209526#. Това нещо се въвежда в телефона и той изплюва обратно кой му е адреса. Интуитивно, ммм?
Ето тук слагам и останалите кодове, които изрових:
- *#06# – IMEI (серийния номер).
- *#0000# – модела на телефона и версията на фърмуера.
- *#7370# – Възстановява заводските настройки и изтрива всякаква потребителска информация. Код по подразбиране е 12345.
- *#7780# – Възстановява оригиналните настройки, но запазва част от потребителската информация. Код по подразбиране е 12345.
- *#92702689# – Lifetime timer.
- *#2820# – Показва Bluetooth MAC адреса.
- *#62209526# – Показва WLAN MAC адреса.
От над половин година вече си щракам доволно с Nikon D40. Така се случи, че трябваше да го дам за ремонт, защото отказа да работи светкавицата. Занесох го в магазина, от който го купих. Там ме пренасочиха към Profiled, официалните вносители на Nikon. Занесох им фотоапарата и те го приеха без забележки. И ми го върнаха след почти три (3!) месеца! Ако пак се развали нещо, този път знам какво е по-добре да се направи. Развалената техника се носи в магазина, от който е закупена, а не в сервиза. Продавачът има задължението да приеме стоката и да я ремонтира в едномесечен срок, както и да я замени или да върне парите. Поне така казва Законът за защита на потребителите.
В моят случай не прибегнах до крути мерки, защото ми дадоха да ползвам един оборотен Nikon D50. За трите месеца, през които беше в мен, успях да си съставя обстойно мнение за него, както и за съществените (за мен поне) разлики между D40 и D50.
Ергономика
Каквото и да се говори, размерът има значение. D40 е осезаемо по-лек и по-малък от D50. Последният е по-скоро в един отбор с D80. След като щраках няколко месеца с D50, после D40 ми се стори буквално като детска играчка. Независимо, че е по-малък, D40 лежи в ръката много по-удобно. Не тежи толкова, че да се умориш да го носиш, но и не е чак толкова лек.
Управление
Копчетата за четирите посоки (d-pad) са доста по-големи и удобни при D40. Екранчето е осезаемо по-голямо и, което е по-важно, предава цветовете много по-точно. Също така, при D50 е голяма мъка да се разглеждат снимки, особено когато трябва да се увеличи изображението. Минава през една абсолютно тромава и неинтуитивна процедура, която здраво те изнервя. Останалите копчета са почти същите, само дето са разместени.
Обективи
Ползвах само един обектив, този на D40, но доколкото знам, той е почти същият като този, с който идва D50. Предимството на D50 тук е, че може да работи с повече обективи, отколкото D40, защото има вграден мотор за фокусиране в тялото. Това ще рече, че само по-новите AF-S обективи ще работят с D40 – нещо, което може да е, но може и да не е проблем. На мен лично не ми пука, защото си карам с китовия 18-55/3.5-5.6 обектив + един 55-200/4-5.6 VR, които са повече от достатъчни за моите цели.
Функции
Големият плюс на D40 – има ISO 3200, което е перфектно, когато светлината е недостатъчна и не е желателно да се ползва светкавица. Снимките стават малко шумни (като за DSLR), но добре се чистят с Neat Image.
D50 пък има една функция, която ползвам отвреме-навреме, Exposure Bracketing, и която липсва в D40 по незнайни причини. Тази функция ти позволява да заснемеш една сцена с няколко различни експозиции, което е идеално за HDR снимки. При D40 има как да се направи същото, но процедурата е доста по-тромава – снима се, дава се exposure compensation + или -, пак се снима, и т.н. Останалите функции са горе-долу едни и същи или поне на мен не ми липсва нещо съществено.
Качество на снимките
D40 вади по-пипнати снимки, което са с по-наситени цветове и повечето изглеждат добре както са си и нямат нужда от допълнителна обработка, но не е нещо, което да не може да се постигне и с D50, особено ако снимаш RAW и си поиграеш с Photoshop. Като качество и детайл разлика бих казал че няма.
D40 понякога вади преекспонирани снимки, особено когато обектът, който е на фокус е тъмен. Например ако снимам черно куче на зелена поляна, кучето ще изглежда перфектно, но зеленото на поляната ще е избледняло. Ако кучето е кафяво – всичко е наред. Затова винаги имам едно наум като снимам тъмни субекти (т.е. обекти) и давам отрицателна компенсация на експозицията, защото от преекспониране се губи много повече, отколкото ако снимката е недоекспонирана. D50 в това отнопение се държи много по-добре. Там рядко се получава изгоряло небе, когато снимам някоя сграда откъм засенчената страна. Вярно, снимките стават по-тъмни, но това е лесно поправимо за разлика от обратната ситуация. Всъщност, това е единственото нещо, което не ми харесва в D40 и ми липсва от D50.
Заключение
За обстойно сравнение межди D40 и D50 е по-добре да се прочете някое специализирано ревю. За мен D40 е стъпка напред във всяко отношение спрямо D50 с малки изключения. D40 е осезаемо по-малък и по-лек, има ISO 3200 и снимките, които прави имат по-малка нужда от допълнително редактиране. D50 има exposure bracketing, може да му се слагат всякакви обективи и много по-рядко преекспонира снимките (изгоряло небе, и т.н.).
В крайна сметка, имам чудесни снимки, направени и с D40, и с D50. Който и апарат да вземете – няма да съжалявате.
От доста време си ползвам успешно покета – Fujitsu-Siemens N560 (review), най-често за GPS навигация и достъп до интернет. Случайно попаднах на upgrade към Windows Mobile 6. Цялата процедура е достатъчно подробно описана, макар и на руски. С две думи, нещата се свеждат до следните стъпки:
- покета се зарежда докрай и се маха SD картата
- прави се hard reset (задържа се power + calendar бутоните, прави се soft reset със стилуса, бутоните се пускат след като стартира покета)
- връзва се s USB кабел към компютъра (в никакъв случай през hub, а само директна връзка!); желателно да е лаптоп, за да не стане проблем, ако спре тока
- установява се връзка с ActiveSync (може и като guest)
- разархивира се съдържанието на архива с ъпгрейда (в моя случай – N560.C550.WM6.Pups.777_Team.0.0.3.Test.rar)
- стартира се PocketLOOX5xxFlashTool.exe и се следват инструкциите
Цялата операция отнема по-малко от 5 минути. От вчера насам съм си качил обратно всички програми, които ползвах преди. GPS-а като че ли открива сателити по-бързо. Wi-Fi и Bluetooth GPRS (през телефона) интернет работят без проблеми. Отварянето на менюта и прозорци изглежда да е доста по-бързо. Иначе други съществени разлики с Windows Mobile 5 (освен външния вид) засега не откривам. Като цяло – препоръчвам ъпгрейда за всеки притежател на N560.
UPDATE: Струва ми се, че GPS-а зацепва по-бавно и хваща по-малко сателити след ъпгрейда. Ще тествам още малко за да съм напълно сигурен. Всичко останало работи нормално.
Най-сетне се докопах до Nikon D40. Още не съм снимал много с него, но тепърва ще се разучава. И определено има нужда от четене на ръководството за по-сложните функции. Но пък какви снимки прави само! Сравних го с Canon IXUS 400 и Panasonic FZ7 и разлика определено има. Снимките на Никона са по-цветни и доста по-живи някак. Забелязват се повече детайли и на моменти наистина ти се струва, че си там, където е снимката. Нещо, което никога не съм постигал с нормален фотоапарат.
Поздрав с една бърза снимка от днес.
Ревюта на фотоапарата има на dpreview.com или на dcresource.com, както и на още много много фото сайта.
Преди седмица с един колега се отбихме във фотото в Sky City да се запознаем с новия Nikon D40. Взехме си наша флаш карта за да може да разгледаме после снимките на спокойствие. За съжаление щракахме само в магазина, но това беше достатъчно за да реша, че този Никон трябва да е мой. Хареса ми абсолютно всичко – от размери и външен вид до начина по който снимаш и снимките, които прави. Много по-приятно за снимане от Canon 350d, за който писах преди време.
Nikon D40 има едно много важно предимство пред повечето други DSLR апарати – автоматично ISO. Това е много важно за мен, защото често не искам да се занимавам с такива подробности като каква да е чувствителността на снимане. Така можеш да зададеш минимална скорост на затвора, примерно под 1/30 да не пада или максимална ISO чувствителност, т.е. да не се качва над ISO 800. Това за мен е решаващо в избора.
Друго което ми хареса е, че самият апарат е много лекичък и сравнително компактен. Е, в джоба на ризата няма да се събере, но и няма да заема много място в чантата и не тежи ужасно, ако се носи на врата. За хващане е удобен, бутоните са разположени на достъпно място. Визьора е голям и светъл. Може да се ползва с очила и има търкалце за нагласяне на диоптъра. Има голям екран за разглеждане на заснетите снимки. Единствено ми липсва Live preview, т.е. да може да се вижда какво се снима на екрана, както е на нормалните цифрови фотоапарати. Предполагам, че с това се свиква.
След като се включи, D40 е готов за снимане практически веднага. Пробвах стрес тест – да включа, да вдигна апарата на нивото на очите колкото мога по-бързо и да снимам. Нямаше никакви проблеми. Фокусирането беше много бързо и точно. Не си спомням да е имало проблеми и нито една от снимките не беше разфокусирана. Естествено, има и ръчен фокус, ако все пак се наложи да се използва.
В началото снимахме със стандартния обектив, който не е нищо особено – 18-55 / 3.5-5.6. Сравнен със стандартния обектив на Canon 350d, този е много по-добре като качество на снимките. Поне на мен ми изглеждаха по-детайлни, на Канона всички седяха някак си леко замазано, уж на фокус, ама не съвсем. След стотина снимки сложихме един 18-200 VR / 3.5-5.6. Този обектив сигурно тежи повече от фотоапарата и в най-зумнато състояние предполагам е към 30-40 сантиметра дълъг. Голямото му предимство, освен че увеличава над 10 пъти е, че има вграден стабилизатор на образа, т.е. ако снимаш от ръка, особени при по-ниска скорост на затвора, помага картината да не е замазана. Добър обектив, ама хич не се виждам да го мъкна с мен. Много тежи пустото нещо, а и струва повече от Никона.
Тествах и колко шумни се получават снимките. D40 поддържа нива на чувствителност от 200 до 3200, което е доста добре, повечето други са до 1600. Много съм доволен как изглеждат снимките до ISO 1600. Ако снимката е разпъната на размера на монитора ми (1280×1024) шум не се забелязва никакъв. Дори и на ISO 1600. Всъщност ако знаеш къде да гледаш, в сенките или по-тъмните места с преливка, може да се види, но в никакъв случай не е нещо сериозно. При гледане на снимката на монитора 1:1, шумът вече е по-сериозен, но доста по-малко отколкото очаквах. На ISO 3200 вече шумът е забележим, но пак не е нещо, което да не може да се оправи с някоя програма за премахване на шум.
Единственият сериозен недостатък на Никон D40 е, че не поддържа всички обективи. Причината е, че няма моторче за фокусиране в тялото. Ако обектива е AF-S или AF-I то проблем няма, но ако не е такъв то той пак може да се сложи, но няма да може да се ползва автоматичния фокус и трябва да се фокусира ръчно. За мен това не е проблем, защото и не смятам да си купувам втори обектив, поне не и на първо време. Стандартния с който идва ще ми свърши работа на първо време, а после ще видим. Предполагам, че и Nikon ще изкарат нови обективи, а има и Sigma на разположение. Гледах един 30/1.4, който ще е страшен сигурно за портрети и не е много скъп.
Ето примерна сценка, снимана на чувствителност от 200 до 3200.
Ето каква е разликата да се снима с обектив, който има оптичен стабилизатор. Несъмнено е от полза, но аз предпочитам фотоапарата да прави добри снимки при висока чувствителност, отколкото да има оптичен стабилизатор. Колкото и да стабилизира, ако отсреща нещо мърда, мазането е гарантирано. Естествено, при обектив с голямо увеличение ползата е несъмнена.
Друго, което не ми направи добро впечатление, е динамичния обхват. Представях си го доста по-голям. На първата снимка синият етикет почти не се вижда, защото е прекалено преекспониран. На втората снимка се вижда перфектно, но пък останалото е голяма тъмница. На третата снимка белите етикети трябва да са оранжеви. Вярно, че имаше там една лампа дето грееше директно в тях, но с просто око всички етикети си бяха оранжеви. А тук силно огрените от тях са станали бели. Не очаквах толкова малък динамичен обхват за един DSLR. А може да е нормално, ама нали съм си нямал вземане даване с такива фотоапарати и няма как да знам. Ще пробвам да сравня с някоя сапунерка да видим.
Ето и още малко снимки. Част от тях са със стандартния обектив, други са с 18-200.
