Future Shorts са кратки, но съдържателни филмчета (между минута и десет минути). Често са смешни, друг път поучителни, но всички имат някаква идея зад тях. Имат си и YouTube канал, където може да се провери за какво иде реч.
Препоръчвам за гледане Lucky (отгоре), Паяк, Нека се целунем, She Loves Me, She Loves Me Not и Правилното място за загрявка.
Отидох да гледам Eagle Eye доста надъхан от отзивите на колегите и от трейлъра на самия филм. Може би затова останх леко разочарован в крайна сметка. Филмът не е лош като цяло и става за гледане. Историята е леко плоска и отдалеч се вижда как ще се развие, краят е типично холивудски, а всички екшън сцени, ама всички до една, са толкова замазани, че абсолютно нищичко не се разбира. Първата половина е определено по-интересна, защото си нямаш грам идея какво, аджеба, става изобщо и следиш перипетиите на героите с интерес. Към средата на филма историята става ясна и оттам нататък е просто стандартен средностатистически екшън.
Оценка: 6/10. И то защото споменават Rock Band накрая.
Днес случайно гледах Old School. Много приятна комедия без много клишета и излишни сантименталности, но пък с доста пиперливи шеги и много, много смях. Също така звезден актьорски състав и пак много смях.
Искам да спомена и музиката във филма. Много известни old school рок парчета като Dust In The Wind, например. Или пък половината Master Of Puppets (песента, не албума, уви).
Оценка: 8/10. За old school фенове.
Hawks е един от малкото филми напоследък, който да ме заинтересува дотолкова, че да вися до 4 сутринта за да го изгледам до край. Точно си легнах, след като се прибрахме от концертите в Ловеч, и случайно мернах да дават някакъв неизвестен филм по телевизията. Загледах се, колкото да ми се приспи, а то взе, че ми стана интересно и се загледах.
Филмът се разправя за двама неизлечимо болни. Те избягват от болницата, в която се грижат за тях, за да усетят света отвън още веднъж. Звучи тъжно, но не е. Има нотка на оптимизъм из целия филм, който не ти позволява да зарониш сълзи, а напротив – с усмивка да проследиш приключенията на двамата герои.
Говорейки за героите – единият е Тимъти Далтън, играл в няколко филма за Джеймс Бонд. Там не ми хареса, не мисля, че му отиват екшън ролите. Тук обаче играе наистина добре.
Доколкото разбрах, има и римейк вече – The Bucket List. Обикновено филмите правени по други филми са по-зле, но смятам да проверя това.
Оценка: 8/10. За тези, които мислят, че чашата е наполовина пълна.
Така се случи, че по празниците имах доста свободно време и реших да гледам някой и друг филм в Арената, отдавна не бях ходил натам. Друго си е големият екран.
Beowulf. Не очаквах кой знае какво от филма, затова останах приятно изненадан, че най-сетне има читава версия на легендата за Беоулф. Историята не се придържа стриктно към оригиналната, даже бих казал доста я изкривява и преиначава, но все пак крайният резултат е задоволителен. Другото нещо, заради което си заслужава да се види, е графиката. Целият филм е компютърно анимиран, като главните герои са известни артисти или по-точно техният вируален вариант. Най-запомняща е кака Джоли. Използвани са доста напредничави техники като например motion capture на очите с цел избягване на uncanny valley ефекта (как пък се превежда?). А това хич не звучи лесно.
The Invasion. N-ти поред филм по книгата на Джак Фини – The Body Snatchers. Историята е от типа „Съпругът ми не е моя съпруг“. Плъзва компютърен вирус и всеки заразен, в рамките на една нощ, се превръща в лишен от емоции извънземен отвътре, а на външен вид промяна няма. Като цяло става за убиване на свободното време.
The Condemned. Средна работа филм. Идеята е стандартна – събират десетина от най-коравите типове в затворите по света и ги пускат на един остров да се колят и бесят. Последният оцелял печели кинти и свобода. Историята е яко съшита с бели конци, има камара нелогични действия, а и краят е повече от предсказуем. Може би най-интересното тук е главния герой – не кой да е, а „Ледения“ Стив Остин, който изглежда доста внушително. Абе за свободната петъчна вечер става.
The Golden Compass. Определено детски фентъзи филм. На светлинни години зад Stardust, който беше глътка свеж въздух. Освен това така свършва, че е ясно, че ще има поне още две части. По-добре гледайте Беоулф.
Бибрутално: Разходка Смърт. Така се превежда на български последния филм на Тарантино. Не знам кой гений го е измислил, но факт. Във всеки случай, не го гледайте на кино, не си заслужава шестте лева. Целият филм е 1 час и 53 минути. От тях за 1 час и 30 минути не става абсолютно нищо интересно. Просто разни хора седят и си говорят и така час и половина.
А сега малко спойлери, който все още иска да гледа филма, тогава да не чете нататък.
Всъщност, има два интересни момента. Първият е дълъг около минута и половина и е на точно 50 минути след началото. Там Кърт Ръсел, с неговия двутонен автомобил, размазва с около 200 километра в час една друга кола с 4 мадами в нея (същите, дето преди това говорят 50 минути за какви ли не глупости). Катастрофата е представена доста реалистично и кърваво, спор няма.
Вторият интересен момент е преследването с коли в края на филма. То се пада на час и половина от началото и продължава около 20 минути. Също е интересно за гледане.
И като теглим чертата накрая излиза какво? 50 минути бля-бля и после минута и половина екшън. Следват още 40 минути бля-бля и 20 минути яко преследване с коли. Равносметката – от два часа филм по-малко от половин час става за нещо. Сега, има го момента с героите, че трябва да се запознаем с тях, да ни разкажат какви са, що са, кой е Каскадьора Майк и що обича да гази момичета. Хм, това последното така и не става ясно всъщност. Не че разговорите във филма са пълна скука, все пак Тарантино се води майстор на интересния диалог, ама почва яко да писва по едно време. Съвсем спокойно можеше да плямпат 20 минути, после екшън, после пак 20 минути, пак екшън и ей ти един доста по-интересен час и половина.
Всъщност филмът като цяло хич не е толкова зле, колкото го изкарах. Каскадьора Майк, в ролята Кърт Ръсел, е пич и половина. Мадамите са добре подбрани. Има много запомнящи се моменти в него и, макар че няма да ми стане любим, все пак не е за изхвърляне.
Оценка: 7/10. За почитатели на Тарантино.
Отдавна не бях гледал филм с много кълцане и кървища. Hostel 2 продължава касапниците от първата част с тази разлика, че главните герои, или по-точно жертви, са жени, а не мъже. Количеството на червената боя е на същото ниво, бруталните сцени са дори по-брутални, но сценарият е по-слаб, а голите сцени никакви, ама никакви ги няма. Като цяло, тази част ми хареса по-малко, но все пак си заслужава вниманието от почитателите на жанра.
Оценка: 6/10. За хора със здрави нерви.
Много приятно филмче се оказа Next. Там главният герой, в случая Никълъс Кейдж, може да вижда в бъдещето. И по-точно, може да предвиди какво ще се случи в следващите две минути. Което си е яко, като се замисли човек. Можеш да си караш колата и да изпреварваш на завой, защото ще знаеш, че там няма да има друга кола в насрещното. Или играеш в казино и знаеш какво ще се падне на рулетката. Или минаваш на другия тротоар, защото иначе една саксия ще падне върху тен. Възможности колкото искаш. Проблемът идва, когато се е задействала поредица от събития, която води до неприятен изход след повече от две минути. Например влизам в тунел, който се минава за 5 минути и по средата на тунела идва влак 
Филмът е доста свеж, гледа се на един дъх и е забавен до самия си край (който е от тип „леко неочакван“). В сравнение с Deja-vu е много, много по-напред по всички параграфи.
Оценка: 9/10. За всички Travelers in Time.
Die Hard 4.0 е един от тези филми, които просто задължително трябва да се гледат на голям екран. Всичко по-малко от 3 метра екран и surround звук отнема голяма част от въздействието. А и има какво да се види в тази серия – специалните ефекти са на мах, историята е прилична. Само можеха да не прекаляват с разните хакерски клишета или пък как се препрограмира Нокия Комуникатор на улицата за минута и половина да лови сателити вместо клетките на оператора, но нейсе, важното е, че филмът е забавен, лафовете стават, а и те държи в напрежение до края. А, да, краят беше доста инфантилен и можеше да е по-добре поднесен също.
Оценка: 8/10. За нормални почитатели на ненормални екшъни.
„… and be sure your sin will find you out.“ Numbers 32:23.
Отдавна съм фен на Джим Кери. Допадат ми както комедийните, така и сериозните му роли, като напоследък вторите ми харесват все повече и повече. Хареса ми много и как играе в Числото 23 – мрачна и трудна роля, с която се справя блестящо. Самият филм е доста добър, поне първите две-трети от него са много приятни за гледане. Историята се разгръща бавно, напрежението се натрупва постепенно, а краските стават все по-мрачни и зловещи. Образите са запомнящи се и оставят трайно впечатление у зрителя, поне у мен.
Много накратко казано, историята е за мъж на средна възраст, който получава за подарък книга със заглавие Числото 23. Четейки, той започва да открива прилики между историята в книгата и случки от своя живот, сякаш някой е писал книгата специално за него. Събитията в нея стават все по-зловещи и странно обвързани с числото 23. Той започва да го открива навсякъде – адреса, където живее, сборът от буквите в името си, рождения си ден, времето, когато става от сън.
Не ми хареса само последната една-трета от филма и особено развръзката, която беше донякъде изненадваща, но някак си плоска. След цялото покачване на напрежението, заключителните събития не се развиха с гръм и трясък, а тихичко се изнизаха с учтиво довиждане и внимателно затваряне на вратата след себе си. Във всяко друго отношение филмът e много добър и си заслужава гледането.
Оценка: 8/10. За почитатели на числото 23, на Клуб 26 или ако ви харесват сериозните роли на Джим Кери.