Разхождам се аз из SkyCity и зяпам из магазините за мобилни телефони. Наближавам този на 2be. Магазинът е празен, няма клиенти. Една девойка от персонала стои на входа и ме фиксира с поглед. Аз изтръпвам, защото знам какво следва. Влизам примирено в магазина и, естествено, девойката веднага се лепва за мен.

„Подарък ли търсите или нещо за Вас?“—пита тя.

„Благодаря, само разглеждам“—мъча се да се измъкна аз.

„Кажете какво търсите. Ако мога да помогна“—не се отказва момичето.

„Не, благодаря. Няма нужда“—аз съм непреклонен.

Започнах да разглеждам телефоните вътре. Девойката не помръдна от поста си до мен. Леко пристъпих покрай изложените на стената апарати. Тя отстъпи, колкото да направи малко място и продължи мълчаливо да ме наблюдава. За момент се почувствах като опитно зайче. Колкото и да се мъчех да се концентрирам върху някой интересен модел, нейният поглед пробиваше дупка в гърба ми. Точно след тридесет секунди не издържах и се изнесох с пълна пара от магазина. Девойката застана на вратата в очакване на следващата жертва.

Предполагам, че не влизам достатъчно често в такива магазини, иначе да съм развил тренинг досега. Но все пак—само на мен ли ми действа така прекалената грижа за клиента?