Точно гледах The Black Dahlia в арената. Бях се настроил за Snakes in the Plane или The Sentinel, но уви тях не ги даваха по това време. Бях чел разни не много добри отзиви за филма, затова бях малко предубеден в началото.

Филмът започва някак на шега, като че е екшън филм с двама печени полицаи, които повалят по трима лоши с един удар. Съвсем скоро обаче тоналността се сменя и нещата придобиват доста черни окраски. Визията е страхотна! Целият филм е сякаш сниман със стара лента и има мек пастелен оттенък (тип сепия). Като камера и режисура всичко е майсторски поднесено.

Към актьорите нямам много забележки. Може би образът на Бланчард (Аарон Екхарт) е малко плосък и няма развитие, както и Маделин (Хилъри Суонк) нещо не ми хареса. За сметка на това Джош Хартнет игра страхотно, нищо че не съм му фен още от Пърл Харбър. В този обаче, както и в предния, който гледах с него (Lucky Number Slevin), наистина ми хареса как играе и се държи.

Историята е малко разтеглена и на моменти дори объркваща и ако не внимаваш може да изпуснеш нишката и после до края (а и след това) само ще се чешеш умно по главата. Има два или три момента във филма, които те карат да подскочиш (нокаута в началото с избитите зъби или пък падането с главата надолу върху фонтана), но като цяло това не е екшън филм, не е и драма, не е и криминален. Има по малко от всичко.

Точно зад нас бяха седнали типичните средностатистически дай-ми-да-гледам-тъп-екшън зрители, които през цялото време се чудеха какво правят там и как може да има толкова тъпи филми. Подобни коментари съм чувал и когато гледах Memento, например. Или Sin City. Тръгнаха си без да разберат какво са гледали току-що.

Оценка: ⁷⁄₁₀. За ценители на noir филми.