loshia

blogs the world

God Of War (Ревю)

Както вече писах, преди известно време започнах да играя God Of War за Playstation 2. Накратко казано, играта е феноменална и абсолютно задължителна за всеки уважаващ себе си геймър. А сега следва и надълго.

God Of War е екшън игра в трето лице. Наподобява най-много като начин на игра последния Prince of Persia или Devil May Cry. Адреналинът е в големи количества, но често се срещат и пъзели за решаване. Понякога и двете наведнъж - например трябва да се добута един сандък донякъде докато отвсякъде изскачат разни гадове и се опитват да ти попречат.

Като визия играта е страхотна. Най-добре се вижда на нормален 21 или 29 инчов CRT телевизор. Картината е просто кристална, движенията са майсторски изпипани, цветовете направо изскачат от екрана. Пробвах и на 32 инчов LCD Sony Bravia, но там не се виждаше толкова добре. Имаше много диагонални назъбени линии и картината беше някак си доста замазана. Така че си доиграх играта на домашния телевизор.

Най-силната страна на играта обаче е това колко добре е изпипано всичко до най-дребните детайли. Има ужасно много сцени и моменти, които са правени специално за постигане на максимален ефект. Такива са всички битки с босовете например. Има и много филмчета, които разриват историята на главния герой в течение на играта и повечето са направо разтърсващи. Просто си играеш и редовно спирам за малко и си казвам “Уоу”. Вина за това има и дизайна на нивата. Особено след първата 13 има направо главозамайващи неща. За добрата игра много помага и факта, че няма време за зареждане. За разлика от повечето нормални игри (и всички за PC), в тази игра никъде не видях “Loading…” надпис. Всичко се зарежда плавно и незабележимо във фонов режим. Това много допринася за атмосферата, защото при другите игри тъкмо се прехласваш по някоя красива гледка и всичко замръзва за да заредим следващата красива гледка и.т.н.

Главният герой се казва Кратос и е известен предводител на Спартанската армия. При поредната битка с варварите е на косъм да бъде разгромен, но отправя молитва към Арес, бога на войната, който му помага да победи. В замяна на това Кратос става негов роб. Оттук нататък нашият човек се превръща в един bad motherfucker, който избива де кого види в името на Арес. Вследствие на многото убийства (и не само, но за това се разбира към края на играта), нашият човек започва да сънува кошмари. След десет години мъчение не издържа и отправя молитва към боговете. На помощ идва Атина, която има едно-единствено условие - Кратос трябва да убие самият бог на войната, Арес.

Играта започва. Нашият човек е на някакъв кораб. Вали дъжд, святкат гръмотевици, изобщо мизерно време. Отвсякъде извират гадове, които биват безмилостно претрепани. В началото нещата са лесни - натискаш бутон за скачане и бутон за атака и това е. Нататък обаче започват да изскачат все повече и повече клавишни комбинации. Например повечето врази могат да се хванат и доубият всеки по специфичен начин, доста често зрелищен. Това ти дава бонус понякога като повече здраве или мана. Има едни харпии, приличат на големи прилепи, ако Кратос ги докопа им къса крилата по доста зрелищен начин. Или ако се добере до минотавър го тръшка на земята, скача отгоре му и пробва да му забие меч в муцуната. А играчът помага като бясно натиска един от клавишите. Ако не натиска достатъчно бързо. минотавърът отхвърля нашия човек и играта продължава.

Точно след пет минути налитаме на първия бос. Босовете, без първия, винаги се бият по специфичен начин. Например втория бос, хидрата с трите глави. Там пребиваш едната глава и след това я заковаваш за палубата на кораба с една от мачтите. Същото правиш и с втората глава.

Третата глава е по-сериозен противник и включва първата до момента мини игричка. Когато хидрата захапе Кратос трябва бързо да се натиска един бутон за да не бъде прегризан. Евентуално и третата глава бива набучена на една от мачтите по изключително зрелищен начин. Изобщо цялата битка протича адски динамично и е съпроводена от страхотни визуални и звукови ефекти. Само играеш и се кефиш, кефиш се и играеш. Особено на лесно ниво всичко е наистина бързо и приятно. Повече филм, отколкото игра.

През известно време има кратки филмчета, които разказват историята на Кратос и как се е стигнало дотам, че да трябва да убие Арес. Самите филмчета са с перфектен звук и визия и допълват играта по невероятен начин. Самата история се разплита и към края доста неща от зловещото минало на Кратос се изясняват.

Част от играта изисква логическо мислене. Например, малко след като получих магия, която ми позволява да замразявам враговете на място за няколко секунди, попаднах в горната ситуация. Затворена стая, врата в дъното и бутон, който отваря вратата и е в другия край на стаята. Идеята да е замразиш противника, когато е точно върху бутона и така да минеш нататък.

Горната ситуация се получи, когато пробвах да се кача по една стълба, но все не ми стигаше височина. Тогава бутнах статуята (за целта трябва да се намери как се стига горе до главата), тя падна и се строши и така успях като скоча на главата да успея да се добера до стълбата към горните етажи.

С всеки победен противник, Кратос събира опит. На места има и сандъци, които дават здраве, мана и опит. Опитът дава възможност да се ъпгрейднат оръжията и магиите. Защото освен двата меча, нашият герой разполага и с добро количество магии. Например, както вече споменах, една от тях позволява да замразява враговете. Друга дава възможност да замеря отдалеч с мълнии, трета поразява всички около Кратос (картинката отгоре).

Тук Кратос пробва да откъсне главата на една Горгона. Играчът също помага, част от процеса налага въртене на джойстика в определена посока. Ако се сбърка, Горгоната отскача настрана и битката продължава. Най-неприятното е, когато Кратос бива замразен, защото тогава може да бъде убит с един удар.

Едно от най-хубавите неща в играта са нивата. Понякога просто спирам и разглеждам. То не са статуи, мостове, украшения. И всичко изглежда мащабно и внушително.

Това в далечината е Арес. Накрая Кратос се сбива с него. Подробности - като изиграете играта. Само ще кажа, че битката е внушителна и мащабна.

Всичко казано до момента е само слабо описание на самата игра. Всъщност има още много, ама много, което просто трябва да се види. Думите и картинките наистина не показват колко е страхотна играта!

През март месец излиза God Of War 2. Пак за Playstation 2. Просто нямам търпение вече!