Съвсем случайно, докато си пиех кафето и разглеждах Програмата, видях, че има концерт в Южен Парк в памет на Георги Минчев. Аз не съм от големите фенове, но все пак доста негови песни ми харесват, та се вдигнахме и отпрашихме към парка. Бяхме изтървали доста от групите, а после се оказа, че е имало размествания в реда им, но все пак хванахме двете най-интересни за вечерта - Балканджи и, не се сещам как се казваха, но пееше Милена Славова. Да, същата Милена от времената, когато бяхме млади и се кефехме на “А-а-а, това е машина за месооо”.

Ние се завлякахме към средата на мероприятието, та вече имаше доста народ, много повече отколкото бях предполагал. Голяма част бяха от други градове, съдейки по раничките на гърба. В очакване на интересните за нас групи заседнахме на по бира-две-три и пуканки с чипс, не за друго, ама имаше голяма опашка на единственото място за кебачета. След третата бира дойде време за Балканджи и се изнесохме към сцената. Бандата се представи повече от добре. Пяха си най-известните песни, а народа се кефеше и дори ги викнаха на бис.

След кратка пауза излезе Милена и взриви тълпата. Аз нея никога не съм я гледал на концерт, определено съм изпуснал. Започна с оправдание, че е болна и гласът й не е много във форма. Въпреки всичко звучеше прекрасно и пееше отлично, интересно какво ли щеше да е, ако беше здрава? Сигурно щеше да отвее всички от поляната. В рамките на час и нещо си припомнихме вечните класики “Ала-бала”, “Месо”, “Не’ам нерви”, “Защо”, “Ха-ха”, “Охолен живот”, както и някои не толкова известни парчета.

Завършихме вечерта с още няколко бири и си тръгнахме поживо-поздраво. Следващата година пак.