Ето че и Suicidal Tendencies минаха през нас. Никога не съм им бил кой знае какъв фен, но като бях млад харесвах някои от песните им, затова и реших да ги уважа.

Концертът беше обявен за 20:00, зала Христо Ботев. Ние закъсняхме подобаващо, но пак се оказа, че сме подранили, защото подгряващите излязоха чак към 21:10 - това си е над един час закъснение. Черна точка за организаторите Digibath Enterprises, за които това е първи концерт. Честта да подгреят публиката се падна на Last Hope и те се справиха доста добре. Звукът не беше много хубав, но все пак беше на ниво. За две или три от песните на сцената като втори вокал излезе гост вокал от друга група (не си спомням името) и внесе доза грухтене. Хареса ми.

Най-сетне на сцената излязоха S-T и разтресоха залата. Или по-точно пробваха, но не успяха заради (много меко казано) отвратителния звук. Цялото им представяне беше такава мацаница, че трудно долавях какво се свири в момента. Вокалът напълно липсваше, а когато пробваше да каже нещо между песните, само гъгнеше и абсолютно нищо не се разбираше. В началото си мислех, че е от мястото където се намирам - централно срещу сцената. Върнах се назад пред самия пулт, но без резултат. Минах зад пулта, после пробвах и по седалките. Други хора освен мен също скитаха напред-назад в търсене на подходящо за слушане местенце. Навсякъде се чуваше ужасно лошо, по-зле дори и от концерта на Paradise Lost, който за мен е еталон за лош звук. Втората половина от концерта буквално я проспах, седнал на една седалка, което никога не ми се беше случвало на концерт. Монотонното бучене от колоните действаше толкова приспивно! Не знам на кого е вината, дали на групата или организаторите, но ще разберем следващият път когато Digibath организират концерт.

Иначе самата група се раздаде. Феновете също се радваха и скачаха. Ако не беше ужасният звук можеше да се получи страшен концерт. Ех, няма пълно щастие.