The Legend Of Zelda: Phantom Hourglass е най-яката игра за Nintendo DS, която съм играл, ever! Няма мой познат, който да я е пробвал и да не я е харесал. Всичко в нея е изпипано до най-малките детайли и няма и едно нещо, за което да се хвана и да се заям, че не е добре направено.
За какво се разправя? Както всички Зелди преди, а те са доста, ти си малко зелено човече, което се казва Линк. Под зелено разбирам обелечено в зелено, със смешна качулата шапка, а не някое извънземно. Та, Линк е приятел на принцеса Зелда, която бива отвлечена още в началото. Задачата е да я спаси. Както се вижда, историята не е нищо особено. На всичко отгоре тя е еднаква във всички Зелди до момента, а и предполагам и тези за в бъдеще.
Веднъж започнал да играеш, разбираш, че историята изобщо не е най-важното нещо в играта. След пет минути, всъщност откриваш, че са минали час и половина, а ти точно си на прага да намериш нещо интересно. А интересни неща има навсякъде. В началото имаш само меч, но и той е достатъчен… на първо време. После попадаш на кораб и с него кръстосваш из моретата. Получаваш отнякъде бумеранг. Много полезно нещо, което се управлява като направо казваш със стилуса къде искаш да прелети по екрана. Някои гадове трябва да ги удариш изотзад с него, така ги зашеметяваш и бум, с меча ги довършваш. Тъкмо си казваш, че няма накъде повече, и намираш кука за кораба, с която вадиш съкровища от океана. После един пътешественик ти дава и въдица, вече можеш да ловиш рибки, а най-голямата уловена се записва в книгата с рекордите. Вече си преполвил играта, а още има неща за намиране. Следват лък, с който стреляш надалече, и ласо, което ползваш да преминаваш през непроходими преди това места. По някое време попадаш и на лопата, с която изравяш съкровища. Е, не навсякъде, но ако знаеш къде да копаеш… А като вземеш и чука към края на играта, ех, голямо блъскане пада. И още много, много изненади, които се поднасят непрекъснато до самия край.
На определени места се срещаш с противници, които само с меч не могат да се победят. И изобщо в тази игра няма никакво значение колко си силен, защото почти всеки враг си има специален начин да се справиш с него. Особено босовете. Там ако не подходиш по определен начин към слабата му страна, никога няма да го пребиеш само налагайки сляпо с меча.
Сега, след като съм изиграл играта, всички останали игри ми се виждат постни и бледи. Ще трябва да мине някакво време, докато впечатленията отшумят. А докато това стане, довършвам третата част на Phoenix Wright. И тя е много добра, особено последната част. А после? Гледам задава се игра по The Simpsons, която изглежда обещаващо. Ще видим.
Ето кратко рекламно филмче за играта, а ето и още едно, където може да се види как се побеждава първия бос.