Бибрутално: Разходка Смърт. Така се превежда на български последния филм на Тарантино. Не знам кой гений го е измислил, но факт. Във всеки случай, не го гледайте на кино, не си заслужава шестте лева. Целият филм е 1 час и 53 минути. От тях за 1 час и 30 минути не става абсолютно нищо интересно. Просто разни хора седят и си говорят и така час и половина.

А сега малко спойлери, който все още иска да гледа филма, тогава да не чете нататък.

Всъщност, има два интересни момента. Първият е дълъг около минута и половина и е на точно 50 минути след началото. Там Кърт Ръсел, с неговия двутонен автомобил, размазва с около 200 километра в час една друга кола с 4 мадами в нея (същите, дето преди това говорят 50 минути за какви ли не глупости). Катастрофата е представена доста реалистично и кърваво, спор няма.

Вторият интересен момент е преследването с коли в края на филма. То се пада на час и половина от началото и продължава около 20 минути. Също е интересно за гледане.

И като теглим чертата накрая излиза какво? 50 минути бля-бля и после минута и половина екшън. Следват още 40 минути бля-бля и 20 минути яко преследване с коли. Равносметката - от два часа филм по-малко от половин час става за нещо. Сега, има го момента с героите, че трябва да се запознаем с тях, да ни разкажат какви са, що са, кой е Каскадьора Майк и що обича да гази момичета. Хм, това последното така и не става ясно всъщност. Не че разговорите във филма са пълна скука, все пак Тарантино се води майстор на интересния диалог, ама почва яко да писва по едно време. Съвсем спокойно можеше да плямпат 20 минути, после екшън, после пак 20 минути, пак екшън и ей ти един доста по-интересен час и половина.

Всъщност филмът като цяло хич не е толкова зле, колкото го изкарах. Каскадьора Майк, в ролята Кърт Ръсел, е пич и половина. Мадамите са добре подбрани. Има много запомнящи се моменти в него и, макар че няма да ми стане любим, все пак не е за изхвърляне.

Оценка: ⁷⁄₁₀. За почитатели на Тарантино.