Имаше едно време банка Биохим. Ползвал съм я почти десет години без особени забележки. За всички елементарни банкови операции, като теглене или внасяне на пари, нещата са безпроблемни. Дори преди няколко години отмениха задължителното писане на вносни бележки и цялата операция ставаше директно на касата, което си беше доста удобно. И така докато онлайн банкирането излезе на мода и хората решиха, че не не си заслужава да се размотават из банкови клонове и да висят на опашки, след като могат да си боравят със сметките директно чрез интернет.

Биохим никога не са имали онлайн банкиране. За техните клиенти тази възможност се откри едва след като се сляха с Булбанк и се образува новата Уникредит банка. Радостен, че най-сетне и моята банка е в крак с времето, реших да си активирам услугата.

Активирането е лесно - отиваш на Булбанк Онлайн и даваш заявка. Следва да отидеш в някой клон с личната си карта и там наистина да кажат, че това си ти. Ама как? Ама аз имам електронен подпис! Защо да се разкарвам? Да ама не става, излизаш в работно време като пич и отиваш да докажеш, че ти си ти. Там ти снимат личната карта, прилагаш към нея номера, който си получил при регистрирането и биваш уверен, че до няколко дена ще ти активират акаунта.

Няколко седмици по-късно страницата на Булбанк Онлайн твърди, че самоличността ми още не е потвърдена. Отивам в банката в първия удал ми се момент.

“Ама ние пуснахме вашата молба отдавна. Трябва всичко да е наред!” - казва служителката.

“Да, ама не е наред. Още се водя като нелигитимирал се” - отговарям аз

“Хм, странно, нещо се е объркало. До няколко дена ще е наред” - ми обещават насреща.

Няколко дена по-късно все още нищо не е наред. Акаунтът продължава да не е активиран. Този път се обаждам директно на съпорта на Булбанк Онлайн и им обяснявам какъв е проблема. Странно, казват ми оттам, ще разучим и ще ви звъннем. На следващия ден вече бях с активиран акаунт. Трябваше им само няколко седмици за това.

Влизам аз в системата и почвам да цъкам. Намирам една много полезна опция - прати имейл при транзакция. Супер, казвам си аз, сега ще сложа да праща имейл всеки път, когато някой тегли от дебитната карта. Така, ако нещо някой ми я копира и пробва да тегли от Сингапур, ще знам веднага. Цъкам опцията и тегля кинти на следващия ден. Няма емайл. Плащам в магазин - пак няма емайл. Звъня на съпорта да питам дали аз нещо не пропускам. “Ми да, пращането на имейл не работи. Желаем Ви приятен ден”. Ако не друго, поне са учтиви.

Примирявам се, че няма как бързо да разбера, ако някой тегли кинти от моята дебитна карта от Аржентина да кажем и продължавам бодро да изследвам какво друго мога да правя с моите сметки онлайн. Веднага забелязвам, че една сметка липсва. Всички останали се виждат, но една я няма. И няма начин да си добавиш сметка. Звъня пак на съпорта и питам как става така, че да си добавя вече съществуваща сметка към онлайн системата. “Ами за целта отивате в най-близкия клон на банката и попълвате молба”. Моля? Всеки път, когато искам да си добавя, махна или да правя каквото и да било с коя да е от моите сметки, освен да превеждам пари по тях, аз трябва да се домъкна до някой от техните клонове и да подавам разни молби. Отивам за пореден път до клона и казвам, че искам да пусна молба към Булбанк Онлайн. “Ами не можем в момента да ви пуснем молба, защото принтера не работи и не можем да я разпечатаме. Елате утре или си разпечатайте молбата и елате да я пуснете”. И това в края на 2007-ма година. Какви молби, какви хартии, къде ви е онлайн банкирането?

И за капак на всичко, удоволствието да имаш активиран Булбанк Онлайн ти струва 6 (шест) лева месечно. И това за система, която не работи както трябва и в крайна сметка е спорно дали не ти отнема повече време, отколкото ти спестява.

Но перипетиите не свършват дотук. Искам да си изкарам кредитна карта Виза. Отивам в банката и там ми връчват едно тесте хартия за попълване. Вземам го аз и го връщам на следващия ден. Седмица по-късно звъня да питам какво е станало с картата. “Ами искането ви е одобрено от кредитния отдел. До седмица ще имате картата”. Супер, казвам си, ще разполагам с картата до края на месеца. Звъня седмица по-късно да питам какво става.

“Ами не знам какво става. Чакайте да звънна в кредитния отдел. Аха, току що сте одобрен. Ще имате картата до една седмица”.

“Ама как така?”, недоумявам аз, “Нали преди седмица ми казахте същото?”

“Ами не знам, тогава колежката беше болна”

“И значи трета поредна седмица не мога да си получа картата? Дайте ми тогава номера на картата за да мога да я ползвам докато дойде пластмасовия носител” - правя се на хитър аз

“Ами… ” - следва разпитване на колежки - “… заповядайте след три-четири дена да ви дадем номера”

Аз вече съм бесен. Три седмици за нищо и никаква обикновена Виза, дето няма и 500 евро покритие. Само за сравнение - присъствах на вадене на кредитна карта в Първа Инвестиционна Банка. Човекът седна при служителя, зададоха му няколко въпроса, всички данни бяха записани моментално в конпютъра от служителя. Няма хартии, няма елате утре, одобрението става на момента. Картата се плаща в клон по желание на клиента, където той може да си я вземе в удобно за него време и цялата процедура отнема 4-5 дена, а не повече от три седмици, както е в моя случай.

Как сега да остана в Уникредит, а не да си избера някоя банка, където служителите са по-компетентни и където не работят по средновековни методики. Най-малкото ще спася една малка горичка - толкова хартия отиде до момента докато работех с Уникредит.

UPDATE: Пратих едно по-подробно писмо до банката. Не очаквам някой да му обърне внимание, но все пак…

UPDATE 2: Не знам дали има нещо общо с писмото ми, но вече получавам имейл за всяка транзакция с картата. Например, вчера пазарувах в един магазин с нея и на следващия ден получих даже две писма. Едното за платената сума в магазина, а второто за 20 стотинки такса за плащане през терминал. Единственият проблем е, че ако транзакцията е направена извън работно време, писмата се получават в началото на следващия работен ден. Пак че работи.