Разхождам се аз из SkyCity и зяпам из магазините за мобилни телефони. Наближавам този на 2be. Магазинът е празен, няма клиенти. Една девойка от персонала стои на входа и ме фиксира с поглед. Аз изтръпвам, защото знам какво следва. Влизам примирено в магазина и, естествено, девойката веднага се лепва за мен.

“Подарък ли търсите или нещо за Вас?” - пита тя.

“Благодаря, само разглеждам” - мъча се да се измъкна аз.

“Кажете какво търсите. Ако мога да помогна” - не се отказва момичето.

“Не, благодаря. Няма нужда” - аз съм непреклонен.

Започнах да разглеждам телефоните вътре. Девойката не помръдна от поста си до мен. Леко пристъпих покрай изложените на стената апарати. Тя отстъпи, колкото да направи малко място и продължи мълчаливо да ме наблюдава. За момент се почувствах като опитно зайче. Колкото и да се мъчех да се концентрирам върху някой интересен модел, нейният поглед пробиваше дупка в гърба ми. Точно след тридесет секунди не издържах и се изнесох с пълна пара от магазина. Девойката застана на вратата в очакване на следващата жертва.

Предполагам, че не влизам достатъчно често в такива магазини, иначе да съм развил тренинг досега. Но все пак - само на мен ли ми действа така прекалената грижа за клиента?