Онзи ден ми се прецака покета, който бях закупил доста отдавна. Най-вероятно дънната платка. Гледам гаранцията - до 28 юли. Егати късмета, си викам, защото джаджата е доста скъпа. После черни мисли ме налегнаха. Че ще се заядат за нещо, че ще ме размотават из сервизи и че по всякакъв начин ще пробват да минат метър. Зачетох се из интернет и попаднах на следната интересна статия. Там, четейки всички коментари, се доубедих, че няма начин да се мине без бой.

Днес сутринта, въоръжен с няколко члена и алинеи от Закона за защита на потребителя, се запътих към офиса на фирмата, от която бях взел покета. През главата ми преминаваха различни сценарии на действие. Ще пробват да ме препратят към сервиза, това е сигурно. После ще откажат да впишат рекламацията в дневника за рекламации. Аз ще поискам да говоря с управителя… и т.н.

Влизам в офиса. Соц интериор - мокет, дървени ламперии, няма климатик. Две девойки ме посрещат приветливо. Казвам какъв е проблема и се подготвям да цитирам алинеи. За мое огромно учудване нямаше нужда. Приеха рекламацията и ми изготвиха приемо-предавателен протокол за отрицателно време. Тръгнах си леко стъписан. Толкова ли било лесно?

“Подготви се за най-лошото, очаквай най-доброто”, казва поговорката, която в моя случай беше изкривена във вида “Подготви се за най-лошото, очаквай най-лошото”. Взимам си бележка.

Браво на Atlascom. Само така!

UPDATE: Върнаха ми покета оправен. Оказа се прецакано дъно, точно както си мислех. Сега си работи като нов 🙂